Фридрих Незнански
Кръвно отмъщение (20)

20.

В петък полковник Рогозин излезе извън града по Ярославското шосе и поглеждайки машинално в огледалото за обратно виждане, по някаква причина веднага обърна внимание на вехтото жигули, което се движеше след него. Жизненият опит го беше научил да отличава опашката от случайния спътник и този път той също не се колеба дълго. Следяха го, при това без да се крият особено. Той реши да не форсира събитията, най-малкото затова, защото на дадения етап нямаше от кого да се крие. Реши да почака.

Вече след като мина Митишчи, забеляза, че следващата го кола му мига с фаровете. Рогозин намали, отби встрани и спря. Преследвачът спря малко зад него и още преди той да слезе, Рогозин позна Феликс Захарович Даниленко. И въпреки че и преди не се притесняваше особено от неочаквания преследвач, Рогозин все пак изпита неволно чувство на облекчение.

Феликс Захарович слезе от колата и се приближи. Рогозин му отвори задната врата и старецът седна отзад.

— Радвам се да ви видя — каза Рогозин, като го гледаше в огледалото. — Само не ми казвайте, че случайно сте тук.

— И не смятам — каза Феликс Захарович. — Следя ви още от дома ви.

— Наистина ли? — каза Рогозин. — Браво. Забелязах ви чак на околовръстния път. Някаква необходимост ли е възникнала?

Феликс Захарович въздъхна тежко.

— Разбира се. Аз, както и вие, разбирам смисъла на инструкциите и не бих ги нарушавал без нужда.

— Предишният ни разговор има ли развитие? — попита Рогозин.

— Да, много неочаквано развитие — каза Феликс Захарович. — Очаквам от вас откровеност, Александър Александрович.

— Моля? — учуди се Рогозин. — Не разбрах точно какво очаквате от мен.

— Споменахте за желанието си да се срещнете с висшето ръководство на проекта — напомни Феликс Захарович. — Какво не ви задоволява в сегашните представители?

Рогозин не отговори веднага.

— Имам чувство за чест, Феликс Захарович — каза той. — Не бях убеден комунист, но работех за държавата. Трудно ми е да свикна с мисълта, че държавата ми вече не съществува. Хората, заети с реализацията на проекта „Народна воля“, в по-голямата си част не са нищо повече от парвенюта от периода на перестройката. Те използваха суматохата, за да вземат в ръцете си наследство, което не им принадлежи.

— Познавате ли хората, които реално контролират проекта?

— Не мога да кажа, че ги познавам — усмихна се Рогозин. — Но мога да си представя що за личности са.

Феликс Захарович отново въздъхна.

— Разбирате ли, Александър Александрович, аз участвах в разработката на структурите на управление на този проект. Предвиждахме вероятността да бъдат извършени опити за завземането на властта от страна на различни политически групи. Точно затова беше предложена толкова сложна, законспирирана и многослойна форма на контрол.

— Масонска ложа — каза Рогозин.

— Какво? — не разбра Феликс Захарович.

— Пирамидалната структура е характерна за управлението на масонските организации — поясни Рогозин. — Навремето се внедрявах във „Великия изток“ и ми се наложи да изуча структурата им.

— Да, възможно е — съгласи се Феликс Захарович, който не беше изучавал структурата на масонските ложи, но знаеше нещо за масоните. — По този начин в управлението на процесите на развитие на плана „Народна воля“ участват едновременно няколко равноправни групи. Аз съм представител на екипа, който наблюдава реализацията на приетия план. Други търсят и определят целите, трети развиват форми на пропаганда и реклама. Но от известно време забелязвам, че системата започва да дава дефекти. Някоя от групите започва да диктува волята си на всички останали.

— И какво предприехте? — заинтересува се Рогозин.

— Трябва да разберете нещо — каза Феликс Захарович. — След смъртта на Егор Алексеевич аз съм главният специалист по въпросите на проекта. И когато виждам как започват да се погазват основите, не мога да стоя бездеен.

— Да се погазват основите? — усмихна се Рогозин.

— Да. Проектът предвижда възраждането на силната държава, в него са задействани последните открития в областта на социалната психология. Формираме нов мироглед, а не правим заговор, за да вземем властта. За съжаление не всички го разбират. Мнозина просто търсят реванш.

— Аз например — каза Рогозин.

— Страхувам се, че не ме разбрахте напълно — търпеливо произнесе Феликс Захарович. — Става дума за събуждането на социална стихия. Но можем да контролираме само първите етапи на този процес.

— Бях ви споменал, че добре познавах Егор Алексеевич — каза Рогозин. — Всички тези последни открития, за които говорите, бяха почерпени от него на закритите семинари на Римския клуб.

— Какво значение има това? — не разбра Феликс Захарович.

— Не си правете илюзии относно стихиите — каза Рогозин. — В днешно време социалните стихии се формират в кабинетите на властта. Каквито и утопични идеи да са в основата на вашия проект, той е нужен на властолюбивите хора, за да се укрепят в новия свят.

— Не е така — поклати глава Феликс Захарович. — Не може да е така! Всички опити за умозрителен подход към политическия живот на обществото се провалиха! Човешкият фактор е непреодолим!

Рогозин въздъхна сдържано и попита:

— Какво искахте от мен?

— Предполагах — проговори Ферикс Захарович, — че във ваше лице ще намеря съмишленик. Съжалявам, че съм сбъркал.

Той понечи да излезе, но Рогозин го спря.

— Почакайте. Изказах разочарованието си от невъзможната искреност. Аз също смятах перестройката за грандиозен експеримент, целящ да измени същността на нашата страна. Но когато на власт дойдоха тези гадове…

Феликс Захарович унило изсумтя.

— Между другото тези гадове, както ги наричате вие, са рожби на стихийния процес. Именно те представляват истинската същност на нашето общество.

— Но не и лично мен — отговори Рогозин.

— Най-малко смятам да споря за политически пристрастия — каза Феликс Захарович. — Но във ваше лице се опитвах да намеря поддръжник на нашата конспиративна демокрация. Организацията е заплашена от диктатура и се надявах, че ще ми помогнете да окажа съпротива.

— Конкретно какво очаквате от мен?

— Главният Контрольор — каза Феликс Захарович, — човекът, от чието решение зависи финансирането на проекта, в момента няма възможност да изпълнява задълженията си.

— Арестуван ли е? — попита Рогозин.

— Може и така да се каже — отвърна Феликс Захарович. — Няма нужда да ви обяснявам за какви финанси става дума.

— Така е — промърмори Рогозин. — И кой го е хванал?

— Колкото и да е печално, представителите на новото поколение — каза Феликс Захарович. — Тези, на които толкова разчитахме. Бързат, не искат да се подчиняват на положенията на проекта. Надяват се да дойдат на власт и така да погребат цялото начинание.

— Какво можем да направим? — попита Рогозин.

— Вероятно трябва да се намесим — каза Феликс Захарович. — Има нужда от решителни хора.

— Колкото до това, разполагаме с предостатъчно — каза Рогозин. — Значи предлагате вътрешен преврат?

— Да — каза Феликс Захарович.

Рогозин помълча, стиснал с ръце волана.

— Не съм упълномощен да говоря от името на генерал Чернишов — каза той накрая, — но искам да ви уверя, че с вас разсъждаваме еднакво. Вашата конспиративна демокрация е изключително благоприятна за извършването на преврати — добави той не без ехидство.

— За съжаление — съгласи се Феликс Захарович. — Но това е само на първия етап.

— Ще поговоря с генерала — каза Рогозин — и ще се свържем с вас.

— Още нещо — сети се Феликс Захарович. — Започнаха мероприятията от втория етап. Не трябва да отказвате участие в тях.

Рогозин почти незабележимо се усмихна.

— Естествено. Имате ли други предложения?

— Не, и това е достатъчно — каза Феликс Захарович. — Начинанието, с което се захващаме, трябва да е старателно подготвено.

— Съгласен съм с вас — откликна Рогозин.

Феликс Захарович се опита да каже още някаква баналност, но в крайна сметка се сконфузи и се сбогува с Рогозин много сухо. За първи път през живота си се захващаше със сериозна операция по своя собствена инициатива и се вълнуваше като дете.

Почака, докато колата на Рогозин се отдалечи, направи обратен завой и пое към Москва. Сега, чувствайки се лидер на значителен процес, той усети настойчивата нужда от общуване с близък човек, с когото не се налага да премисля всяка дума и да се безпокои за последствията от своята откровеност. Искаше да се види с Нина.

Нина, която рядко се интересуваше от вестниците, беше шокирана, когато видя по телевизията изявлението на Стукалов в редакцията на „Свободен вестник“, а като сензация го излъчваха направо от записа на обикновена касета. На сутринта тя побърза да се отбие до будката за вестници, купи си последния брой на „Свободен вестник“, в който вече имаше коментари към сензацията, не се задоволи с това и накупи още различни издания, където тази новина се обсъждаше разгорещено, и седна на една пейка в градинката до блока, за да прочете всичко. Самата постъпка на Стукалов искрено я възмущаваше, но това, което разказваше, очевидната му лъжа за познанството му с Бейби — тоест с нея самата! — описанието на „неговите“ особено зверски навици, направо я шокираха. Не можеше да разбере действително ли така е замислено от ръководителите на проекта, или това е вдъхновена импровизация на самия Доносник. При всички положения — сега го разбираше особено ясно — от този момент нататък за нея започваше нов живот. Сега беше „кървавият Бейби“, садист и човекомразец. Да се смееш ли, да плачеш ли.

Феликс Захарович паркира на известно разстояние от дома й, тръгна пеша и съвсем случайно я забеляза в градинката. Той видя купа вестници до нея, разбра как се чувства и мълчаливо седна до нея.

— Ти? — удиви се Нина.

— Защо появата ми те учудва? — запита Феликс.

— Нищо не разбирам — каза Нина. — Кой е тоя Доносник? Действително ли е работел за вас?

— Естествено. Всичко, което казва, е истина.

Тя се усмихна криво.

— И това за Бейби ли?

Феликс Захарович се разсмя.

— Нищо не знаят за тебе, затова и си измислят. Не съм му съставял аз текста на изказването. Нима това те безпокои?

— Просто се изплаших — призна Нина.

— Това е началото на втория етап — обясни Феликс. — Сега обезпечаваме гласността на съдопроизводството. — Той се изкиска.

— Искате да изплашите цялата страна ли? — попита Нина. — Защо?

— Не се безпокой, страната няма да се изплаши — каза Феликс. — Даже напротив. Очакваме активна подкрепа от населението.

Нина го погледна с учудване, тя никога не се беше замисляла какво цели всичко това.

— А какво трябва да правя аз в такъв случай?

— Свойта си работа — каза Феликс.

— Между другото, като спомена за моята работа — веднага се сети Нина. — Нали ми обеща да ми дадеш адреса на Люсин. Вторият етап започна, а къде е адресът?

— Първо работата, после удоволствието — каза Феликс. — Предвижда се участието ти в една свръхсложна операция. Трябва да ликвидираме Доносника.

Нина направо зяпна от учудване. Машинално посочвайки с пръст вестниците, тя попита:

— Този същия?

— Да — натъртено каза Феликс. — Този същия.

— Но нали той работи за вас?!

— Не е точно така — уклончиво отвърна Феликс. — При нас също не всичко е наред. Той работи за групата, която тръгна срещу течението.

Нина потресено поклати глава.

— Слушай, но това значи… Значи и мен някой ден…

— Точно там е работата — каза Феликс с въздишка. — Ако не ги изпреварим, те ще ни изпреварят. И теб, и мен, и още редица другари.

— В какво се навряхме? — попита Нина съкрушено.

— В политиката — каза Феликс. — Сега ни е необходима съсредоточеност и дисциплина.

Нина кимна и въздъхна продължително.

— Нямам къде да ходя — каза тя. — Прикована съм към теб като с вериги. Научи ли нещо за онези двамата?

— Търсим ги — каза Феликс и се усмихна. — Е, внучке, ще отидем ли в „Славянски базар“?

— Само пазар ми липсва сега — печално се усмихна Нина.

Феликс само се разсмя. Станаха и той я изпрати до входа на блока. Настроението му бе приповдигнато и той убедено говореше на Нина:

— Всичко ще преобърнем, мила. Ще ги накараме да се съобразяват с очевидното. Трябва само да се решим и да направим последната крачка.

— Нещо не мога да си представя как да се добера до Доносника — каза Нина. — Той сигурно е в Лефортово?

— В Бутирка — каза Феликс. — Но операцията ще протече на друго място. Не се притеснявай, този път всичко е организирано от фирмата, твоята работа е само да стреляш.

— Няма проблем — каза Нина. — Но след това ще ми дадеш адреса на Люсин?

— Разбира се — каза Феликс и се усмихна. — На момента!