Елизабет Адлър
Паяжина от лъжи (45)

Глава 45

Мик и Съни успяха да избегнат телевизионните екипи и папараците, които се тълпяха около портата за „Малибу Калъни“, спуснали се по следата на горещата новина за трупа, открит в къщата на Перин в Палм Спрингс. Седяха на верандата на Мак, слънцето светеше в ясното небе, подухваше тих бриз. Беше един от онези божествени късни следобеди в Малибу.

Съни се беше отпуснала блажено върху металния шезлонг с ръце под главата и гледаше към небето иззад огромните авиаторски очила, които предпазваха очите й от слънцето. Те бяха розови и Мак смяташе, че цветът им е абсолютно подходящ за Съни, защото отговаряше на оптимизма й по отношение на живота и хората.

Тя беше облечена в оранжев бански и ноктите на пръстите на краката й бяха лакирани в същия цвят. Той мислеше, че е просто сензационна, облечена като вампир в червените високи ботуши, но ето че тя отново го изненада — сега беше приела съвсем друг образ.

Нямаше нужда да се пазят от папараците, защото Пират се беше твърдо разположил в края на стъпалата, които водеха от плажа до къщата, и, както се очакваше от него, внимаваше до собствеността на господаря му да не се доближават непознати. Мак отиде да го погали по главата, а после се излегна на стола, до Съни. Той не се съмняваше, че скелетът, открит в къщата на Перин в Палм Спрингс, е този на Руби Пърл, макар това все още да не беше потвърдено.

— А ти какво мислиш? — запита и хвана ръката на Съни.

Съни се замисли за мъжа, с когото беше разговаряла онази нощ в бар „Маринера“ в Мазатлан. Спомни си тъжните му кафяви очи и думите му: „Любов, поела в погрешна посока…“ Разбира се, с тези думи той изведнъж я беше привлякъл на своя страна. И макар че отново беше изчезнал, тя не искаше да мисли за него като за убиец.

— Не вярвам, че е бил Рон — каза.

— Защото не искаш да приемеш очевидното.

— Вярно е — призна тя. — Дори Руби да го е изнудвала, аз пак не го виждам като психопат, който убива жена и я заравя под рядък и ценен кактус. За да извършиш такова зло, трябва да си съвсем друга порода човек. Пък и защо да я убива? Той е богат, има власт, може да плати на най-добрите адвокати. Можел е просто да й даде много пари, да я накара да подпише договор и да я отпрати от живота си.

Звънна домашният телефон и Мак стана, за да отговори. Върна се след минута и каза:

— Демарко е тук. Иска да говори.

Съни бързо изправи гръб.

— Защо?

— Ако знаех, щях да ти кажа.

Тя бързо наметна жълт халат.

— Да му предложа ли кафе?

— Щом е дошъл да говори, ще има нужда от нещо по-силно от кафе, предполагам.

Прав беше. Демарко, както винаги, изглеждаше спокоен и елегантен — този път беше облечен в бяла риза и бежови панталони. Каза, че би предпочел водка. С лед. Дълго оглежда жилището на Мак, после вдигна презрително едната си вежда и последва Мак отвън.

— Радвам се да те видя отново — каза, макар да беше очевидно, че е изненадан да види Съни. Хвърли въпросителен поглед на Мак.

— Съни ми е партньор — каза Мак, с което я очарова. — Каквото чуя аз, може да го чуе и тя.

Демарко кимна.

— Тогава е по-добре да призная, че ФБР разследва бизнеса на Перин… нашия бизнес.

Демарко не казваше на Мак нищо, което той да не знае. Обаче той забеляза странното изражение в очите на Демарко. И се питаше какво ли означава и на какво ли се дължи, докато „дясната ръка“ на Перин говореше. Дали беше несигурност? Страх? Разбира се, не би могло да бъде малодушие — не и у този мъж. Но все още стоеше въпросът за трупа в градината под кактуса.

— Питам се — каза Мак — дали според теб Перин се е занимавал с пране на пари.

Демарко се закашля — явно се беше задавил с питието си.

— Надявам се да не е така, защото се страхувам, че като негов партньор, това ще ме засегне.

— Да, възможно е — отговори с усмивка Мак.

— И това, естествено, няма да отговаря на истината. — Демарко гледаше Мак право в очите. — Ако Рон е виновен за нещо, освен за убийство, от теб ще зависи да докажеш, че аз нямам нищо общо с него.

— И как да го сторя?

Демарко отпи дълга глътка от водката. Остави чашата, погледна от Мак към Съни и обратно.

— Ще ти платя добре, Райли. Много добре. Повече, отколкото някога са ти плащали.

Настъпи дълго мълчание. Мак съзнаваше, че Демарко се опитва да прецени реакцията им. Неговото лице оставаше безизразно, докато Съни изглеждаше изумена от това открито предложение да получат щедър подкуп.

Звънна мобилният телефон на Мак. Той прие обаждането. Демарко седеше мълчаливо и гледаше морето, но Мак знаеше, че не наблюдава кафявите пеликани, гмуркащи се сред вълните.

Сложи край на разговора и каза:

— Мисля, че би искал да знаеш чий е трупът, намерен в къщата на Перин. Идентифициран е чрез описанието на зъбите като този на Руби Пърл. Диамантеният часовник е проследен до бижутера в Бевърли Хилс, откъдето е купен. От Перин.

Демарко сви рамене.

— Какво бих могъл да кажа? Сега виждаш защо нямаш друг избор, освен да ми помогнеш.

Демарко си тръгна, след като Мак му обеща, че ще се опита да намери Рон и да оправи кашата, в която двамата са се забъркали. А Мак се обади на Липски, за да му предаде новините за Руби. Липски му благодари едва чуто — гласът сякаш едва излизаше от гърлото му. Каза, че сега Руби ще може да почива в мир, а той ще се опита да продължи да живее, да организира живота си без надеждата за нея.

— Само ми намери онзи убиец Перин, а? — помоли той Мак.

— Все още не е потвърдено, че убиецът е той — каза му Мак. — Полицейското управление в Палм Спрингс го издирва. И помни, фактът, че трупът е бил заровен в неговата градина, все още не го прави убиец.

— Кой друг би могъл да бъде, тогава? — запита Липски.

Мак си помисли, че въпросът трябва да получи отговор възможно най-скоро.