Елизабет Адлър
Паяжина от лъжи (68)

Епилог

Къщите в „Малибу Калъни“ обикновено са празни през зимата, а собствениците им бягат на десет мили навътре в сушата — към по-поносимия климат на Бевърли Хилс. Обаче Мак обичаше този сезон дори повече от лятото. Обичаше сивото небе и мразовития въздух, усещането за природа и самота, вълните, които стигаха чак до прага на къщата му и сякаш молеха да влязат, а вятърът разтърсваше щорите и разнасяше дима, който излизаше от комина му.

Във въпросната вечер той се чувстваше много уютно в спалнята си с музиката на Бах и огъня в камината, със спуснатите плътно завеси и разбиващите се с огромна сила вълни отвън и с пламъка на свещите, който трепкаше заради вечното въздушно течение. Съни беше облечена в стария му зелен кашмирен пуловер и къси бели чорапи. И нищо друго. Гушеше се в него в леглото и държеше под око Тесоро, на която Пират и Мак, макар и неохотно, бяха дали право на посещения. А тя се разхождаше неспокойно през последния час — напред и назад, напред и назад. Когато не вървеше, дърпаше завесите с малките си лапички и надничаше с тъга навън, с увиснала опашка, с дръпнати назад уши — въобще, беше олицетворение на нещастния изгнаник. А Пират седеше на хълбоците си и наблюдаваше всяко нейно движение с единственото си око. Мак си помисли, че неговото куче е особено търпеливо.

— Имай ми доверие — каза той на Съни. — Познавам Пират. Той просто изчаква. Като всички мъже, той чака подходящия момент за действие.

Като гледаше влюбено своята Съни, той отново се питаше защо жените винаги искат да се омъжат. Нима те двамата не бяха добре и така? Нима това не беше съвършеното щастие? Той никак не беше сигурен, че е готов да стане „баща“ на Тесоро. Освен това, Пират нямаше лесно да приеме постоянното присъствие на женска, която иска да доминира — напротив, щеше да защитава територията си. Също като него самия, Пират беше видял достатъчно трудности в живота. А Тесоро беше като майка си — дама. И беше по-добре да не го забравят. Пък и две жени в тази малка къща в Малибу? Въздъхна.

Тесоро най-после седна на самия край на леглото, а стойката на тялото й подсказваше, че не е готова да се отмести дори на милиметър. А после над леглото се появи черният нос на Пират, който душеше неспокойно, докато се приближаваше все повече. Пират легна до Тесоро, като нехайно си даде вид, че дори не я е забелязал. Макар Мак да забеляза трепване в единственото му око, което подсказваше, че той ще действа, ако се наложи. Двамата със Съни се спогледаха, а след това отново насочиха погледи към кучетата си, легнали едно до друго. Двайсет… трийсет дълги секунди изминаха. Мак и Съни сдържаха дъха си.

Пират погледна Тесоро, после бавно, колебливо, положи грозната си глава на помияр на нейните малки аристократични лапички. Тесоро му хвърли кос поглед, после зарови глава в одеялото, преметна малката си опашка, върна ушите си в нормално положение и затвори очи. И в тази малка къща в Малибу настана върховно спокойствие.

— Е, това е — каза Съни с въздишка на облекчение и се сви уютно под одеялото.

— Какво? — запита Мак и зарови лице в шията й, чийто мирис много обичаше.

— Вече нямаш извинение. Тесоро и Пират са добри приятели. Ще спят заедно на нашето легло и никой никого няма да убие.

— И?

— И нямаш извинение да не се ожениш за мен. — Тя обърна лице към него.

— Може би сватба на плажа — каза Мак, целуна пълните й, сякаш нацупени, устни и притисна тялото й до своето по цялата му дължина, усети всеки удар на сърцето й, всяко туптене на пулса й, всяка пулсация, породена от желание. — Да, сватба на лунна светлина в присъствието само на няколко добри приятели. И кучетата, разбира се.

— Какво! — възкликна тя.

— Съни — прошепна той между целувките.

— Мммммммммммм?

— Омъжи се за мен. — Той беше категоричен.

— Добре — каза тя.

И в следващия миг бяха кълбо от преплетени тела, плачеха и се смееха едновременно. А отвън луната светеше студено и вълните се удряха в брега.

Беше просто една от онези нощи в Малибу.