Йохан Вис
Швейцарското семейство Робинзон (15)

Домашната хлебарница

На следващия ден разтоварихме останалия багаж от сала. Отпратих Елизабет и момчетата, а ние с Фриц се приготвихме да отплаваме. Но Джак още се навърташе наоколо и аз склоних да дойде с нас. Не исках да оставаме още една нощ на борда, защото Елизабет се притесняваше за нас. Затова реших да вземем по-бързо каквото можем и да се върнем още същия ден. Джак обикаляше и се чудеше какво да избере. Намери една ръчна количка и обяви, че е намерил с какво да пренасяме дивите корени. Но Фриц се похвали с още по-голяма находка: бе намерил малък катер, оборудван с някои удобства и дори с две оръдия отпред за отбрана. Но щяха да ни трябват херкулесовски сили да го сглобим и пренесем, така че бяхме принудени да го оставим. Взехме още някои дребни неща и побързахме да се приберем, за да избегнем насрещния вятър. Прибрахме се и на вечеря обещах на момчетата на другия ден да усвоим нов занаят.

Успях да събудя любопитството им. На следващата сутрин всички станаха рано, облякоха се бързо и дойдоха при мен.

— Какво ще правим? — викаха те с нетърпение.

— Ще се учим да печем хляб, момчета. Донесете металните чинии, които донесохме вчера от кораба и ще направим един експеримент. Ърнест, донеси корените, които си намерил.

Помолих Елизабет да ушие една торбичка от по-дебело платно. Тя се хвана на работа, но тъй като не беше много уверена в хлебопекарните ми способности, свари малко от корените, за да не останем без ядене.

В това време с момчетата стрихме малко корени. Когато торбичката стана готова, ги сложихме в нея. Пресовахме ги, след което направихме каша. Опекохме я на огъня в една метална чиния. Когато продуктът стана готов, дадохме малко на птиците и на маймунчето.

След вечеря отидохме да ги видим и тъй като нищо им нямаше, разбрахме, че хлябът ни става за ядене.

— Към хлебарницата, момчета — казах аз. — Всеки ще направи по едно хлебче и накрая ще видим кой се е справил най-добре.

Момчетата се наредиха в кръг около мен. Резултатът беше доста обнадеждаващ, като за първи опит, въпреки че някои от хлебчетата не бяха много сполучливи. С тях нахранихме домашните птици, които се събраха около нас и се разкрякаха, за да получат своя дял от храната.

До края на деня успяхме да сложим колелата на шейната и да пренесем останалия багаж, който бяхме донесли от кораба.