Йохан Вис
Швейцарското семейство Робинзон (27)

Езерото

Дърветата, които бях избрал за стопанската постройка, бяха дебели не повече от тридесет сантиметра в диаметър. Бяха четири на брой и оформяха почти правилен успоредник. Издигнахме стени от стъбла и тръстики, като направихме няколко отделения за животните и едно за нас, в случай че останем във фермата за няколко дни. Направих и къщичка за пернатите, склад за фуража и две пейки на входа за отдих под сянката на дърветата. В нашето помещение сложихме памучните матраци. Целта беше да се задоволим с походните условия на първо време, а по-нататък да подобрим това жилище.

Мислех, че ще приключим тези занимания за три-четири дни, но се оказа, че ни е нужна поне една седмица. Запасите ни от храна бяха на привършване. Помислихме какво може да се направи, тъй като предпочитах да завърша строежа във фермата и тогава да се приберем в Соколовото гнездо. Нещо повече, исках да направя още една къща, затова поверих прехраната на Фриц и Джак. Пратих ги да идат до Соколовото дърво и до палатката за сирене, шунка, картофи, сушена риба и хлебчета, както и да сложат храна на животните.

Докато тях ги нямаше, ние с Ърнест се разходихме наоколо с надеждата да открием нещо полезно и най-вече да попълним запасите си от храна. Вървяхме покрай една криволичеща рекичка, докато стигнахме до живописно езерце. В покрайнините водата беше блатиста и покрита с нещо като див ориз. В горната част на стъблата зърната бяха узрели и привличаха цели ята. Щом се приближихме, видяхме дропли, канадски тетерки и много други по-малки птици. Свалихме пет-шест, като Ърнест стреляше особено точно.

Докато събирахме плячката си, маймунчето Нипс скочи от гърба на Флора и тръгна между някакви гъсти растения. Подуши ги, след това откъсна нещо с две лапи и го захапа лакомо. Изтичахме да видим какво яде и тъй като бяхме много прежаднели, се зарадвахме на откритието. Това бяха най-големите и вкусни ягоди на света.

Продължихме към езерото, за да го разгледаме добре. Само един швейцарец може да разбере как се почувствах, когато видях бистрата, светлосиня вода, галена нежно от полъха на вятъра. Това езеро беше миниатюра на красивите швейцарски езера, които може би никога повече нямаше да видя. Очите ми се напълниха със сълзи! Но уви! Само един поглед към чуждоземната растителност и необятния океан в далечината сложи край на илюзиите ми и ме върна към реалността — аз и семейството ми бяхме чужденци на безлюден остров!

Потърсихме най-краткия път към фермата. На връщане срещнахме Фриц и Джак, които бяха изпълнили важната си мисия. Носехме ягоди и ориз, с което много зарадвахме останалите. Сложихме фураж в обора, зърно в къщичката на птиците и се приготвихме за обратния път.

На следващия ден оставихме животните и се насочихме към близкото възвишение. Щом се изкачихме, седнахме да си починем и да се полюбуваме на красивия пейзаж от растителност, море и скали. Решихме точно тук да построим втората си вила.

Хванахме се на работа. Вече имахме опит и постройката стана по-сполучлива. Направихме трапезария, две спални помещения, две конюшни и склад за провизии. Направихме покрив с четири полегати страни, с който къщата доби европейски вид. Справихме се само за шест дни. Оставаше само да намерим дърво за лодката. След доста търсене най-накрая открих огромно стъбло, което беше подходящо.

Преди да си тръгнем събрахме няколко нови растения за градината. Накрая отидохме до провлака, близо до скалния масив, и засадихме нещо като укрепление от дървета, за да се предпазим от нападенията на диваците. Пренощувахме в новата си вила, която нарекохме „Аркадия“, и на следващата сутрин натоварихме лодката и още някои неща на шейната и тръгнахме към палатката.

Щом пристигнахме, се захванахме да довършим лодката. За два дни й направихме кил, пейки, малка мачта, триъгълно платно и рул. Щом я пуснахме във водата, останахме възхитени от красивото си произведение.

Оставаха ни още два месеца преди да настъпи дъждовният сезон. През това време довършихме жилището си в пещерата, като оставихме за по-късно някои детайли. Направихме каменни прегради между нашите стаи и оборите, за да спират неприятната миризма на животните. Беше доста трудно, но вече свикнахме с работата. Посрещнахме зимата с радост, тъй като се бяхме подготвили добре и си бяхме осигурили удобства и подслон с цената на много труд. Макар и далеч от хората, може би обречени да прекараме остатъка от живота си на този пуст остров, ние все още можехме да се чувстваме щастливи. Имахме в изобилие всичко, от което имахме нужда.