Елизабет Адлър
Паяжина от лъжи (57)

Глава 57

Мак настани Съни в таксито, с което тя щеше да отиде до летището, и забърза към „Кафе дел Пополо“.

Едва позна Перин. Той беше обръснал главата си и беше сложил огромни тъмни слънчеви очила. Облечен в тениска на райета и със златна халка на едното си ухо, той приличаше на старомоден крадец от анимационно филмче. Имаше нужда само от торба на гърба, за да бъде образът по-правдив.

Мак седна и поръча еспресо. Перин вече беше поръчал — пиеше бренди.

— И така, как си? — запита Мак, като го поглъщаше с поглед.

— Не съм добре. — Перин вдигна чашата, а тъжният поглед на кафявите му очи срещна този на Мак. — И как бих могъл да бъда? Първо изчезна съпругата ми. После и любовницата ми. — Тялото му беше разтърсено от дълга мъчителна въздишка.

— Мариса е мъртва — осведоми го Мак.

Перин дълго мълча и го гледа втренчено. После вдигна глава и извика келнера.

— Още едно бренди! — изръмжа. — Бързо!

Донесоха му чашата и той я изпи на една глътка.

— Откъде знаеш?

— Аз открих трупа. Във вилата на Ренато Манцини в Тоскана. Била е удушена.

Перин гледаше втренчено празната чаша.

— Искам да знаеш, че не съм го направил аз — каза тихо.

Беше сложил отново тъмните очила и за Мак беше невъзможно да разгадае израза на очите му.

— Мариса беше истинско превъплъщение на Рита Хейуърт — каза Перин тихо. — Красиви червени къдрици, блестящи зелени очи и тези секси устни… — Направи знак да му донесат трето питие. — Истинското й име е Деби Сетъл. Тя е от Минесота, макар да съм озадачен как такъв студен щат може да роди толкова огнена млада жена. Предавам ти тази информация, за да можеш да се свържеш със семейството й. Господи, колко много съжалявам за тях!

— А ти какво правиш тук, в Рим?

— Какво мислиш, че правя? Да не би да съм на някаква си там шибана почивка! Крия се от ФБР, разбира се. И се опитвам да разбера какво става с парите ми. Голяма част от тях просто изчезват.

— Знаеш ли, че открихме Руби Пърл, погребана под кактуса в твоята градина в Палм Спрингс?

— Исусе Христе! — възкликна Перин. Беше пребледнял толкова силно, че чак устните му бяха бели.

Мак се надяваше, че възклицанието е всъщност молитва, защото Перин щеше да има нужда от нея.

— И сега си търсен за две убийства. Въпрос на време, Перин, така че е по-добре да ми кажеш истината.

Перин го изгледа.

— Ти на моя страна ли си?

— Разкажи ми твоята версия на историята и тогава ще ти отговоря.

Въпреки изпития алкохол, Перин беше трезвен и сериозен.

— Срещнах две жени по Интернет — каза. — Виж, не вземам наркотици, не прекалявам с алкохола — освен при извънредни обстоятелства. — Направи знак за четвърта чаша. — И какво, ако съм изпратил пари в някоя и друга офшорна банка? Така постъпват и всички други в моето положение, нали?

— ФБР твърди, че при теб има злоупотреба.

— Бих искал да ги видя как ще го докажат! — отговори гневно Перин.

— Може би ще могат — възрази Мак.

Виждаше, че Перин все пак се страхува. Беше свалил слънчевите очила и тъжните му очи издаваха страха му.

— Мъжът, който те търси, не е от ФБР, а бившето гадже на Руби Пърл. Той ми каза, че си й подарил диамантен часовник. Бижутерът потвърди, че е купен от теб. Липски вярва, че ти си я убил.

Перин поклати глава.

— Не е вярно. Аз дори не познавах тази жена. Демарко ме накара да я наема за своя секретарка. Руби открадна някои документи от дома ми в Малибу, а в тях бяха записани и кодираните сметки в офшорните банки. Открих кражбата случайно — потърсих една папка, а тя липсваше. Потърсих я отново на следващия ден — беше върната на мястото си. Реших, че Руби работи за ФБР, и я уволних, накарах я да изчезне от живота ми. Тя беше с мен само две седмици. И точно тогава срещнах Мариса. — В очите му имаше сълзи, когато погледна Мак. — Не се налага да съм я обичал силно, за да я оплаквам, нали? Човек съм, все пак.

— Годежният пръстен липсваше — каза Мак.

— Искаш да кажеш, че някой е убил Мариса заради пръстена, който й дадох? — Перин обхвана главата си с длани. — Тогава, в известен смисъл, наистина аз съм я убил — каза тихо, като че ли на себе си.

Мак го гледаше. Вече беше сигурен, че Перин не е убил Мариса. Нито пък Руби Пърл.

— Защо не дойде веднага в Рим, за да бъдеш с Мариса?

— Защото, ако ФБР ме търсеше, щеше да успее да ни проследи. Трябваше да остана сам, да бъда вълк единак, да уредя нещата си. Погрижих се, посредством Демарко, тя да е добре финансово. Не исках да я замесвам с ФБР.

— А какво, ако всъщност не са те търсили ФБР?

— Кой друг, по дяволите, би искал да открадне номерата на сметките ми в офшорните банки? И кой друг би убил Руби Пърл?

— Какво ще кажеш за човека, който я е наел? — запита директно Мак.

Перин подскочи на стола, като да беше прострелян.

— Демарко! — възкликна. — Демарко! Кучият му син! Всъщност ти ми казваш, че той краде парите ми, а после сам ги пере?

Перин се замисли за минута, после каза:

— Ето я и истината. В изчезналите документи не са били записани кодираните номера на банковите сметки. Само Али има достъп до тях. Аз ги прехвърлих, кодирани, на нейния лаптоп. Само на нея имах доверие. И споделих това с Демарко.

Двамата едновременно осъзнаха смисъла на току-що казаното. Загледаха се втренчено над масата.

— Тогава по-добре да открием Али — каза Мак. — Преди Демарко да го е сторил.