Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Swiss Family Robinson, (Пълни авторски права)
Превод от немски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 2 гласа)

Къща на дървото

На следващата сутрин закусихме и веднага се хванахме на работа. Елизабет и децата взеха магарето и тръгнаха към брега за още дъски и провизии. Фриц остана с мен и двамата се качихме на дървото. Мястото беше подходящо, тъй като повечето клони растяха хоризонтално. Отсякохме с брадвата тези, които ни пречеха. Качихме материалите с лифта, заковахме дъски за под, а по клоните на ствола закачихме хамаците. На още по-високите клони закрепихме платното, което щеше да ни служи за покрив. Така си направихме нов дом, в който се чувствахме уютно.

— Не мислите ли, че трябва да кръстим новата си къща и другите места на острова? — попитах аз.

— Чудесна идея! — извика Ърнест. — Кое да кръстим първо?

— Можем да започнем със залива, до който доплувахме след корабокрушението — предложих аз.

— Можем да го кръстим Залива на мидите — каза Ърнест. — Помните ли колко миди намерихме там?

— Не, трябва да го кръстим Залива на омарите — заяви Джак, — защото там намерих онзи огромен омар.

— Мисля, че трябва да го кръстим Залива на провидението — каза Елизабет твърдо. — Така винаги ще си спомняме, че оцеляхме с Божията помощ.

Съгласихме се с Елизабет. После измислихме имена на другите места. Нарекохме малкото островче, откъдето взехме гредите за новата къща, Островът на акулите, защото там беше акулата, която Фриц уби. Блатото, до което застреляхме фламингите — фламинговото блато. Реката, която разделяше острова на две — Реката на чакалите, а моста — Семейният мост. По-трудно ни беше да измислим подходящо име на новата ни къща. Децата искаха да я кръстим Дървото-замък, но накрая се спряхме на Соколовото гнездо.

kashta.png