Фридрих Незнански
Кръвно отмъщение (10)

10.

Връщайки се от работа в жилището на Нина, Аня вече започваше да се чувства у дома. Тя разбираше, че Нина няма винаги да бъде така търпелива и приветлива, но защо трябваше да се тормози за бъдещето? Възхищаваше се от Нина до преклонение. Беше искрено влюбена и не й се искаше да мисли какво би казала за това самата Нина.

Аня никога не се замисляше за повече от няколко дни напред и може би от това идваха и всичките й проблеми. Омъжвайки се едва на шестнайсет години, тя получи почти шоково разочарование от първата съпружеска близост и се разведе със също толкова неопитния си мъж още преди да навърши пълнолетие. Възпитана с еротичните сцени от чуждестранните филми, тя очакваше екстаз още от първите докосвания и след като не го получи, просто се изплаши. Още докато беше омъжена, търсеше удовлетворение в случайните връзки със състудентите от института й при това се сдоби с такава репутация, че я изключиха за безнравствено поведение. Вече след развода, останала сама в отделно жилище, имайки пълната възможност за разгулен живот, тя се укроти и започна да работи в някакво солидно учреждение, където я уреди баща й, разведен с майка й и отдавна женен за друга. Тя позволи на своя началник, солиден женен човек, да я съблазни, и той правеше любов с нея в служебния си кабинет през обедната почивка. Изобщо не го харесваше, но искаше непременно да го завлече, да му съсипе живота, да разруши семейството му. В лицето на този преуспяващ дребен чиновник тя отмъщаваше и на баща си, и на бившия си съпруг, и на всички мъже, които я бяха използвали. Но опитът не й стигна за значителна интрига и историята завърши с нейното уволнение. Баща й отново й намери някаква синекура и след кратко успокоение тя започна отново да си търси мишени, но тогава я хвана Льоша, който най-малко мислеше как да й достави удоволствие. Той я владееше не толкова в леглото, където тя така и не успяваше да преодолее уплахата си и само се преструваше на задоволена, колкото, мачкайки волята й. Доставяше й наслада, като ежедневно я унижаваше и потискаше. Тя смътно съзнаваше, че не е хубаво да получаваш удоволствие от това, но какво да се прави, щом й беше приятно. Даже когато той пред очите й шибаше дебелата Надюха, тя изпитваше не болка, не обида, а възторга на унижението. А когато я биеше, се случваше нещо подобно на онзи екстаз, за който мечтаеше.

Но все пак трябваше да признае, че Льоша прекалено лесно я прецени и презирайки я вътрешно, се гавреше с нея, с чувството й, със сладкото очакване на болката. Започваше да осъзнава, че животът с този човек ще завърши с трагедия, а той със сигурност не би позволил нещастието да настигне него. Значи щеше да й се наложи да страда, и при това немалко. Точно затова появата на Нина за нея беше светъл лъч. Нощем, притискайки се към спящата Нина, Аня усещаше истинска страст, до сълзи й се искаше да я гали, да я целува и да я милва, но нямаше опит в женската любов, а и се боеше от реакцията на Нина. Беше й приятно да е под волевия натиск на Нина, но не искаше да я загуби. Любовта й си оставаше несподелена. И дори когато се случи онзи кошмар с изнасилването, когато тя самата като че ли предаде любимата си, всъщност й се струваше, че това е и за да разтърси Нина, да й докаже колко е гадна мъжката любов и по този начин да насочи вниманието й към нея, търпеливата и смирена Аня.

Нина смътно усещаше нарастващото привличане от нейна страна и след първото чувство на отвращение дори успя да свикне с необяснимото раболепие на Аня, към уж случайните й докосвания, към целувките по бузата. При това тя още помнеше ласките на любимия си съпруг и дори в мислите си не можеше да се приближи към тази тема. За нея Аня беше болно и развалено момиче, а и бременна отгоре на всичко, така че много неща й бяха простени. Нина си имаше работа, която я поглъщаше изцяло, и нямаше за кога да се разсейва с дребни неприятности. Даже зверски изнасилена, тя не предприе никакви мерки, отлагайки ги за после, за след работата.

През тези дни тя бе плътно заета с подготовката. Изучаваше обстановката, подготвяше си пътищата за отстъпление, легендата при евентуално задържане. Депутатът Кислевски не подозираше нищо и продължаваше да се суети, да си прави далаверите, да похапва в ресторантите и да спи с разкошни проститутки, а междувременно краят му неминуемо приближаваше.

Веднъж, докато извършваше редовното наблюдение над клиента, тя внезапно откри, че го следят. Сива волга с частен номер следваше депутатския мерцедес почти паралелно с москвича на Нина. Това я разтревожи, тя насочи вниманието си към конкурентите и даже забеляза как те разговарят с някого по радиотелефон. Трябваше да бъде особено внимателна, за да не привлече случайно вниманието им, но тя имаше опит и се справи. Неизвестните проследиха Кислевски чак до Измайловския парк, след което, отново провеждайки разговор с някого по радиото, направиха обратен завой и си заминаха. Заинтригувана, Нина излезе от колата и тръгна след разхождащия се депутат.

Той вървеше, съпровождан от телохранителите си, и при това съвсем не като на разходка, а бързаше. На територията на парка имаше някакво административно здание с ограда. Кислевски влезе вътре, след като размени няколко думи с пазача на вратата, а телохранителите останаха отвън. Той прекара вътре около час, излезе ядосан и даже се развика за нещо на телохранителите. Нататък денят му продължи по разписание.

Вечерта Нина набра от външен телефон номера, чрез който се свързваше с Феликс. Както обикновено, насреща имаше телефонен секретар и тя разказа за следенето на депутата, спомена номера на колата и описа къщата на територията на Измайловския парк. В момента, когато смяташе да затвори, неочаквано се включи Феликс:

— Ало, Бейби! Спри да ходиш след него, чуваш ли? В събота ще си е там със сигурност. Проверено е.

— Кой го следи? — попита Нина.

— Ще проверя, но това е от тези работи, в които не бива да се навираме.

— А сигурен ли си, че в събота няма да го следят? Не искам да ме засекат.

— Сигурен съм — измърмори Феликс.

Нина разбираше, че няма нужда да знае всички подробности по работата, но не можеше да понася да се натъква така на мълчалива стена. Разговорът с Феликс остави у нея силно раздразнение.

В четвъртък вечерта Аня изпитваше особено томление и когато уморената Нина се върна вкъщи вечерта, тя се реши да й сипе в чая стрита таблетка приспивателно. С някакъв вътрешен трепет тя си представяше картини на умопомрачителни усещания, предвкусвайки най-изисканата наслада. Нина изпи чая си машинално, обърна внимание на необичайния вкус, но не реагира. На масата спореха за това, трябва ли да се подава жалба срещу изнасилвачите или не. Аня горещо доказваше, че трябва, а Нина свиваше рамене и си мълчеше. Тя се почувства сънена и отиде да спи, а Аня остана да мие съдовете. Вълнуваше се като момиченце преди първата си среща, дори счупи една чаша.

Нина спеше. Спеше и след като Аня я целуна по шията, прегърна я и се притисна към нея. Тя не чувстваше как Аня лижеше тялото й с горещия си език, как се триеше в нея, наслаждавайки се на извратеното усещане за близост, как впиваше устни в зърната на малките й гърди и изпадайки в истерия, плачеше, забила нос в долната част на корема. Тя спеше, а Аня изпитваше непознато досега наслаждение, напълно обладавайки любимия човек.

Впрочем на сутринта Нина почувства нещо, защото поглеждаше Аня с подозрение. Преди да отиде на работа, Аня приготви кафе, направи пържени филийки, даже успя да измие пода, а Нина я наблюдаваше мрачно и се опитваше да разбере какво е станало.

Аня се облече и се наведе да я целуне.

— Това е, аз тръгвам.

— Чакай — каза Нина прегракнало. — Донеси ми вода.

Аня донесе чаша вода, подаде й я, и Нина каза:

— Седни, Аня.

— Нинуля, закъснявам — жално каза тя, но седна.

Нина я гледаше втренчено.

— Мислиш, че спях ли?

Аня страшно се изплаши.

— За какво говориш?

— Говоря за миналата нощ — каза Нина. — Не ти ли стига, че любовниците ти ме изнасилиха, ами и ти реши да вземеш участие?

— Нинуля, мила… — смънка Аня, чувствайки, как на очите й се появяват сълзи.

— Аня, това е гадно — каза Нина с гримаса.

— Извинявай… — измънка Аня.

— С какво ме упои?

— С приспивателно — призна Аня. — Това не е опасно, аз самата често го използвам.

— Но защо?

Аня не издържа и се разплака.

— Не разбираш ли? Аз… Аз те обичам!… — Тя зарида.

Нина я гледаше с неподправен ужас, както се гледа прокажен.

— Никога няма да мога да го разбера — каза тя.

— Няма вече — изхлипа Аня. — Честна дума, Нинуля… Само не ме гони, моля те! — Тя ридаеше горчиво и безутешно.

Нина нямаше желание да я утешава. Тя действително бе смаяна. В тежкия нощен сън чувстваше, че някой я мачка, целува и лиже, но нямаше сили да се събуди и да спре този ужас. Едва на сутринта, спомняйки си нощните преживявания, тя изведнъж разбра какво е станало, че всички тези упражнения са били любовните излияния на плахата и трогателна Аня. Че това момиче, което би могла да убие с един правилно насочен удар, я е използвала като надуваема кукла за насладите си. Не можеше да го разбере, не изпитваше нищо, освен отвращение, но гледайки плачещата Аня, не се решаваше да я изгони.

— Добре, тръгвай — каза тя с въздишка. — Довечера ще говорим какво да правим оттук нататък.

— Нали няма да ме изгониш? — попита Аня с надежда.

— Ще видим — каза Нина. — Хайде тръгвай. Че ще вземат пак да те изхвърлят от работа, после какво ще правиш…

Аня й се усмихна жално, избърса се с кърпичка, стана и си тръгна с наведена глава.

Нина взе душ, облече се и седна да закуси. Нощните преживявания я напуснаха като досадна дреболия, а трябваше да се мисли за утрешния ден. Утрешният ден беше събота.

Звънна телефонът и тя вдигна слушалката. Тук обикновено й се обаждаше или Феликс, или някой по погрешка.

— Да?

— Шести вариант — дрезгаво произнесе Феликс. — Бързо и чисто.

Той затвори, а Нина продължи известно време да слуша кратките сигнали, опитвайки се да разбере какво може да е станало. Шести вариант означаваше само мястото на среща, а споменаването за чистота предполагаше повишена бдителност, но не беше прието да се правят открити срещи един ден преди акцията. Това значеше, че откритата от нея предишния ден опашка е усложнила ситуацията по някакъв начин.

Шести вариант предполагаше среща на ВДНХ. Там сред дългите алеи лесно можеше да се открие място за отдих. Както обикновено, Феликс беше пръв, въпреки че тя дойде на минутата.

— Отменя ли се? — попита тя вместо поздрав.

Той я погледна със съмнение и въздъхна.

— Ти сама трябва да решиш, малката. Изходните данни са такива: с Кислевски се занимава контраразузнаването. Наврял се е в някаква международна афера, пере нечии мръсни пари и те се ровят около него.

— Вчера каза, че няма да бъдат в басейна — напомни му Нина.

— А днес вече не мога да го твърдя — каза Феликс. — Но те са в самото начало, няма да има глобално наблюдение.

— Ас кого се срещаше в Измайловския парк?

— Онези от ФСК^[1] го рекетират — каза Феликс. — Поискали са му дял през западните банки. А той ги пратил по дяволите.

— Значи има стабилен гръб — каза Нина.

— Точно това ме притеснява — каза Феликс. — Изобщо това е някаква тъмна история, разбираш ли. Този Кислевски не влизаше в първостепенните фигури от нашия списък, но изведнъж го преместиха. Много бих искал да знам кой е имал изгода от това.

— Престани, дядо — каза Нина. — От самото начало си беше мръсна работа и ти самият неведнъж си ми го казвал. Какво има да се преструваме сега? Ще отида.

— Да, и на мен ми се иска да отидеш — кимна Феликс. — Не ми е приятна мисълта, че започват да използват операцията за лични цели, но същината на работата е такава, че дори и това няма да я провали.

— При теб всичко ли е готово? — запита Нина.

Той я погледна учудено и след това се усмихна.

— При мен винаги всичко е готово.

— Какво си приготвил?

— Твоят любим парабелум — каза той.

Нина се усмихна.

— Знаеш ли откъде идва това название?

— Не. Откъде?

— Не си спомням точно как е на латински… Нещо от рода на „Civis pacum, para bellum“, което означава: „Ако искаш мир, готви се за война.“

— Всичко знаеш бе — усмихна се Феликс, гледайки я с обич.

— Ще се срещнем както винаги, нали?

— Ако не стане нищо непредвидено — каза Феликс. — Ако се случи, ще те намеря сам.

Тя стана от пейката и му подаде ръка.

— Пожелай ми късмет, дядо.

— Късметът е преди всичко точно пресмятане — промърмори той. — Добре де, желая ти късмет.

Тя му махна, обърна се и си тръгна.

Той гледаше след нея и чувстваше и тревога, и гордост. Никога през живота си не беше имал семейство и едва сега на стари години откриваше за себе си почти бащинската радост. И макар ясно да съзнаваше, че това може да попречи на развитието на операцията, тази радост му беше много по-скъпа даже и от най-светлото бъдеще за цялото човечество.