Йохан Вис
Швейцарското семейство Робинзон (42)

На лов за перли

Денят преваляше. Духаше приятен попътен вятър, така че решихме да отплаваме незабавно. Оставихме Франсис и Елизабет да пазят дома и потеглихме. Взехме малкия Нипс, наследника на нашата маймуна, както и кучетата. Джак седна на новата седалка в каяка на Фриц, а ние с Ърнест подкарахме лодката, натоварена с провизии и животни.

Запромъквахме се между скалите. Ърнест ни накара да спрем няколко пъти, с риск да се ударим в скалите, за да съберем кости за собствения ни природен музей.

Стигнахме до арката, зад която беше Перления залив. Скалното образувание беше внушително: издигаха се сводове един над друг и колони с причудливи форми; приличаха на старите готически катедрали, украсени с хиляди гротескни статуи и орнаменти, с тази разлика, че вместо върху мраморен площад, съзиданието се издигаше насред синьото море. Беше храм на Вечността, издигнат насред безкрая. Навлязохме под арката; беше мрачно, като в стара катедрала: светлината се процеждаше само през няколко малки отвора в скалите.

Шумът на греблата ни изплаши птиците и те литнаха изведнъж. Бяха толкова много, че едва виждахме пътя си. Постепенно очите ни свикнаха с тъмнината и забелязахме, че във всяка пукнатина има гнезда: приличаха на чаши, полупрозрачни като рог и облепени като другите гнезда с пера и сухи клонки от някакво ароматно дърво.

Направихме експеримент: сварихме едно гнездо със сол и други подправки и се убедихме, че са много вкусни. Фриц и Джак се катереха по скалите и вземаха гнездата, а ние с Джак ги поемахме и ги слагахме в голяма чанта. След като я напълнихме, казах на момчетата да слизат незабавно, защото се ужасявах като ги гледах така високо над водата.

Дадох команда за потегляне. Фриц ме увери, че каналът, който минава под свода, е плавателен и че през него можем да стигнем до залива. Отливът ни отнесе бързо до другия край на арката. Накрая стигнахме в залива. Пред нас се разкри божествена гледка. Занемяхме от възхищение: водата беше толкова спокойна и чиста, че рибите се виждаха съвсем ясно. Имаше риби, чиито люспи се продават като фалшиви перли. Показах ги на момчетата и те се зачудиха защо кръглите камъчета в мидите са толкова по-ценни от люспите, които блестяха с не по-малка красота.

— Въпросът не е в самия предмет, а в това колко рядък е той. Перлите се срещат много рядко.

Беше късно да събираме перли, затова се навечеряхме с малко шунка, пържени картофи и хлебчета, запалихме огньове, за да се пазим от дивите животни, оставихме кучетата на брега и се върнахме в кануто да спим.

Станахме призори и тръгнахме на лов за перли. С помощта на греблата, куките, мрежите и пръчките събрахме цял куп перлени миди. Струпахме ги на брега, за да се разтворят на слънцето.

Привечер брегът беше толкова красив, че си направихме малка екскурзия в близката горичка. Тръгнахме в различни посоки. Ърнест навлезе пръв в гората; Джак тръгна след него, а с Фриц изостанахме, за да си заредим пушките. След няколко минути чухме изстрел, писъка на Джак и после още един изстрел. Фриц пусна орела, аз грабнах пушката и двамата се втурнахме към Джак, който крещеше:

— Татко! Татко! Бързо! Убиха ме! Бързо ела!

Той не беше дори ранен, но стоеше лице в лице с един огромен шопар с големи, страшни бивни. Беше го повалил с един удар на земята и Джак си мислеше, че с него е свършено.

Братята му дотичаха бързо и с два точни изстрела го избавиха от страшния противник. Ърнест ни разказа случката:

— Тъкмо влизах в гората… И изведнъж кучето хукна след глигана, който си остреше бивните на едно дърво. Вдигаше невъобразим шум. В този момент се появи Джак. Кучетата се спуснаха към шопара. Приближих се, като притичвах от дърво до дърво, и се готвех да стрелям; в това време шопарът ритна едното куче с все сила и го запрати на тревата. Джак стреля, но не улучи и шопарът се спусна към него. Щеше да се измъкне, но се спъна в един корен и падна. Аз стрелях, но също не улучих и шопарът започна да мушка клетия Джак с бивните си. Обаче не успя да го нарани, защото кучетата дотичаха и отвлякоха вниманието му. В този момент долетя орелът на Фриц и нападна звяра. После дойдохте и вие.

В този момент забелязах, че Нипс яде плодове, подобни на картофи. Опитах един и установих, че са трюфели.

— Изглежда — казах аз, — глиганът, който обича такива неща, си е хапвал трюфели и вие сте го обезпокоили.

Докато говорехме, вечерта дойде и си легнахме в кануто.