Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Swiss Family Robinson, (Пълни авторски права)
Превод от немски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 2 гласа)

Коркови жилетки за животните

Рано на следващата сутрин, още преди да се развидели съвсем, се качих на кораба с надеждата да зърна семейството през един далекоглед. Фриц приготви обилна закуска от бисквити и шунка, но преди да седнем да се храним си спомнихме, че в капитанската кабина бяхме видели доста по-голям телескоп. Извадихме го бързо на палубата. В това време стана съвсем светло. Погледнах в окуляра и видях Елизабет, която излизаше от палатката и се взираше към нас. Видях флага на брега и се успокоих, че не им се е случило нищо лошо.

— Е, след като видяхме майка ти — казах на Фриц, — можем спокойно да се захващаме за работа. Трябва да се погрижим за животните. Можем да спасим поне някои от тях и да ги вземем с нас.

— Дали не можем да направим сал, да ги сложим всичките на него и да ги изтеглим до брега? — попита Фриц.

— Това ще е твърде трудно! А и как ще накараме една крава, едно магаре и едно прасе да се качат на някакъв сал и да стоят мирно на него? Овцете и козите са по-кротки, тях по-лесно можем да ги превозим, но се чудя какво да правим с по-големите.

— Предлагам да завържем едно по-дълго въже на врата на прасето и да го хвърлим във водата. То е дебело и ще се задържи над водата. Ще го теглим след лодката.

— Чудесна идея — казах аз, — но за съжаление можем да я приложим само на прасето. А другите животни са по-важни от него.

— Тогава имам друго предложение, татко: да завържем по една спасителна жилетка около всяко животно. Ще ги пуснем във водата и готово, ще заплуват като риби, ще видиш, просто ще ги теглим след нас.

— Браво, момчето ми! Хайде, да не губим време.

Закрепихме жилетка на едно агне и го пуснахме във водата; гледахме го с нетърпение и любопитство. В началото потъна и аз си помислих, че се е удавило; но след малко изплува, отръска глава от водата и след няколко секунди напълно свикна с плуването. Скоро забелязахме, че се е уморило. То се отпусна неподвижно и се остави на течението.

— Успяхме! — възкликнах аз с радост и прегърнах Фриц. — Животните са наши. Давай да приготвим и останалите. Но внимавай за агънцето.

Фриц реши да скочи във водата, за да завърже мъничето, но аз го спрях.

— Не скачай без спасителна жилетка!

Фриц взе едно въже, върза агънцето през врата, изтегли го до лодката и го извади от водата.

За по-малко от час кравата и магарето бяха готови за плуване. Беше ред на по-малките животни. Най-големи проблеми ни създаде прасето: първо трябваше да му завържем муцуната, за да не хапе, после сложихме едно голямо парче корк под него. Дойде ред и за овцете и козите. Събрахме цялата компания на палубата и завързахме по едно въже на врата или рогата на всяко животно, за да можем да ги теглим след нас. Започнахме с магарето: доближихме го до ръба на палубата и го бутнахме във водата. То падна и за момент потъна; след малко се показа и заплува с лекота.

jivotnite.png

Беше ред на кравата: тя бе по-ценна от магарето и с Фриц се обезпокоихме. Магарето плуваше смело и вече се бе отдалечило от кораба, така че имаше място да я пуснем. Беше ни по-трудно да я избутаме във водата; но тя се справи не по-зле от магарето, дори бих казал, с известно достойнство. Хвърляхме животните във водата едно по едно. Накрая всички плуваха и изглеждаха спокойни, с изключение на прасето. То подивя и започна да квичи силно. Така се мяташе, че доста се отдалечи от нас, но за щастие се движеше към брега. Нямахме време за губене. Оставаше само да си сложим нашите жилетки, след което слязохме в лодката, заобиколени от четирикраките си приятели. Хванахме внимателно краищата на всички въжета и ги завързахме за носа на лодката. Поехме към брега с помощта на попътния вятър.

Бяхме горди от този необичаен подвиг и похапнахме щастливи. Изведнъж Фриц извика:

— О, татко, виж! Една огромна риба идва към лодката ни.

— Не се плаши — казах аз, полуядосан, полуизплашен. — Приготви си пушката, ще стреляме, щом се доближи.

Рибата беше почти до лодката и със светкавична бързина сграбчи най-близката овца: в този миг Фриц стреля така ловко, че улучи чудовището в главата. Беше огромна акула. Тя се преобърна във водата и се отдалечи, като остави след себе си кървава диря — явно беше тежко ранена.

Скоро изчезна от погледите ни. Вече бяхме по-спокойни и можехме да продължим напред. Вятърът ни отнесе в залива. Аз започнах да свалям платното, пуснах въжетата на животните и те доволни пристъпиха на брега. Така пътуването ни приключи.

Ърнест и Джак дотичаха на мига и се възхитиха от мачтата, платното и флага. Питаха Фриц как сме направили всичко това и какви по-точно са неговите заслуги. В това време разтоварихме багажа. Джак се втурна към животните и започна да сваля жилетките им.

Забелязах, че се е препасал с един метален колан, обвит в жълта кожа, в който бяха затъкнати два пистолета.

— За Бога — възкликнах аз, — откъде взе този костюм? Приличаш ми на контрабандист.

— Сам си го направих — отвърна той. — Ако погледнеш кучетата, ще видиш още две от моите изобретения.

Всяко куче имаше каишка като колана на Джак, но каишките бяха обковани с гвоздеи, които стърчаха навън и изглеждаха много страшно.

— Ти ли направи тези яки и колана, мистър Джак?

— Тъй вярно, с малко помощ от мама, когато се налагаше да използвам иглата.

— Но откъде взе кожата, конците, иглата?

— Кожата е от чакала на Фриц — отвърна Елизабет, — а колкото до иглата и конеца, една добра майка винаги има игла и конец. Имам си вълшебна чанта, от която си вадя всичко, което ми потрябва. Така че, ако искате нещо, само ми кажете.

Прегърнах я с усмивка. Джак също се сгуши при нас, като очакваше похвалите ни.

Беше време за вечеря, а забелязах, че не се готви нищо. Затова казах на Фриц да донесе малко от хубавата шунка. Всички ме погледнаха с изумление, като си мислеха, че се шегувам. Фриц се върна с едно голямо парче, което двамата бяхме започнали същата сутрин.

— Шунка! — извикаха всички в един глас. — Шунка! Как хубаво ще се навечеряме.

— И като че ли идва в много подходящ момент — прекъснах ги аз. — Доколкото разбирам, някой, чието име няма да споменавам, е решил да ни остави без вечеря, а дългото пътуване ни отвори апетита.

— Нека обясня — отвърна Елизабет — защо не съм приготвила вечеря. Първо, шунката е чудесна, а и имам нещо, което ще върви много добре с това, което вие сте донесли.

jivotnite_2.png

Тогава тя ни показа десетина яйца от костенурка, след което се запъти да направи омлет.

— Виж, татко — каза Фриц, — същите са като яйцата, които Робинзон Крузо намерил на острова! Гледай, приличат на бели топки, увити в мокър пергамент!

— Напълно си прав, синко — казах аз. — Но къде ги намерихте?

— И ние не сме стояли на едно място — намеси се Елизабет. — Имаме много да разказваме, но нека първо да чуем за вашите приключения.

Докато яденето стане готово, с момчетата отидохме да свалим жилетките на останалите животни. Кравата и магарето не ни създадоха никакви проблеми, но щом се опитахме да свалим жилетката на прасето, то избяга. Тичаше толкова бързо, че никой от нас не можеше да го хване. Ърнест предложи да пратим кучетата след него. Така и направихме. Търк и Флора го завърнаха и най-накрая успяхме да му свалим жилетката.

В това време нашата майка приготви омлета, постла покривка върху една от кутиите с масло и сложи сребърните прибори, които бяхме донесли. Шунката бе в средата на импровизираната маса, а срещу всеки имаше омлет и сирене. Малко по малко двете кучета, птиците, овцете и козите се събраха около нас, което ни накара да се чувстваме като господари на малка държава.

Когато се нахранихме, казах на Фриц да донесе малко от виното, което бяхме взели от капитанската кабина, и помолих Елизабет да разкаже историята си.