Фридрих Незнански
Кръвно отмъщение (56)

56.

Нина дойде на себе си, когато седналият срещу нея Бък едва чуто изсумтя. Тя вдигна глава, усмихна му се слабо и въздъхна.

— Кавалерът ме напусна — каза тя.

— И какво научи? — попита Бък.

— Той е — каза Нина. — Току-що си призна.

— За какво му е да си признава? — учуди се Бък. — Такова впечатление ли му направи?

— Знаеш ли — замислено отвърна Нина, — според мен животът му е много скучен. Призна си от скука, а после се уплаши.

— И какво ще правиш с него? — запита Бък. — Пак ли ще викаш Бейби?

Нина се усмихна и поклати глава.

— Не. Бейби си замина, той вече не иска да убива никого. Нашият главен виновник остава да живее. Глупаво е, нали?

Бък помълча, а после каза:

— Сега всичко е глупаво.

— А на мен ми харесва — каза Нина. — Само че не знам какво да правя отсега нататък?

— Омъжи се — посъветва я Бък. — Раждай деца.

— Добро предложение — усмихна се тя. — Ще си помисля.

Бък я изпрати до колата, паркирана в пряката и попита на сбогуване:

— Ще се видим пак, нали?

— Засега не смятам да умирам — отвърна Нина. — Благодаря ти.

Тя се качи в колата и си замина.

 

 

Настъпваше топлата лятна вечер, когато нагрятата през слънчевия ден земя най-после можеше малко да си отдъхне от жегата. На плажа в Строгино хората бяха осеяли брега, играеха волейбол на пясъка, почиваха си. Вечерната прохлада предполагаше пълно отпускане и само Нина не можеше да се отпусне и да забрави всичките си грижи. Измъчваше я страшно съмнение и й беше необходимо немалко усилие, за да се придържа към приетия избор.

Пазачът в подземния гараж я погледна с интерес и каза весело:

— Хубаво е времето днес, а, Нина Алексеевна?

Нина му кимна и се качи горе. Аня я нямаше вкъщи, явно беше излязла някъде и Нина даже се зарадва. Първото, което направи, беше да отиде до бара, но откри само празни рафтове и се сети, че беше скрила всичко при пазачите. Нямаше желание да слиза отново за една бутилка, смъкна дрехите си и отиде в банята. Докато лежеше в топлата вода, тя отново се мъчеше да убеди сама себе си, че е постъпила правилно, и сега това й се удаваше с по-малко напрежение.

— Нина, вече си се върнала? — надникна Аня, която се прибираше от плаж. — А пък аз играх волейбол с момчетата. Знаеш ли колко е гот!

— Марш оттука — каза Нина уморено и стана.

Когато излезе по халат, Аня вече беше пуснала телевизора, извади бутилка безалкохолно от хладилника и се тръшна в креслото.

— Идвам на себе си — похвали се тя. — Още малко и ще почне да ми се ходи на работа.

Нина седна в креслото до нея и попита:

— И къде би желала да работиш?

— Само не в кантора — отвърна Аня. — Знаеш ли, бих искала да работя с деца. Може би да стана учителка в детска градина?

— С деца — каза Нина със съмнение. — По-добре първо си роди собствено дете. Само че за това не мога да ти помогна…

По телевизията вървеше някакъв приключенски филм, но и двете жени като че ли не се интересуваха много от него. Аня се премести на облегалката на креслото на Нина и я прегърна през раменете.

— Нинуля, проблеми ли имаш?

Нина вдигна глава, погледна я от долу на горе, погледна това напълно празноглаво момиче, живеещо с минутните си влечения, и за момент завидя на простодушието й. Тя завря глава в корема й и каза:

— Ох, Анечка, направо не знам…

Аня прегърна главата й, започна да я гали по косата.

— Стига, Нинуля — говореше тя. — Всичко ще бъде наред.

А тя самата, чувствайки нарастващото сладко желание, се притискаше все по-силно към нея, все по-близо се навеждаше, все по-учестено дишаше.

— Не ни трябва никой, нали? — шепнеше й тя на ухото. Ще си живеем двете.

Нина се противеше на ласките й, но вяло и без предишното възмущение, от което Аня съвсем се забрави. Тя се смъкна от облегалката на коленете й, притисна се към нея и започна да я целува по врата.

— Толкова си силна — възбудено мърмореше тя. — Толкова те обичам…

Нина изведнъж вдигна ръце и я прегърна, от което Аня едва не застена.

— Ех, глупачке — каза Нина. — Май освен теб нямам никой толкова близък. И как стана така?

— Любима — бърбореше Аня, докато я прегръщаше. — На всичко съм готова за теб…

— Нищо не ми е като хората — каза Нина и се усмихна уморено. — Даже живея с момиче, а не с мъж.

— Мъжете не умеят да обичат така — радостно мърмореше Аня, докато разтваряше халата й и се притискаме към гърдите й.

Нина я наблюдаваше без протест, даже с любопитство, но не чувстваше нищо. Вече толкова беше свикнала с Анините странности, че възмущението й отдавна бе изчезнало. Топлината на целувките й я сгряваше, предизвикваше някакво чувствено желание, но въображението й не надминаваше тези осезателни преживявания.

— Нинуля, слънчице — прошепна Аня, — хайде да отидем в спалнята?

Тя я задърпа за ръката и Нина се усмихна криво.

— Ще ме облизваш ли?

— Ще те обичам — каза Аня, щастливо усмихната.

Тя издърпа Нина от креслото и оставяйки телевизора включен, я поведе след себе си в спалнята. Да върви всичко по дяволите, мислеше си в този момент Нина. В спалнята тя покорно падна на леглото и Аня чак изскимтя, докато лягаше до нея.

— Хайде — каза Нина с въздишка, — обичай ме…

— Мила моя — избърбори Аня.

Звънна телефонът и Аня изплашено вдигна глава.

— Хайде да не вдигаме — помоли тя.

— Може да е нещо важно — възрази Нина.

— Тогава не ставай — каза Аня. — Аз ще ти го донеса.

Тя донесе слушалката и я подаде на Нина.

— Да? — каза тя.

Известно време слушаше, после кимна и каза:

— Нека се качи. Нали ви предупредих, той има постоянен пропуск.

Тя изключи слушалката и Аня я попита с неприятно предчувствие:

— Той ли е?

— Кой? — попита Нина, ставайки от леглото.

— Серьоженка?

Нина се разсмя.

— Вече ревнуваш, а? Според мен вие сте толкова различни, че стремежите ви дори не се пресичат.

— Изпъди го по-бързо — помоли Аня.

— Както стане — отвърна Нина. — Стига фасони, той идва и ще си отиде, а ти оставаш.

Тя излезе и Аня огорчено изхлипа. Чувстваше, че Нина надали пак ще изпадне в такова податливо настроение.

Серьожа влезе мрачен и загрижен.

— Тая вкъщи ли си е? — попита той и кимна към стаята на Аня.

— Вкъщи си е, и какво от това? — каза Нина. — Ела в кабинета.

Те седнаха в креслата. Нина почувства, че усещането за голота под халата приятно я възбужда. Може би това беше продължение на току-що прекъснатата игра?

— Ето писмото на Даниленко — каза Серьожа и й върна писмото. — Проверих го по всички параметри, там няма никакъв зашифрован ключ.

— Но той не ми е оставял нищо друго — каза Нина. — Значи у мен няма никакъв ключ.

— Може и да има — възрази Серьожа. — Някъде в този апартамент. Иди да го намериш.

— Всичко това доста те разстройва, а?

— Не това — каза Серьожа. — Има и по-сериозни проблеми.

— Какви? — настръхна Нина.

Серьожа я погледна изпитателно и запита:

— Видя ли се със Соснов?

Нина кимна.

— Да.

— Кога?

— Днес, буквално преди час, час и половина. Защо?

— За какво говорихте?

Нина се усмихна.

— Простих му.

— Простила си му? — попита Серьожа. — Значи е имало за какво да му прощаваш?

— Да — кимна Нина. — Той сам си призна.

— И ти му прости? — удиви се Серьожа. — Но защо? Старите чувства ли изплуваха?

Нина поклати глава.

— Не, не чувствата. Просто изведнъж разбрах, че да простиш, е много по-трудно, отколкото да убиеш.

— И само за това? — не повярва Сергей.

— Да. — Нина помълча. — Отървах се от Бейби.

Серьожа кимна съгласно.

— Определено. Но той не е останал без стопанин.

— Кой? — не разбра Нина.

— Твоят Бейби — каза Серьожа. — Той отново действа, но вече без теб.

Нина го погледна изплашено.

— Какво искаш да кажеш, Серьожа?

Серьожа въздъхна.

— Преди половин час — каза той — гражданинът Вадим Сергеевич Соснов е бил убит на прага на собствения си дом.

— Какво! — извика Нина. — Не може да бъде! Аз му простих!

— Но Бейби не му е простил — каза Серьожа.

— Какви ги приказваш? — възмути се Нина. — Да не си се побъркал? Какъв Бейби?

— Не разбираш ли? — възбудено възкликна Серьожа. — Та той беше последният в списъка на Бейби! Сега, след тази история в съда, Бейби просто беше длъжен да убие Соснов. Не е ли вярно?

Нина кимна зашеметено.

— Убили са го — произнесе тя, — като че ли го е направил Бейби?

— Разбира се! — възкликна Серьожа. — Сега всички, дори Турецки, са уверени, че Бейби е завършил работата си. И ще е просто невъзможно да бъдат убедени в противното, разбираш ли?

— Но аз не можех да го направя — каза Нина. — В това време се прибирах от ресторанта. Пазачът на гаража ме видя около девет.

— Няма нужда да се оправдаваш — каза Серьожа. — Сега вече делото със сигурност няма да стигне до съд.

— Но защо са го убили?

— Ами — каза Серьожа — председателят на комитета по законността и реда винаги има за какво да бъде убит. Боя се, че вече никога няма да научим подробностите.

— И какво да правя? — попита Нина. — Да отида да се предам?

— Не се паникьосвай — каза Серьожа. — Налага се да заминеш. Хващай си лесбийката и бягайте по-надалеч. Ако щеш в Краснодар. Тези животни ще те търсят много усилено.

— Те и досега ме търсеха — напомни Нина.

— Не съм сигурен — възрази Серьожа. — Изглежда, отдалече са се подготвяли за убийството на Соснов. Явно са ти пробутвали тези двамата. Само да не стигнат до теб по списъците на присъствалите на процеса.

— Нима това е възможно?

— Разбира се — каза Серьожа. — Според всичко това ти просто трябва да познаваш Бейби, нали?

Нина кимна.

— Така че да не дърпаме дявола за опашката — въздъхна Серьожа. — Изчакай няколко дни и заминавайте.

— А ти? — попита Нина.

— Какво аз? — малко уплашено попита Серьожа.

— Ти няма ли да дойдеш с нас?

Серьожа помълча и попита:

— А аз нужен ли съм ти?

Нина се усмихна. Този самовлюбен очилатко беше пълна противоположност на Аня Назарова, но между тях все пак имаше нещо общо.

— Нужен си ми — призна Нина.

— Наистина ли? — попита той пресипнало.

— Наистина — каза Нина. — Нали обеща да бъдеш моят верен оръженосец! Кой ще носи след мен сандъците с патрони?

Той се усмихна, но много неуверено.

— Много бих желал — каза той.

— Тогава защо не го кажеш? — усмихна се Нина.

Сергей си пое дъх, усмихна се вече по-уверено и каза:

— Сега бих пийнал нещо…

— Колко жалко — разсмя се Нина. — Скрих долу всичкото пиене от Аня. Всъщност почакай!

Тя стана, отмести картината на стената и видя вратата на домашния сейф. Не го беше отваряла, откакто дойде тук. Цифровата комбинация беше прекалено проста, за да я забрави. Четири завъртания на ключалката и сейфът се отвори.

— Бива си я избичката — учуди се Серьожа.

— Шампанско — обяви Нина, измъквайки бутилката. — Виж колко е голяма.

— Има и писмо — каза Серьожа.

— Писмо ли? — каза Нина. — Бях забравила за него.

Серьожа отвори плика, извади хартията и прочете:

„Поздравявам те с новото жилище, желая ти дълго щастие.

Твой Феликс.“

Нина въздъхна.

— Не знаех, че писмото е от него. Мислех, че е от фирмата, която е правила сейфа. Това ли е всичко?

— Не — развълнувано каза Серьожа. — Има послепис: Това е истински „Периньон“.

— Това ли е — разочаровано провлачи Нина.

— Не разбираш ли? — възкликна Серьожа. — Именно това е ключът!

— Кое? — не разбра Нина.

— „Периньон“ — възкликна Сергей. — Виж, специално е подчертано! Намерихме го, Нина.

— Наистина ли? — произнесе Нина доста спокойно. — Тогава имаме още един повод да пием, не е ли така?

Възбуденият Серьожа я погледна с известно учудване и поклати глава.

— Бива си те!

— Това винаги слабо ме е интересувало — призна Нина. — А ти, изглежда, си мислил само за него напоследък.

— Ти не разбираш — възрази Сергей. — Сега са в ръцете ни!

— Донеси чашите — решително каза Нина.

Серьожа послушно донесе чашите и Нина му връчи бутилката.

— Отваряй.

Серьожа отвори шампанското и напълни чашите.

— Е — каза Нина, вдигайки своята. — За твоя успех, Серьожа.

— Глупости — каза той. — За нас. Не ми пука за ключа — решително каза той. — Просто си мислех, че това ще ни избави…

— Достатъчно — каза Нина и сложи ръка на устата му. — Нека да е за нас.

Те пиха, оставиха чашите и неволно посегнаха един към друг. Серьожа я прегърна и я целуна по устните и Нина го прегърна в отговор.

— Я виж! — изведнъж възкликна Серьожа.

Хартията с писмото на Феликс беше потъмняла и надписът на нея вече не можеше да се разчете.

— Чудесно — усмихна се Нина. — Значи изобщо не я е имало.

— А нас ни има. — Серьожа отново я прегърна.

Когато късно през нощта Аня надникна в кабинета, Серьожа и Нина спяха прегърнати на дивана. Тя бързо излезе, затвори вратата и се разплака.