Йохан Вис
Швейцарското семейство Робинзон (41)

Друг корабокрушенец?

Както можете да си представите, не ми бе така лесно да съм глава на семейството, както през първите години на острова.

Момчетата често отсъстваха по цели дни, ходеха на лов в гората или се катереха по скалите и когато се върнеха, имаха да разказват толкова много за интересните неща, които са видели.

Така един ден Фриц отиде на пътешествие и доста ни обезпокои. Взе провизии и каяка си и отплава нанякъде. Излезе преди изгрев, а когато се свечери, още го нямаше. Елизабет беше много притеснена и за да я успокоим, приготвихме кануто и тръгнахме към Острова на акулите. Закачихме флага и стреляхме с оръдието. След няколко минути видяхме малка черна точица в далечината. Погледнахме през бинокъла и видяхме, че е Фриц. Приближаваше се бавно към нас с равномерни махове, като че ли лодката му беше много натоварена.

— Огън! — изкомандва Ърнест и Джак изстреля още веднъж с оръдието. Скоро Фриц беше в прегръдките ни. Лодката му беше пълна с куп неща, сред които имаше и нещо голямо и черно, подобно глава на някакво животно.

— Изглежда — казах аз, — че не си си губил времето.

— Да — отвърна Фриц и ми прошепна: — Освен това, което виждате в лодката, открих нещо, което е по-ценно от всички съкровища на земята.

Върнахме се на брега и момчетата се втурнаха да разгледат товара, а ние с Фриц седнахме да ми разкаже какво се е случило. Първо помоли да му простим, че е изчезнал така. Беше тръгнал към източния край на семейната ни колония, за който знаехме най-малко.

— Отдавна планирах да направя тази експедиция — каза той. — Тази сутрин, преди да се събудите, станах и отидох до морето. Извиках орела, взех една брадва и се упътих към мястото, където бяха останките на кораба. Насочих се към източния бряг между скалите. Имаше морски лъвове, слонове, моржове. Изглежда често се струпват там, тъй като по брега намерих много кости и зъби.

— Трябва да призная — продължи Фриц, — че доста се притесних, като се озовах сред тези чудовища. Мъчех се да остана незабелязан. Промъквах се между скалите около час и половина. Спрях пред едно чудно скално образувание: приличаше на огромен, извит мост, под който водата течеше като канал. Беше приятно хладно. От всички страни ме заобикаляха чайки и кряскаха, като че ли искаха да ми забранят да продължа. Завързах каяка си на един камък и тръгнах да изучавам морските обитатели. Оказа се, че птиците не са чайки. Перушината на гърдите им беше снежнобяла, крилата им — светлосиви, а гърбът — черен. Гнездата им бяха като на другите птици: направени от пера и сухи листа, но с необичайни опори, нещо като огромни лъжици от сивкав восък. Някои от гнездата бяха празни, така че взех няколко за вкъщи, трябва да видиш дали ще ни свършат работа.

— Разбира се, че ще ни свършат — отвърнах аз. — Ако търгувахме с Китай или Индия, щяхме да ги продаваме за злато, тъй като там масово ядат такива неща и ги считат за голям деликатес.

Всички извикаха от погнуса при мисълта как някой може да яде птичи гнезда. Обясних им, че перата и мъха от вътрешността на гнездото не се ядат, а само обвивката, която се почиства добре и се готви с много подправки. Получава се прозрачно, много вкусно желе.

— Продължих през прохода — добави Фриц. — Както обикалях покрай брега, забелязах на дъното на бистрата вода нещо като големи стриди. Тези стриди съвсем не са като малките, които си имаме в залива. Събрах няколко с куката и ги хвърлих на пясъка, без да слизам от лодката. Върнах се за още и когато отидох да ги оставя, видях, че първите са се разтворили и са започнали да се развалят на слънцето. Взех няколко, но вместо да намеря вкусно меко месо, като в стридите, извадих нещо кораво и жилаво. Докато се опитвах да го извадя от черупката, усетих някакви кръгли камъчета с върха на ножа си, нещо като грахови зърна. Извадих ги и като видях как блестят, напълних цяла кутия. Как мислиш, татко, може ли да са истински перли?

Взех кутийката.

— Наистина са перли — извиках аз, — при това от най-красивите. Наистина си намерил съкровище, което, надявам се, някой ден ще се окаже много ценно за нас. Ще отидем пак в този богат залив; но доразкажи си историята.

— Продължих да обикалям покрай брега. Стигнах до устието на реката. Повърхността й бе с водни растения, по които бяха накацали всевъзможни птици. Напълних си прясна вода и се запътих към другия край на арката. Опитах се да изляза от залива, но приливът ми пречеше, затова се наложи да изчакам. Слязох на брега и там ме обградиха морски животни, които така пляскаха във водата, че се изплаших да не преобърнат каяка. Завързах го за една скала, взех орела и реших да атакувам всяко животно, което ми се изпречи на пътя. Трябваше да размахам раницата си, за да ги прогоня, при което ударих една доста голяма птица, мисля, че беше албатрос. Натоварих една чанта със стриди и се приготвих да отплавам. Минах под арката и излязох в морето, когато чух изстрелите ви и видях флага.

След този разказ Фриц изчака Елизабет и момчетата да отидат до каяка и ми прошепна една важна тайна.

— Случи се нещо много необикновено. Като огледах албатроса, не можах да повярвам на очите си: около крака му имаше оплетено парче лен. Развързах го и видях на него надпис на чист английски: „Спасете ме, корабокруширах, намирам се на димящата скала“. Не мога да ти опиша как се почувствах. Четох го и препрочитах, за да се уверя, че не ми се привижда. Няма да се успокоя, докато не намеря тази димяща скала. Трябва да спасим този човек — той ни е брат по съдба. Представяш ли си, да видим отново друго човешко същество. Хрумна ми да завържа отново парчето лен на крака на албатроса и да сложа отговор: „Имай кураж, помощта е близо“. Ако птицата се върне обратно там, откъдето е дошла, човекът ще го прочете. Нахраних албатроса, за да се свести. Завързах писмото си на другия му крак и го пуснах. Птицата излетя, помая се за момент, след което се спусна бързо на изток. Може би там е корабокрушенецът. Е, татко — продължи Фриц, — нали ще отидем да го намерим! Не исках да казвам на мама и на братята си, за да не се разочароват, ако не намерим нищо.

— Постъпил си разумно — казах аз, — като не си тръгнал веднага да го издирваш. Колкото до търсенето, кой знае дали ще го открием; албатросът е прелетна птица и лети невероятно бързо: писмото може да е от хиляди километри. Може да е пратено преди години, може да е прекалено късно вече. Но запази това в тайна, а аз ще помисля дали можем да помогнем на този човек, ако е наблизо.

Перлите бяха важна находка, за да ги забравим. Момчетата ме замолиха веднага да тръгнем към залива, в който Фриц ги бе намерил.

— Търпение — казах аз. — Преди да се качите да яздите, трябва да оседлаете коня. Ако искате да отидем и да се върнем успешно, трябва да се екипираме добре. Нека всеки вземе нещо полезно и когато станем готови, ще тръгнем.

Аз си изковах две големи гребла и две по-малки куки. Щях да закрепя греблата на лодката, за да събирам стридите с тях, а с куките щях да ги отварям. Ърнест направи нещо като мрежа за лов на пеперуди, за да събира с нея птичи гнезда. Джак направи стълба от бамбук, за да се катери по скалите. А Франсис, който беше много сръчен в плетенето на мрежи, направи няколко за стридите.

През това време Фриц мълчаливо се опитваше да направи още една седалка в каяка си. Само аз знаех защо, но не казвах нищо.

Взехме си провизии: две печени шунки, хлебчета, ядки и сушени плодове. Натоварихме нещата и седнахме в лодката.