Елизабет Адлър
Паяжина от лъжи (19)

Глава 19

Съни беше планирала всичко. По душа Мак беше доста старомоден човек. Затова тя реши вечерята да започне със зеленчукова супа с масло. Тя беше изключително вкусна, ако се поръсеше с натрошени бадемови сладки и съвсем малко канела. Никой нямаше да предположи колко лесно се приготвя. Щеше да последва любимото му италианско блюдо — пиле в доматен сос и гъби, поднесено с макарони. То, също като супата, можеше да се приготви предварително, та да не трябва да претичва непрекъснато до кухнята. А десертът щеше да е нейният любим сладкиш — лека лимонова торта, сервирана с нискокалоричен шоколадов сладолед.

Избираше нискокалорични храни като отстъпка пред собствената си съвест, макар че, когато приготвяш вечеря за любимия, трябва да си готова да му доставиш удоволствие. Освен това беше купила доброкачествено шампанско „Енри“, по-малко известна марка, макар и обичана във Франция, и бутилка скъпо „Бордо“, за което наистина плати повече, отколкото можеше да си позволи, и което трябваше да се отвори от предния ден, за да може да „диша“.

Както и да е, това беше менюто, което според нея щеше да му достави удоволствие. Да, всичко беше внимателно планирано в чест на нейния мъж. Беше подбрала „мъжки“ покривчици за студено сервиране в гранитеносиво, обикновени бели чинии и сребърни прибори. Никакви къдри или цветя — неща, които обичат единствено жените. Изключение правеше кристалната ваза с рози, но те бяха „Стърлинг“ и имаха онзи сиво-лилав цвят.

Тя беше неустоимо женствена в сладката и дяволита, ако тези думи могат да се употребят за дреха, къса копринена рокля в същия цвят като розите, с много тънки презрамки и дантела на дълбокото деколте. Много високи сребристи сандали — от Джими Чу, естествено. Беше ги купила преди цели четири години, но все още много ги харесваше.

Тъмната й коса беше оставена свободно и падаше по изключително секси начин над едното й око, беше сложила на устните си любимото си червило „Диор Руж“ — вечерното — и, разбира се, парфюма „Мицуко“. Огънят гореше уютно в огнището, макар вечерта да не беше студена. Нийл Янг изпълняваше „Пълна луна“ много тихо, а свещите проблясваха в здрача.

Поне веднъж цялата къща беше чиста и подредена, защото, като знаеше колко Мак мрази хаоса, Съни беше прибрала всичко в чекмеджета и гардероби. Разбира се, това означаваше, че няма да може да намери нищо в продължение на седмици, но вечерта си струваше.

Взе от хладилника една смокиня, залята с шоколад, отхапа и се запита защо не може да постигне самоконтрол, когато става въпрос за сладки неща. И при това знаеше, че дупето й ще нарасне с всяка хапка. Въздъхна и си каза, че все пак животът е съставен от малки удоволствия. И особено сладки. Освен това, тези смокини бяха божествени.

Огледа се и си каза, че домът никак не е уютен така чист и подреден. Диваните бяха хлътнали на местата, където тя се излягаше заедно с Тесоро да погледа телевизия или да навакса с работата. Бюрото със стъклената горна повърхност с никеловите крака, което беше купено наскоро от „Уилямс-Сонома хоум“ в опит да се добави малко модерен шик, винаги беше покрито с разни хартии и документи, както и с отпечатъци от мръсните лапички на Тесоро. Рогозката в стил Сайта Фе, дадена й от майка й, всъщност не подхождаше на нищо друго в апартамента, но ярките й цветове й напомняха за дома. Дървената масичка за кафе пред камината беше едно от откритията, които беше направила на пазара, и тя се надяваше да се окаже, че е истинска антика. В момента беше отрупана с вази с цветя, купени в супермаркета на Гелсън, а допълнителна красота й придаваха малките речни камъчета, подредени около вазите. Другата стена беше заета почти цялата от снимки — на баба й, на семейството и приятелите. Но в средата, на най-почитаното място, стоеше поставената в рамка от неръждаема стомана снимка на първия й „Харли“, а до нея — тази на другата любов от младостта й — нейния кон, кестеняв красавец на име Юпитер. Сърцето на Съни все още се изпълваше с чувства, когато го гледаше. Юпитер беше споделял живота й цели четиринайсет вълнуващи години и все още продължаваше да й липсва. Липсваше й и старият „Харли“, но по други причини — главно защото й напомняше за младостта и за забавленията, на които беше отдадена тогава.

Само големият сребърен свещник на масичката за кафе беше истинска антика и й беше подарен от баба й. Вторият такъв свещник, близнак на този, беше у сестра й Самър. Този свещник означаваше за Съни много повече от всяка друга вещ в къщата. Сега тя запали свещите и ароматът на пчелен восък и мед бавно изпълни въздуха.

По рафтовете, които покриваха задната стена, бяха натрупани книги. Най-хубавото нещо в жилището й и причината да го купи бяха френските прозорци, съставляващи цяла една стена. От тях се разкриваше прекрасна гледка към яхтклуба и неговите вечни весели светлини. И тя заставаше пред тях всяка вечер, гледаше залеза и падането на здрача и постепенната поява на светлините на яхтите. Всяка нощ беше като навечерието на Коледа — макар че по Коледа беше, естествено, още по-красиво, защото яхтите бяха украсени и приличаха на разноцветни полилеи. Тя и Мак обикновено гледаха техния парад от верандата и трепереха в студената декемврийска нощ, макар и наметнали палтата си.

Съни се огледа за пореден път и реши, че жилището й все пак се почиства бързо и лесно. И, разбира се, единственото помещение, което винаги беше безупречно, беше кухнята. Там дори тя не можеше да понася хаос. Трябваше да знае къде е всичко — ножовете, подправките, чиниите. Тя беше превъзходна готвачка и тази вечер щеше отново да изкуши Мак с вечерята и секси роклята. И той щеше, поне за известно време, да забрави Али Рей, макар да беше сигурна, че тя самата няма да може.

Това, което най-много я впечатляваше у Али, беше чувството за самота, което се излъчваше от нея. Как беше възможно да е самотна, след като познаваше толкова много хора, след като всички искаха да са в кръга на познатите й?

Тази вечер обаче беше нейната, а не на Али. И ако въобще някога е имало замисъл за съблазняване, то това беше нейният. Съни сви рамене. Хей, едно момиче винаги трябва да опитва, нали така? Възможно беше дори тя да повдигне въпроса тази вечер, ако Мак не го направеше.

Когато Мак влезе през вратата, въпреки че уж беше готова, сърцето й прескочи един удар, а коленете й омекнаха. Той беше толкова привлекателен, макар и да твърдеше, че е съвсем обикновен на вид.

„Обикновен“ със сигурност не беше. Тя обожаваше стройното му мускулесто тяло, винаги гореше от желание да прокара длани през черната му коса, а когато сините му очи погледнеха дълбоко в нейните, можеше да се закълне, че той вижда душата й. И ръцете му бяха красиви, слаби и леко костеливи, твърди, когато трябва да са такива, и нежни, когато това беше нейното желание. Ако трябваше да ги определи по някакъв начин, щеше да избере думите „романтични ръце“. Да, определено „романтични“.

Дълго време стояха и се гледаха. После Съни се сгуши в прегръдките му. Вдъхна познатия аромат на кожата му, на току-що измитата му коса, на стария му кашмирен пуловер, от който струеше и мирисът от тялото на Пират, а сега се усещаше и полъхът от парфюма на друга жена — „Шанел“, според нея.

Влязоха прегърнати във всекидневната.

— Не ме напускай. Никога — прошепна той, целуна, я и тя се разтопи от нежност.

После сведе поглед и видя Тесоро да стои до тях с вдигната нагоре сладка муцунка.

— Ух-ух — каза, изведнъж изпълнена с различни страхове.

Мак откъсна устни от нейните, за да погледне. Тесоро наведе леко глава, за да подуши обувките му. След това, изискано, разбира се, защото беше много възпитано куче, повърна върху тях. Съни извика, Мак нададе стон, а Тесоро се настани на дивана, вдигна небрежно единия си крак и започна да ближе интимните си части.

— Това куче е абсолютно невъзпитано — каза Мак, а Съни се спусна да вземе стари хавлии. — Пират никога не би направил нещо подобно, а той е просто помияр от улиците на Лос Анджелис, за Бога. Какво им става на проклетите аристократи? Мислят, че нямат нужда от добри маниери?

— Толкова по въпроса за чистите породисти кучета — съгласи се смирено Съни.

Тесоро намали романтичността на вечерта със степен или две, затова Съни побърза да налее шампанското с надеждата, че то може би ще успокои разбунените духове на Мак. Като че ли успя да постигне този ефект и двамата седнаха, уловени за ръце, и започнаха да разговарят за Демарко и семейство Перин.

— Все още не съм сигурен каква е ролята на Демарко — каза Мак. — Ако наистина е пълноправен партньор на Рон Перин, обзалагам се, че отскоро е с този статут. А пък ако са намислили нещо двамата, то той би искал Перин да е край него. Не мисля, че той има нещо общо е изчезването му. Особено след като ме помоли да го открия. Колкото до Али, не съм сигурен, че тя е щастлива да бъде без него. Както и да е, ето че сега и тримата го търсят и от мен зависи да го намеря.

Съни отпи от шампанското и го изгледа над ръба на чашата.

— Ще ти платят ли?

— За финансовата страна се споразумяхме с Демарко. Али Рей плаща повече от щедро, за да съм на разположение двайсет и четири часа в денонощието и седем дни в седмицата, но тя иска от мен не само да открия изчезналия й съпруг, а и да узная кой я следи. Възможно е това да е най-голямата заплаха за нея. Колкото до Мариса, мисля, че тя се забавлява от всичко това.

— Ха! — засмя се пресилено Съни.

— Какво?

— Никога няма да забогатееш.

Той й се усмихна.

— Но виж само как се забавлявам.

Мак смени темата, възхити се на цветята и на роклята й. Дори отбеляза колко е чисто и подредено, после излезе на терасата, за да се възхити на гледката, а Съни увеличи малко звука на музиката и сервира супата. Както се беше надявала, тя много му хареса и те отново бяха готови да се насладят на романтиката. Тя се усмихваше щастливо. Определено знаеше как да стигне до сърцето на един мъж.

Специалното „Бордо“ с главното блюдо разтопи още повече сърцето на Мак. Забравиха за десерта, взеха чашите си и прегърнати отидоха в спалнята, която Съни предварително беше подредила артистично — мека кашмирена кувертюра, няколко изправени възглавници, а чаршафите, макар и дадени от майка й доста отдавна, бяха марка „Фрете“. Беше избрала кашмирената кувертюра, за да могат да се завият с нея, ако им стане студено. Не че имаше голяма вероятност за това.

Лампите хвърляха златисти отблясъци, музиката беше подходяща за любов, а леглото — както и тяхната съдба — ги очакваше.

Тя позволи на Мак да я съблече. Нямаше много дрехи върху себе си, но й харесваше да усеща вълнението му. След това той я взе на ръце и я положи върху леглото.

И двамата се озоваха изведнъж в рая — или поне в онази негова част, която можем да посещаваме, докато сме още на земята — когато тя чу заплашително ръмжене. Отвори очи тъкмо навреме да види как Тесоро се хвърля върху Мак. С разперени лапи.

Викът на Мак не беше от страст — тоест, не беше онзи, който тя очакваше. Той се изправи рязко, прокле кучето, което го изгледа презрително, после стъпи на пода и излезе от стаята. Съни се спусна да вземе някакъв дезинфектант и да обработи четирите одрасквания по гърба му. Той отново извика, защото препаратът предизвикваше щипене по кожата му.

— Помисли за съседите — напомни му тя. — Ще решат, че е семейна свада, и ще извикат полицията.

— Кажи им да се обадят на Службата за контрол над дивите животни — посъветва я той. Още го болеше.

Съни се замисли за странностите на живота. Ето, този същият мъж можеше да си има работа с убийци, без да му мигне окото, но изправен срещу сладкото малко чихуахуа… Тя поклати глава и въздъхна. Толкова по въпроса за романтичната вечеря.

— Знаеш ли започна тя лъчезарно, бодро, — какво ще кажеш да изпием по едно питие?

— Разбира се. — Мак вече се обличаше. — У дома. Там е по-безопасно.

И така, те оставиха бедната Тесоро да си ближе лапичките и да се разкайва.

Малибу обаче ги успокои със старомодния си чар и скоро бяха в леглото на Мак. Съни много внимаваше да не постави длани на раните му, а Пират беше просто дискретна купчинка в своята кошничка под прозореца. И всичко отново беше радост и светлина. И, о, Господи, беше им добре, помисли си тя и заспа в прегръдките му.

Обаче и тази нощ нямаше предложение за брак. Какво може да направи едно момиче, когато любовта на живота й бива саботирана от нейното собствено чихуахуа?