Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мак Райли (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
One of Those Malibu Nights, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Елизабет Адлър

Заглавие: Паяжина от лъжи

Преводач: Силвия Вангелова

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: ИК Калпазанов

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Мая Арсенова

Технически редактор: Никола Христов

Коректор: Никола Христов

ISBN: 13: 978-954-17-0261-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6001

История

  1. — Добавяне

Глава 35

В Кан беше горещо и Мак шофираше със свален покрив на взетото под наем пежо с надеждата, че хладният бриз ще успее да проясни ума му и да премахне умората от дългия полет и часовата разлика. Регистрира се в хотел „Мартинес“, след което отиде право при портиера, за да го запита за службите за даване на коли под наем.

Въоръжен с подробен списък на всички такива компании в областта, отиде в стаята си, взе душ и поръча закуска, макар да беше един следобед. Облече къси панталони, седна на терасата, за да се наслади на гледката на морето, и се замисли за Али.

Не се съмняваше, че е избягала от живота, който водеше. Беше й омръзнало вече да бъде филмова звезда, да бъде винаги „другата жена“ за неверния си съпруг, беше й дошло до гуша от блясъка и липсата на личен живот в Холивуд.

По характер, тя беше обикновена жена, която, както му беше признала, никога не се чувстваше добре в кожата си и също така никога не беше част от сцената, в която играеше толкова важна роля. Али искаше личния си живот обратно. Искаше да бъде анонимна.

Беше накарал Съни да му изпрати по електронната поща последните снимки на Али от фестивала в Кан. Тя изглеждаше красива и спокойна, вършеше си работата, позираше за пресата и махаше весело с ръка на почитателите си. Според Райли, щяха да я познаят, където и да отидеше — тя не можеше да се скрие. Вероятно беше променила външността си по някакъв начин.

Изпи прясно изстискания портокалов сок, който имаше вкуса на слънчева светлина, събрана в чаша, и изяде омлета с гъби, но продължаваше да мисли за нея.

Най-очевидната разлика би се получила, ако тя отреже косата си. Трепна при тази мисъл. Косата на Али беше една от характерните й черти — гъста, блестяща и естествено руса. После щеше да й се наложи да я боядиса. Тя вероятно щеше да търси обикновен, небиещ на очи, външен вид — дънки и тениска. И слънчеви очила, които да скриват очите й. Щеше да постъпи така, ако беше решила сама да промени външността си. Ако не беше потърсила професионална помощ. А той не беше сигурен дали и така нямаше да я познаят. Затова, най-вероятно, беше решила да не остане в Южна Франция, където се тълпяха богатите, а да отиде на север, в провинцията.

Разгърна картата на шосетата, която беше купил на летището в Ница, и започна да изучава главните пътища. Един от тях водеше до Прованс и Люберон — област, пълна с работещи в киното, писатели и хора от висшето общество, решили да прекарат тук ваканцията си. Другите водеха към Тулуза и на запад или север през Ажен. Сгъна картата. Франция беше по-голяма, отколкото беше мислил.

Извади списъка с агенциите за даване на коли под наем и започна систематично да се обажда на всяка една от тях. Опитваше се да открие коя отговаряше за обслужването на Али по време на фестивала. Извади късмет при четвъртия си опит. Каза на управителя, че веднага ще отиде при него, облече набързо някаква риза, обу сандали и отиде с колата до покрайнините на Кан.

Управителят се оказа изпълнен с подозрения.

— Репортерите буквално ни нападнаха, мосю — каза студено. — А ние никога не говорим пред тях за клиентите си.

— Аз работя за мадам Рей, осигурявам охраната й. — Мак му показа визитната си картичка. — Бих искал да говоря с шофьора, който я е откарал до летището.

Той тъкмо щеше да пристигне, за да започне смяната си, и Мак го изчака под свъсения поглед на управителя. Когато мъжът влезе, Мак стана и го поздрави топло, стисна му ръката и дори го нарече „mon ami“. Срещата обаче не мина особено добре. Шофьорът определено не беше негов приятел, беше сдържан и силно разтревожен, че може да се окаже в беда. Беше нисък човечец с голям нос и очи като мъниста, които гледаха кисело Мак.

— Искам само да знам къде оставихте мадам Рей и какво направихте след това — каза Мак.

Шофьорът, чието име беше Клод, каза, че не е упълномощен да говори с когото и да било за мадам Рей и че не е обелил и дума пред репортерите. Трябваше Мак отново да приложи чара си и да говори сладкодумно, за да го убеди най-сетне да отвори уста.

— Мадам Рей не е обявена за изчезнала — каза той нервно. — За нейното „изчезване“ не е докладвано на полицията и тя не е замесена.

— Вярно е — съгласи се Мак, който знаеше, че в момента той вероятно е единственият, който би могъл да повдигне въпроси относно местонахождението на Али. Той обаче вярваше, че тя се опитва да намери нов живот за себе си, и в никакъв случай нямаше да се обърне към полицията.

— Оставих я пред залата за заминаващи пътници — каза Клод. — Обличаше се красиво за фестивала, но когато я оставих на летището, носеше обикновен пуловер, шапка и тъмни очила. Дори не ми позволи да сваля багажа й. Имаше само един малък куфар. И сама го носеше. Даде ми много щедър бакшиш, благодари ми… — Сви рамене. — И това е всичко, мосю.

— Ти гледа ли след нея, докато се отдалечаваше?

— Минутка, да. Влезе направо вътре и аз предположих, че ще тръгне към някое от гишетата. Не знаех къде отива, мосю. И само това знам.

Мак въздъхна. Не беше стигнал много далеч. Знаеше само, че в нощта на изчезването си Али е била на летището в Ница и се е постарала да скрие, поне донякъде, външността си. Би могла да направи какво ли не след слизането си от лимузината — да вземе такси до гарата например или да наеме кола.

Мак благодари на Клод и от Кан се върна на летището в Ница, за да научи разписанието на всички късни нощни полети. А след това обиколи близките агенции за даване на коли под наем. В нито една от тях не беше регистрирана клиентка на име Али Рей.

Уморен, и защото знаеше, че си губи времето, той се върна в хотела. Имаше електронна поща от Съни.

„Отивам на свое собствено малко пътуване, пишеше. Ще ти се обадя, когато се върна.“

Той, разбира се, й се обади веднага. Нямаше отговор. Мак въздъхна. Жените в неговия живот му създаваха проблеми. Чудеше се какво ли е намислила Съни.