Елизабет Адлър
Паяжина от лъжи (28)

Глава 28

Мак научи за изчезването на Али от радиото в колата, докато шофираше на север по крайбрежната магистрала. Отиваше във „Фиш къмпани“ в Малибу, за да хапне набързо за обед в компанията на Роди.

По новините съобщиха, че филмовата звезда си тръгнала от галавечерята в „Мужен“ сама и била откарана от такси до летището в Ница. Обаче не се качила на борда на нито един самолет и оттогава никой не я бил виждал.

Тъй като новият й филм получи само критики, всеобщото мнение беше, че Али се крие от пресата. Говореше се също за провалилия се брак между нея и Перин, за страстта на съпруга й към друга жена и че все пак Али наближава четирийсетте. Твърдеше се, че в живота на Али Рей има повече проблеми и неудачи, доколкото е известно и на най-ревностните й почитатели.

— Но, хей! — говореше с жизнерадостен глас репортерът по радиото. — Това е Холивуд! В едната минута си на върха, а на следващата си се сгромолясал! И така? Дали няма да кажем сбогом на Али Рей?

Мак зави вдясно и влезе в паркинга, после бързо отиде до заведението, където продаваха прясна риба — ако имаш у дома съпруга, която може да готви, това беше добро решение. Ако не, трябваше да се настаниш до една от масите отвън и да изчакаш да ти приготвят желаната риба и да ти я сервират с куп пържени картофи, които биха задоволили и най-пристрастените към въглехидратите.

Той поръча сандвич сьомга, взе номерчето си и седна на горната тераса, откъдето се виждаше плажът, където чайките се разхождаха в търсене на храна, а пеликаните крачеха величествено под златистите лъчи на слънцето. Беше поредният красив ден в Калифорния. Заслонен от бриза от тентата, той отпиваше от диетичното си „Пепси“, чакаше Роди и мислеше за Али и какво би могъл той да предприеме в нейния случай.

Искаше му се да се беше съгласил да отиде с нея в Кан. Обаче това щеше да е погрешно решение — той нямаше право да нахлува в живота й. Освен това, така само би объркал връзката си със Съни.

Погледна часовника си. Точно дванайсет на обед. И девет часът вечерта във Франция. Набра мобилния телефон на Али. Не последва отговор. Но сигналът „свободно“ показваше, че телефонът й работи и доколкото познаваше жените, можеше да каже, че не отиват никъде без телефоните си, което пък означаваше, че тя е жива и здрава някъде по света. Забарабани с пръсти по масата, загрижен, че не се е свързала поне с него. Тя знаеше, че каквото и да реши, той е на нейна страна.

Отново погледна часовника си. Роди закъсняваше. Извикаха номера на поръчката му и той забърза по дървените стъпала, за да я вземе. Отхапа от сандвича със сьомга и се обади на Съни.

Тя беше в спа центъра за масаж, но прие обаждането му, с което разгневи масажиста си, който започна да мърмори, че така съсипва аурата. Мак чуваше тихата музика на заден фон, вълната на ню ейдж. Не разбираше защо винаги трябва да слушаш Ениа, за да е спокойна душата ти. Какво грешно имаше например в музиката на Бах?

— Али е изчезнала — каза и отхапа втора хапка от сандвича.

— Къде е отишла? — запита Съни.

— Ако знаех, нямаше да е изчезнала, нали?

— О! Точно така. Е, след всичките тези ревюта, не съм изненадана. Вероятно иска малко тишина и спокойствие.

— Не се е свързала с никого.

— Дори с теб?

— Да. — Изчака минутка, после каза: — Ако не се появи скоро, ще трябва да я открия.

Съни нададе измъчен стон.

— Не е това, което мислиш — побърза да я увери той.

— Така казват всички.

— Исусе, Съни, моля те! Жената е изчезнала. Съпругът й — също. А любовницата му продължава да го чака в Рим.

— Ти откъде знаеш?

— Изпрати ми електронна поща вчера. Изпаднала е в паника, не знае какво да прави.

— Нима Демарко не се грижи за нея? Или пък продуцентът италианец?

— Предполагам. Възможно е да се наложи да отида и до Рим. Да видя какво става там.

— Ще дойда с теб.

— Добре.

— О! — Съни беше решила, че той ще възрази. — Е, може да ти позволя малко свобода този път. Имам работа, която изисква присъствието ми тук.

— Ще ми липсваш — каза Мак с усмивка.

— Ха! Точно така. Разбира се, че ще ти липсвам. Както и да е, къде си сега?

— Чакам Роди. И хапвам сандвич със сьомга на онова място по крайбрежната. Вятърът роши косата ми, а сърцето ми е самотно…

— Копеле! — каза Съни. Обаче той усещаше, че тя се смее.