Йохан Вис
Швейцарското семейство Робинзон (19)

Стадо биволи

Отидохме да нагледаме градината до водопада. Растенията не изглеждаха много добре и растяха леко накриво, затова решихме да ги превържем с колчета. За целта цялото семейство отидохме за бамбукови стъбла.

Нямах търпение да разгледам по-подробно тази част от острова, тъй като с Фриц бяхме ходили там само веднъж. Приготвихме се да останем да спим на открито, ако нощта ни завари далеч от дома. Взехме въже, за да се катерим по-лесно по дърветата, храна, вода и всичко друго, което можеше да ни потрябва.

Растителността беше гъста, трябваше да си проправяме път с брадвата и напредвахме доста бавно. Минахме през кокосовата горичка и спряхме между бамбука и захарните тръстики, с намерението да наберем достатъчно и от двете. Растителността и морето в далечината бяха така живописни, че решихме да оставим багажа там и избрахме мястото за разходки из местността. Беше толкова красиво, че се поколебахме дали да не се преместим да живеем там, но след кратък размисъл си дадохме сметка, че не можем да се лишим от хилядите удобства на Соколовото дърво, които ни бяха коствали доста усилия. Задоволихме се по-често да включваме тази местност в екскурзиите си.

Привечер събрахме няколко големи клона под формата на колиба, както правят ловците в Америка, за да се предпазим от росата и хладния въздух. Докато се занимавахме с това, дочухме рева на магарето, което бяхме оставили да пасе наблизо. Изтичахме до него и го сварихме да тръска бясно глава и да рита във въздуха. Докато разберем какво става, то хукна нататък в галоп. Пратихме Търк и Флора след него, но те се залутаха сред захарните тръстики, а магарето избяга в бамбука.

На следващата сутрин закусихме с мляко от кравата, варени корени и малко холандско сирене. Решихме, че аз и едно от момчетата трябва да отидем да намерим магарето с помощта на двете кучета. Избрах Джак, който подскочи от радост при идеята за това приключение.

Запроправяхме си път през бамбука. Лутахме се доста и почти изгубихме надежда да намерим животното, но видяхме следи от него и продължихме издирването. Стигнахме до края на плантацията и тогава открихме, че скалната верига свършва там и съвсем близо до нея тече река. Помежду тях имаше малко разстояние, което в момента беше сухо, но вероятно оставаше под водата по време на прилива. Помислихме, че магарето може би е тръгнало натам и се запътихме към скалите, а и искахме отново да потърсим проход, за да разберем дали има вода или суша отвъд. Стигнахме до един водопад, който течеше от скалите и се вливаше в реката. Беше доста дълбоко, а течението силно, и изгубихме доста време докато намерим удобно място да пресечем. Отвъд скалите отново намерихме следите на магарето и продължихме по тях. Изведнъж забелязахме с удивление и следи на други животни, много по-големи от тези на магарето. Дирите ни отведоха до една много живописна равнина. Изкачихме се на някакво хълмче и се огледахме с бинокъл: пред очите ни се разкри земен рай — обширна местност, царство на красотата и спокойствието.

Вгледахме се по-внимателно и в далечината забелязахме някакви движещи се точици. Тръгнахме бързо към тях и за наша изненада видяхме огромно стадо животни. Приличаха на коне или крави. Въпреки че бяхме изгубили дирите на магарето, мислех, че ще го открием сред стадото. Когато се приближихме, видяхме, че животните са диви биволи. Вцепених се от ужас. За щастие кучетата бяха по-назад зад нас и биволите не показваха никаква враждебност. Стояха и ни гледаха изненадано; тези, които лежаха на земята, се изправиха, но не даваха признаци, че ще ни нападнат. Заотстъпвахме тихо и предпазливо, преди да са дошли кучетата. Приготвихме оръжията си, но щяхме да стреляме само за самозащита, тъй като биволите имаха голямо числено превъзходство. Освен това бях чел, че биволите обезумяват, ако чуят изстрел. За беда Търк и Флора се появиха и биволите нададоха мощен вик. Започнаха да тропат с копита, земята се разтресе и се вдигна пушилка. С Джак изпаднахме в паника, а кучетата се спуснаха към стадото и нападнаха едно малко биволче, което стоеше по-близо до нас. То нададе рев и се разбунтува, но Търк и Флора го захапаха за ушите и го повлякоха към нас. Единствената ни надежда бе биволите да се изплашат от изстрелите ни, тъй като това щеше да е непознат звук за сетивата им. Трябва да призная, че сърцата ни щяха да се пръснат от страх и ръцете ни така трепереха, че едва успяхме да заредим и да стреляме: биволите, ужасени от гърма и пушека, останаха вцепенени за момент, след което се втурнаха да бягат вкупом с невероятна бързина. Скоро се изгубиха от погледа ни. Дочувахме ревовете им, които постепенно заглъхнаха. Остана само едно животно, несъмнено майката на биволчето; тя бе чула виковете му и бе тръгнала към нас. Беше ранена от изстрелите ни. Наведе глава, като че ли да подуши следите на кучетата и се спусна бясно към тях. Щеше да ги стъпче, ако не я бях застрелял.

Биволчето още беше в плен на кучетата. Опасявах се, че може да ги нарани и тръгнах към тях. Не знаех какво да правя — въпреки че беше малко, животното беше достатъчно силно да си отмъсти, ако им дадях знак да го пуснат. Можех да го застрелям, но предпочитах да го оставим живо и да го опитомим: можеше да замества магарето. Колебаех се как да действам. Тогава Джак предложи да използваме оръжието с оловните топки. Извади приспособлението, приближи се към биволчето и хвърли умело едната топка. Животното падна на земята. Завързах краката му.

Въпросът беше как да го пренесем до дома. Помислих малко и реших да завържа предните му крака така, че да не може да бяга, но да може да върви. Одрахме мъртвото животно, тъй като меката и еластична кожа на биволите е отлична за ботуши и обувки. Отидох до реката да се измия, след което седнахме под едно дърво и изядохме останалите ни провизии. Тъй като имахме време, се хванахме да отрежем малко тръстики. Забелязах, че Джак подбира най-малките.

— Но за какво са ни такива малки тръстики? — попитах го аз. — Сигурно си намислил да изсвириш нещо за завръщането!

— Не, татко — отговори Джак. — Ще направим свещници, мама много ще се зарадва.

— Чудесна идея — казах аз. — Радвам се, че си се сетил за това. Ще ти помогна да изпразним стъблата, без да ги счупим.

Имахме толкова много и тежки неща за носене, че нямаше как да продължим да търсим магарето. Поведохме биволчето, което вече се беше укротило и тръгнахме обратно.

Разказахме приключенията си на Елизабет и момчетата. Те ни изслушаха с голям интерес и казаха, че историята с биволите е най-невероятното ни преживяване досега.

Фриц ми показа една хищна птица, която уловил на скалите. Беше малка, но вече имаше пера и въпреки че не бяха още напълно оцветени, бяха много красиви. Птицата отговаряше на описанието на Малабарския орел, за който бях чел. Бях възхитен, защото се смята, че тази птица носи късмет. Реших да я опитомим и да я научим да лови по-малки птици.