Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мак Райли (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
One of Those Malibu Nights, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Елизабет Адлър

Заглавие: Паяжина от лъжи

Преводач: Силвия Вангелова

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: ИК Калпазанов

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Мая Арсенова

Технически редактор: Никола Христов

Коректор: Никола Христов

ISBN: 13: 978-954-17-0261-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6001

История

  1. — Добавяне

Глава 12

На следващата сутрин закуската в хотела беше мързеливо събитие от безкрайни чашки кафе, сладки кифлички и трохи в леглото, които не попречиха на Съни и Мак да се любят сластно. Мариса Мейн беше временно потънала в небитието и по обяд двамата бяха все още в прегръдките си, когато Мак каза:

— Хей, оттатък прозореца е Рим, който ни чака! Защо, тогава, продължаваме да се излежаваме?!

— Защото е по-забавно. — Съни отметна косата от лицето си и отново се сгуши в него.

— Чакай минутка. — Той наклони брадичката й и потърка нос в нейния — жест, който обикновено правят изглупелите от любов. — Имаме работа, която трябва да свършим.

— Дяволитото ангелче! — въздъхна тя.

— Точно така. — Мак освободи тялото си от нейното и протегна ръка към късчето хартия с изписания телефонен номер. След което го набра.

Тя отговори веднага.

— О, слава Богу, че си ти! — възкликна тя. Звучеше напрегната.

— И така, какво мога да направя за теб, мис Мейн? — запита Мак.

— Трябва да поговорим. Моля те, може ли да се срещнем някъде… Където и да е, стига да има възможност да останем анонимни. Знаеш какво искам да кажа.

— Имаш предвид място, където никой няма да те познае, или пък където никой няма да ни види да разговаряме?

Този път Мариса въздъхна.

— Да, проявяваш такова разбиране… Но аз въобще не познавам Рим, така че ти ще ми кажеш къде да се срещнем.

Мак погледна Съни и оформи с устни въпроса:

— Къде?

„Таца д’Оро“ — каза тя. — Бар на площад „Делла Рошунда“.

Мак си уреди среща с Мариса там след час.

— По-добре да станем вече от това легло, мис Кото де Алварес. — Хвана я за краката и ги спусна на пода. След това я хвана за раменете и ги повдигна, а тя обви дългите си крака около кръста му.

— Душ? — предложи той.

— Разбира се — съгласи се тя.

Терасата с пъстроцветните чадъри на „Таца д’Оро“ беше претъпкана и нямаше къде игла да падне. Римляните отпиваха от еспресото, което беше толкова гъсто и черно, че извикваше у Съни увереността, че се влива направо във вените им и кара сърцата им да бият по-бързо, дава им сили да посрещнат останалата част от деня. Лесно беше да се разпознаят туристите, защото те пиеха капучино — нещо, което италианците пият само на закуска. Тя беше прибрала косата си в лъскава конска опашка и беше облякла тънка бяла блуза и къса бяла пола, а на устните си беше положила яркочервено червило — нейната запазена марка. Всъщност тя имаше две любими червила: през деня употребяваше чист червен цвят, а вечер с лек нюанс на синьото, което правеше цвета само по-богат. Слънцето грееше весело, топлият въздух галеше кожата, а дланите на Мак бяха приятно хладни. Величественото кубе на Пантеона се извисяваше към синьото, обсипано с пухкави облаци, небе, а изтощените от разглеждане на забележителности туристи си почиваха на внушителните мраморни стъпала, които водеха към вратата, поддържана от масивни колони.

— Пантеонът бил построен от император Адриан в периода от 118 до 125 година след Христа — каза тя на Мак, когато се настаниха до една маса на сянка.

— Толкова е стар. — Той направи знак на келнера.

— И се издига над друг, дори още по-древен, храм, построен от Марк Агрипа. Тук са погребвали римските императори — добави тя. Явно си беше научила урока. — Както и в гробницата на Рафаел.

— Искам да видя всичко — каза Мак. — Но на първо място са работата и студената бира „Перони“. А ти какво ще поръчаш, сладка моя?

Тя въздъхна пресилено — въздишка, породена от неговото дълбоко невежество по отношение на важните исторически паметници в Рим и нежеланието му да ги разгледа.

— Лимонада — отговори.

Мак даде поръчката им на келнера и се огледа за Мариса, но от нея все още нямаше и следа.

— Чакай минутка. — Съни свали очилата си и се наведе напред, за да разгледа по-добре хората на претъпкания площад. — Тук има само една жена с такова тяло.

Мак огледа по-внимателно жената със сламената шапка с увисналата периферия. Тя носеше още огромни слънчеви очила, дънки, каубойски ботуши и свободна червена ленена блуза, която не можеше да прикрие достойнствата на тялото й. Да, това беше Мариса. Той стана и й махна с ръка, за да го забележи.

— О, слава Богу, че дойде! — каза тя и побърза да седне. — Много съм разтревожена.

— Добре, чакай малко. Какво ще пиеш?

— О? „Кампари“ и сода, моля.

Съни беше изненадана, че Мариса вече се държи като римлянка и си поръчва обичайните за Рим питиета. Очевидно тя се адаптираше лесно.

— Здравей. — Тя се наведе през масата и стисна ръката й. — Аз съм Съни Алварес.

— Радвам се да се запозная с теб.

Ръкостискането на Мариса беше кратко. Съни си помисли, че за такъв горещ ден дланта й е необичайно студена. Сигурно наистина се страхуваше.

— Сигурно се питаш коя съм — каза Мариса на Мак и отпи такава щедра глътка от кампарито, като че ли беше обикновено диетично пепси.

— Е, може да се каже. Но сега поне знаем името ти.

Мариса свали тъмните очила и си пое дълбоко дъх.

— Аз съм годеница на Рони Перин. — Протегна напред лявата си ръка с големия жълт диамант. Той улови светлината и заслепи Съни, която побърза да сложи слънчевите си очила.

— Възхитих му се, когато го видях на витрината на Хари Уинстън в Ню Йорк, затова Рони ми го купи. Обаче трябва да пазя годежа ни в тайна, докато той не получи развод. Той ще се разведе с Али Рей, нали знаете? — Тя ги погледна въпросително и те кимнаха едновременно.

— Е, когато разводът се състои, аз ще съм следващата мисис Перин.

Тя им се усмихна лъчезарно и Съни си помисли колко е привлекателна със зелените си очи и широката секси уста. Нищо чудно, че Перин се беше влюбил в нея. А дали беше така?

— Как се срещнахте вие двамата? — запита и отпи от лимонадата си.

— В чат по Интернет — отговори Мариса, с което я изненада. — Там можеш да посетиш адресите на различни хора онлайн и да ги запиташ кои са, с какво се занимават и да се опознаете още преди дори да сте се срещнали. Влюбих се в Рони още преди да разбера точно кой е той — добави тя, като да се защити. — Фактът, че той се оказа богат, беше приятна изненада. А Рони каза, че за него било приятна изненада, че съм се оказала толкова секси. Той обожава Интернет. Казва, че никога не се знае кого ще срещнеш там.

Тя сви рамене и втренчи поглед в приятния розов цвят на питието си.

— Единственото, което ме дразни, е, че никога не можем да се появяваме заедно в обществото. Никога не излизаме заедно. Аз отивам в къщата му в Малибу — той ми даде ключ. Или пък той идва у дома в Долината, в предградията, всъщност, където никой не знае как изглежда Рон Перин. За тях той е просто още един мъж, който кара „Харли“.

— Какъв, по-точно, е неговият?

— О, той има два мотоциклета, но любимият му е онзи старият, червен на цвят, оригиналният „Харли“… Как се казваше?

Съни въздъхна — този път въздишка, породена от завист.

„Индианецът“.

— Да, точно така. Мъж, като Рони може да има всичко, което поиска. Включително жени — добави Мариса с горчивина.

— Значи беше сама в къщата му в Малибу онази вечер? — подтикна я да продължи да разказва Мак.

Тя кимна и периферията на сламената й шапка се разлюля.

— Да, обаче нещата не бяха такива, каквито изглеждаха. — Тя се поколеба, смръщила леко вежди, очевидно замислена. — Питам се дали сте срещали партньора на Рони, Сам Демарко?

— Не сме имали това удоволствие.

— Хм. — Изглеждаше изпълнена със съмнение. — Както и да е, Демарко ми каза, че Рони смята, че го следят. Каза, че бил разтревожен не на шега, страхувал се, че някакъв откачен може да го застреля. Другата алтернатива, според него, била Али Рей да е поела по пътя на войната. Или може би ФБР, които го следят с цел да научат нещо. Повдигнах въпроса пред Рони, обаче той го отхвърли с повдигане на рамене. Поисках да си наеме бодигард, но той каза, че така само ще изглежда виновен.

— А виновен ли е?

Очите на Мариса проблеснаха гневно. Погледът, който хвърли на Мак, беше достатъчно красноречив.

— Защо всички мислят, че щом човек е богат, значи е извършил нещо нередно? Това просто не е справедливо.

— Добре — съгласи се Мак спокойно.

И тогава Мариса ги изуми с думите:

— Рон обича да… Как да го кажа, обича някой да доминира над него.

Мак си спомни онзи поглед в очите на Перин — така подобен на изражението на кученце, което налагат с камшик.

— Окей, тогава ти си доминиращата, а той — подчиненият — каза.

— Нещо такова, да — призна тя. — Но аз наистина мразя да го наранявам, опитвам се да бъда мила и…

— И пак да постигнеш крайния резултат — каза Съни с надеждата да й помогне да продължи.

Мариса оброни глава.

— Тази роля не ми допада особено. — Но тъй като съм актриса, мога да изиграя всяка роля — не е необходимо да я харесвам, нали знаете.

Като я гледаше, Съни се питаше защо, ако е такава добра актриса, веднага се вижда, че в момента лъже. А Мариса отпи щедра глътка от горчивото „Кампари“, преглътна и потръпна.

— Не обичам това питие, но всички тук пият точно това.

— И така, какво се случи онази нощ? — запита Мак.

— Рони имаше среща и аз бях сама в къщата. Качих се горе, за да го изчакам. Телевизорът работеше, но пак чувах външните шумове. Бях сложила бутилка шампанско да се изстудява — нещо, което правя винаги. Рони се обади и каза, че ще се върне след час и че не бил виновен за забавянето. И тогава чух шума от долния етаж. Помислих си: „Не, сигурно си въобразявам. Вероятно чувам разбиването на вълните в скалите.“ Както и да е, намалих телевизора и се ослушах. И отново чух шума. Стъпки. — Тя потрепери. — Нали ги знаете тези подове от лакирана мозайка, които светят и са красиви, но са толкова твърди, че отразяват оглушително всички шумове. В онази къща можеш да чуеш и ако някое венчелистче се отрони от роза, поставена във ваза. Определено бяха стъпки. Някой се разхождаше на долния етаж, отваряше шкафове, чекмеджета. А аз бях сама. И бях много уплашена. Грабнах пистолета на Рони от чекмеджето на нощното шкафче, отидох до края на стълбището и надникнах.

Тя млъкна, потрепери, но този път тръпките разтърсиха цялото й тяло. Очевидно изпитваше ужас дори при самия спомен за онази нощ.

— Исусе, Райли, Мак, сърцето ми блъскаше толкова силно в гърдите, че можеше да изхвръкне. Но винаги съм била достатъчно силна, искам да кажа, че ако изпадна в ситуация, когато става въпрос той или аз, то съм твърдо решена да бъда аз, да оцелея. Все още не виждах никого, затова слязох малко надолу по стъпалата. Отново не видях никого и ето че след малко стоях в подножието им и се взирах в мрака, когато някой ме сграбчи. Аз извиках, а той ме свали на пода. Изпуснах пистолета и си помислих: „О, по дяволите…“ Лежах с лицето надолу и отчаяно опипвах, за да хвана пистолета. Но докато го намеря и се изправя, нападателят ми го нямаше.

Погледна Мак.

— А после на прозореца се появи твоето лице. Помислих, че ти си нападателят, че си се върнал… Не те познах веднага, а едва след като стрелях. И сега искам отново да ти се извиня за грешката, която допуснах.

Мак се усмихна.

— Няма нищо. Случвало се е и преди, а тогава дори не съм получавал извинения или съжаления.

— Бях ужасена, мислех, че съм те наранила. Мислех, че ще изпратиш ченгетата в къщата, а това щеше да означава край за мен и Рони. Затова просто си тръгнах веднага. Не помислих за нищо, освен за оръжието. Знаех, че не мога да го оставя там, в случай че дойдат ченгетата, затова избърсах отпечатъците си в халата. И го оставих в жабката на колата ти. Познавам автомобила ти, виждала съм те да го караш, а и той винаги е паркиран на улицата пред дома ти. Както и да е, след като свърших това, се поуспокоих малко и се върнах да изчакам Рони.

— Кажи ми — настоя Мак — защо не се обади на ченгетата.

— Никакви ченгета. Това не би се харесало на Рони.

Мак си спомни как Рони убедено и дори ожесточено беше казал: „Никаква полиция!“, когато си беше тръгнал от дома му в онази сутрин.

— Какво се случи после, когато Перин се прибра у дома си?

— Вече му се бях обадила и му бях разказала за преживяванията си. Той беше съгласен с мен, че е по-добре нищо да не казваме. Но виждах, че е уплашен. Каза, че сигурно е онзи, който го следи, и че той вероятно е някой откачен, който иска да го убие.

— А теорията за ФБР?

— Говорихме малко и за тази възможност, да. Да ти кажа истината, Мак, ситуацията беше такава, че бяхме склонни да изпаднем в параноя. А твоята поява не помогна кой знае колко.

— Много благодаря — каза Мак. — Ще си спомня думите следващия път, когато чуя жена да вика.

— О, не исках да прозвучи така. Наистина. — Тя извърна поглед смутена. — Но Рони беше в беда, а аз не знаех как да му помогна. След като стрелях по теб, той каза, че трябва веднага да напусна страната. Рони не можеше да си позволи друг скандал след развода и… Е, вие знаете, след съдебния случай, в който беше разгледано обвинението срещу него, че е извършил злоупотреба с пари. А така, след като ме няма в страната, никой не може да ми задава въпроси. Той се обади на Демарко и му каза „да се погрижи“ за мен. Знаех, че иска да се отърве от мен. Демарко пък се обади на Ренато Манцини в Рим, който се съгласи да ме приеме и за да изглеждат нещата, както трябва, дори ми даде малка роля във филма си. Демарко ми уреди чартърен полет и ме придружи до Рим още същата нощ. Нареди на Ренато да ми запази стая в хотел „Рай“ и да се грижи добре за мен. А Рони ми обеща да дойде след два дни.

— И? — Съни следеше жадно всяка нейна дума.

Лицето на Мариса помръкна.

— Дори не се обади. А аз продължавам да го чакам в хотела. Ренато обаче вече ми намери апартамент. Ето адреса и телефонния номер. Вече имате този на мобилния ми телефон. — Подаде на Мак листа с въпросната информация. — Не се осмелих да се обадя на Рони, защото той ми каза никога да не го правя — според него, телефоните му се подслушват. — Погледна ги безпомощно. — А и той не ми се е обадил все още.

— Къде мислиш, че е?

Мариса поклати глава и периферията на шапката й отново се разлюля.

— Не знам. Да не би да ме е зарязал или какво? — Започна нервно да върти годежния пръстен. — Искам да кажа, че мъжът трябва да уведоми любовницата си, ако има проблем. Не че ние двамата имахме някакви проблеми. Бяхме много щастливи заедно. Аз знаех какво обича той, а той знаеше дори най-малките ми предпочитания. — Хвърли многозначителен поглед на Съни. — Знаеш какво искам да кажа.

Мариса отново въздъхна.

— В това няма никакъв смисъл. Ето защо се тревожа за него. Някой го следеше. Някой влезе в къщата му. Той ми каза, че някой иска да го убие. И сега се страхувам, че това може би се е случило. И кълна се, това е истината.

— И какво искаш да направя аз? — запита Мак.

— Искам да откриеш Рони. Искам да знам дали е още жив. Да му кажеш, че все още съм тук, че го чакам. Поне да накара Демарко да ми се обади и да ми каже какво става.

Мак каза:

— Какво, според теб, е преследвал нападателят онази нощ? Очевидно не е знаел за твоето присъствие там, така че не е бил изнасилвач или убиец…

Мариса потрепери. За пореден път.

— О, Господи, дори не произнасяй тези думи. Треперя при мисълта какво можеше да се случи. Наистина не знам какво искаше той.

Мак се замисли. Беше отказал помощта си на Перин, но сега вече беше заинтересуван от случая. Щеше да разследва — заради Али и заради годеницата.

— Знаеш ли какво, Мариса — каза Мак. — Ще остана в Рим още няколко дни, но ще се обадя веднага на помощника си в Лос Анджелис, за да го осведомя за развитието. Той ще открие кой преследва Рон.

— И ще открие ли Рони заради мен?

Тя го гледаше с надежда. Беше ред на Мак да свие рамене.

— Ще направи всичко възможно — каза, макар лично той да беше сигурен, че Перин е изпратил Мариса в Рим, за да се отърве от нея и че тя няма никога повече да го види. Според него, следващият ход на Перин щеше да бъде да се опита да й уреди някакъв живот, за който да плати той. Вероятно той беше помолил Манцини да й осигури странната роля, за да я задържи в Рим. И ето, вече й беше наел апартамент. Всичко щеше да се развие добре за Мариса Мейн. Като я гледаше, той не се съмняваше, че тя ще бъде щастлива да вземе парите и да избяга, да живее собствения си живот.

Мариса каза, че трябва да върви, защото я чакат в студията. Благодари им, а Мак обеща да й се обади, когато разполага с новини. Той погледна Съни, която пък на свой ред гледаше как Мариса си пробива път през тълпата на площада и как всички глави се обръщат след нея, въпреки странната шапка.

— Ти си жена, какво мислиш за нейната история? — запита Мак.

Съни доби замислен вид.

— Странна е. Но докато слушах Мариса, в главата ми изникна думата изнудване. Помниш ли темата за доминиращия и жертвата, която тя подхвана? Не й повярвах. Мариса вероятно лъже за случилото се онази нощ. Може би тя е дала ултиматум на Перин, може би е поискала пари, заплашвайки го, че в противен случай ще се обърне към жълтите вестници и ще разкаже „истината“ за тяхната сексуална връзка — Съни сви рамене. — Те със сигурност ще се зарадват. Имам предвид репортерите.

— Но тя се е канела добре да се уреди — каза Мак. — Перин е бил изключително щастлив. Просто погледни пръстена.

— Имай ми доверие, огледах го добре! — Съни въздъхна. — Обаче с такива плейбои като Перин добрите неща винаги имат един и същи край. Може би е започнал да се отегчава от нея. И се е устремил към следващата, ако знаеш какво искам да кажа. Все пак Мариса каза, че е бил навън в онази нощ. Питам се къде е бил и с кого.

Мак извади мобилния си телефон и се обади на Роди.

— Окей — каза, — време е да открием кой е всъщност Рон Перин. И с кого е.