Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Swiss Family Robinson, (Пълни авторски права)
Превод от немски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Каякът

Зимата наближаваше и бяхме принудени да прекратим любимите си екскурзии. За да не се обездвижим, трябваше да измислим какво да правим.

— Хайде да си направим каяк — предложи Фриц. — Чел съм, че ескимосите си правят такива плавателни съдове. Вече си имаме кану, защо да нямаме и каяк?

Идеята ми хареса. Каякът е вид кану. За направата му са нужни само малко моржова кожа и три-четири парчета китова кост. Тези лодки са много леки и след плаване могат да се вдигнат на рамо и да се занесат на брега.

Направихме скелета на каяка от китова кост, бамбук и клонки. Намазахме вътрешната част с лепило и мъх, след което сложихме непромокаема каучукова обвивка. Направих гребла от бамбук, на които закачих рибешки мехури, за които да се хванем в случай на опасност.

kayak.png

Имаше още една съществена част от съоръжението: непромокаем костюм за водача на каяка. Елизабет уши един по мярка на Фриц, като му сложи тръбичка със запушалка, за да се надува и свива по желание.

Трябваше да изчакаме времето да се затопли, за да изпробваме каяка. Зимата мина неусетно: четяхме, учехме чужди езици и се занимавахме с ежедневните си дейности. Така мрачните дни в пещерата течаха по-леко. Наближаваше пролетта.

Фриц нямаше търпение да изпробва костюма и когато стана топло, го облече. Щом го видяхме, избухнахме в смях. Но той влезе сериозно във водата и преплува с него разстоянието от нашия бряг до Острова на акулите. Ние го последвахме с кануто и когато пристигнахме, установихме, че под костюма няма и капчица вода. Всички поискахме такива костюми и Елизабет обеща да се погрижи за това.

Изпробването на каяка беше цял семеен празник. Бях му закрепил две колелца, за да може да се използва както във вода, така и на суша. Фриц седна гордо в него, като Нептун, който тръгва на дълго пътешествие, а останалите момчета подкараха каяка към водата. Отвързах кануто и бях готов да се притека на помощ на нашия ескимос, ако стане нещо непредвидено. След като взехме всички предпазни мерки, извиках:

— Отплаваме!

— На добър час! — казаха братята му и каякът се понесе по водата с учудваща бързина.

Фриц искаше да покаже способностите на каяка и се опита да тръгне срещу течението на Реката на чакалите. Но каякът бе твърде лек и водата го отхвърли обратно с такава сила, че го изгубихме от поглед. Скочих в кануто на мига, за да се притека на помощ на злополучния ескимос. Джак и Ърнест дойдоха с мен. Но машината за гребане беше твърде бавна, затова хванах колелото и започнах да го въртя с всичка сила. Момчетата взеха по едно гребло, Фриц не се виждаше никъде. Викахме, но ни отговаряше само ехото на скалите. Сърцето ми заби лудо, всички мълчахме. Изведнъж се чу изстрел откъм една скала.

— Жив е! — извиках аз. — Ето го там.

Отговорих му с пистолета си и той стреля още веднъж. Загребахме към него и след известно време го видяхме, седнал на скалите, с един морж пред себе си. Беше го убил с харпуна си.

Възмутих се как може да е толкова невнимателен.

— Не бях виновен — каза той. — Реката ме повлече, греблата ми бяха като сламки. Но нямах време да се изплаша, защото едно стадо моржове плуваше съвсем наблизо, почти под носа ми. Хвърлих харпуна си и улучих един.

— Ти си герой, Фриц — казах аз. — Моржът е опасно животно, можеше да се нахвърли върху теб и повече да не те видим. Само не зная за какво ще ни послужи това животно.

— Е, ако за нищо не става, ще взема главата му. Ще я препарирам и ще я сложа на носа на каяка си, белите зъби ще са много ефектни. Ще кръстя каяка „Моржът“.

— Само зъбите си заслужават — казах аз. — Ценни са като слоновата кост.

Побързахме да се върнем на брега при Елизабет и Франсис, защото се смрачаваше.