Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Мак Райли (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
One of Those Malibu Nights, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Корекция и форматиране
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Елизабет Адлър

Заглавие: Паяжина от лъжи

Преводач: Силвия Вангелова

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: ИК Калпазанов

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Мая Арсенова

Технически редактор: Никола Христов

Коректор: Никола Христов

ISBN: 13: 978-954-17-0261-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6001

История

  1. — Добавяне

Глава 47

Шийла не можеше да си представи роклите на Али, нарязани с нож от някакъв луд. И продължаваше да мисли за това — дори в супермаркета в Бристол Фармс, където беше отишла да купи плодове, цветя и първокачествено френско сирене, което да хапне с прясно изпечения хляб. Онзи, който я дебнеше непрекъснато, беше успял да влезе в къщата й и можеше Али да е намушкана с ножа — да пострада тя, а не роклите. Веселият глас на Али при обаждането й от неизвестното място в Южна Франция подсказа на Шийла, че тя не знае нищо за случилото се и благодари на Бога за това. Но продължаваше да се тревожи. А какво, ако онзи луд я намереше? Оказал се беше достатъчно умен да влезе в къщата, нали? Вече доста уплашена, тя реши, че трябва да се обади на Мак Райли и да му каже за обаждането на Али.

Мак беше изненадан да чуе Шийла Скот, която се представи като една от най-близките приятелки на Али. Доколкото той знаеше, Али нямаше близки приятелки. Но когато тя му обясни, че е научила за нахлуването в дома на Перин и че е много разтревожена, той я успокои, че ще отиде в дома й във Венис Бийч да поговорят.

Къщата на мис Скот беше една от онези очарователни малки сгради, в които се влизаше направо от улицата и които оформяха редица около канала, дал името на този квартал на Лос Анджелис. Къщата беше от типа на неговата, но по-голяма, с предна градина, обсипана с рози, с прозорци от цветно стъкло и здрава дървена входна врата. С Пират по петите, той отвори портата от ковано желязо във формата на паун, спря се да вдъхне уханието на бледолилавата роза Барбара Стрейзънд, чийто аромат беше пикантен и сладък, упойващ. Пожела си и той да може да отглежда рози на плажа, обаче знаеше, че солените водни пръски няма да им се отразят добре. Изкачи бързо двете дървени стъпала и натисна звънеца. Чу позната мелодия, без обаче да може да се сети коя точно е.

Шийла му отвори вратата и каза:

— Обзалагам се, че се питаш откъде познаваш мелодията.

Той се усмихна.

— Откъде знаеш?

— С всички е така. Това е „Nessum dorma“ от операта на Пучини „Турандот“. Но ти вероятно познаваш по-добре пеенето на Павароти на финалите за Световната купа или пък това на тримата тенори Павароти, Доминго и Карерас на концерта в Рим, който предаваха и по телевизията. Трудно е да се идентифицира мелодията без вокала. — Направи му знак да влезе. — Хайде, влез. И кучето също.

Наведе се да погали Пират, забеляза нараняванията му и вдигна поглед към Мак.

— Веднага се вижда, че си много мил човек.

Той сви рамене.

— Всеки друг на мое място би постъпил така. Но вече не мога да отида никъде без него.

— Късметлия си.

Беше втората жена, която му казваше това. Първата беше Али. Той вече харесваше Шийла Скот.

Тя го заведе в кухнята — прекрасна стая с нисък таван и френски прозорци, отворени към градината, в която растяха рози и евкалипти. Кухнята имаше тясна тераса, която гледаше към спокойния зелен канал. Къщите бяха застроени гъсто една до друга и бяха все в различни стилове, не им достигаше пространство — точно както беше и с тези на плажа. Но тук поне се разкриваха гледки към градините им и към отсрещните къщи, пред които бяха завързани малки лодки.

— Имаш прекрасен дом — каза Мак одобрително.

— Купих го преди трийсет години. Тогава беше развалина, както и почти всичко друго във Венис. Тогава никой не искаше да живее тук, кварталът още нямаше инфраструктура, нямаше супермаркети, ресторанти, бутици, кафета. А сега не можеш да изминеш и две пресечки, без да видиш такива сгради.

— А сега къщата ти струва два милиона, обзалагам се — каза Мак. — Била си проницателна, направила си добра инвестиция.

Шийла се засмя.

— Не, напротив, нищо подобно. Само това можех да си позволя тогава, а и обожавах канала. Той притежава своя собствена магия, както и сам можеш да видиш. Почти толкова добър е — каза със закачливо намигване, — колкото и плажът.

— Кафе? — Взе кафеничето от печката. На масата, в красив поднос, вече чакаха две чашки.

Мак й благодари, двамата излязоха на терасата и се настаниха в белите плетени столове. Мак я изучаваше с поглед, докато тя седеше тихо и гледаше с любов градината си. Беше красива жена, грижеше се за себе си. Увереността й в себе си, макар и ненатраплива, те караше да я харесваш.

— Занимаваш ли се с музика? — запита той с мисълта за мелодията на входния звънец.

Тя се засмя.

— Абсолютно не. Не. Аз съм логопед, също така тренирам гласове. Работата ми беше причината да срещна Али преди години, още когато тя дойде в Лос Анджелис. Премахнах тексаския й акцент. Приятелки сме вече от много време — добави тя и погледна Мак право в очите. — Точно затова се тревожа толкова много.

Мак се облегна назад — обичайното му поведение, когато разговаряше с непознати. Винаги беше готов да изчака, за да разбере какво ще кажат хората, какво ще издадат.

— Чух се с Али немного отдавна — каза Шийла, с което го изненада.

Тя остави внимателно кафеничето върху малката, покрита с плочки, маса между тях.

— Да?

— Тя беше все още във Франция, обаче не искаше да ми каже точно къде. Според нея, това щяло да ми спести лъжата, ако някой ме запита дали знам нещо. Звучеше така, сякаш е много щастлива. Каза, че има нови приятели, че е променила външния си вид и е сигурна, че никой не знае коя е всъщност. Работела като сервитьорка. Може би дори е срещнала мъж…

— Звучи обещаващо. — Мак вдигна чашата си и отпи глътка кафе.

— Нека ти налея още. — Шийла забърза към кухнята и се върна с прясно кафе. — Още е горещо — каза и го наля в чашките. Погледна Мак. — Не съм я чувала оттогава, макар че обеща да се обади. Тревожех се, затова тази сутрин се обадих на Ампара, икономката. А тя ми каза нещо, което ме разтревожи още повече. За лудия, който успял да влезе в къщата и нарязал роклите…

Мак кимна.

— Трябва да се радваме, че Али не е била там. Шийла потрепери. Не искаше да мисли за това.

— Ампара ми каза и нещо друго, което ми се стори странно. Става въпрос за Джеси Уидуърт.

— Бившата лична помощничка на Али? Онази, която била уволнена преди няколко месеца?

Кафявите очи на Шийла срещнаха тези на Мак.

— Точно така. Тя се обадила на Ампара само минути преди мен. Казала, че се тревожи за Али, че според нея тя имала нужда от приятелка, от друга жена, която да я познава добре, да й е близка. Джеси казала, че силно усеща нуждата на Али от помощ, и тъй като случайно също била в Южна Франция, тя щяла да й помогне, ако Ампара й каже къде се намира.

Мак остави чашката кафе и изправи гръб.

— И в колко часа се е обадила?

— Около единайсет тази сутрин.

Мак веднага скочи на крака. Нямаше време за губене. Каза:

— Нямаш представа колко голяма е помощта ти.

Шийла също беше станала и го гледаше с тревога.

— Мислиш ли, че Джеси има нещо общо с това? Знам, че Али я уволни и че тя имаше ключ за къщата, но…

— Ще разберем — заяви твърдо Мак.

А после, защото милото лице на Шийла беше готово да се сгърчи и тя да избухне в сълзи, той я прегърна.

— Ти си добра приятелка, Шийла. — Отдалечи я малко от себе си и й се усмихна. — И не се тревожи, имам човек, който ще открие Джеси и ще разбере какво е намислила.