Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Swiss Family Robinson, (Пълни авторски права)
Превод от немски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Машина за гребане

На следващия ден станахме призори и консервирахме китовата мас. Извършихме го далеч от пещерата, тъй като миришеше непоносимо. Докато се занимавахме с това, Елизабет ми предложи да основем колония на Острова на кита.

— Ще занесем домашните птици там, за да не ги изядат чакалите и маймуните — каза тя.

Идеята ми се стори много добра. Децата искаха да започнем веднага, но аз им казах, че няма да успеем до края на деня, затова е по-добре да вършим нещо друго.

— Предлагам да направим машина за гребане — казах аз.

— О! — извика Джак. — Кануто ще плава без да гребем? Невероятно!

— Почакай — казах аз. — Не бързай да се радваш. В най-добрия случай ще гребем по-лесно и ще се движим по-бързо.

Взех едно колело и една назъбена ос, която да го върти. Сглобих ги, сложих две кости от кит като перки на колелото и закрепих изобретението си на кануто. Машината не беше кой знае какъв шедьовър, но вършеше работа. Задвижваше се с една ръчка на кормилото и кануто се движеше много по-леко.

Не мога да ви опиша как се зарадваха момчетата. Самият аз бях изненадан от скоростта, която достигахме. Всички скочиха в лодката и ме замолиха да тръгнем към Острова на кита.

— Нямаме време, скоро ще се свечери — казах аз. — Но ви обещавам за утре сутринта.

Приготвихме си оръжия и провизии и призори на следващия ден тръгнахме по течението на реката. Имахме попътен вятър и всичко предвещаваше приятно пътуване. Движехме се бързо и скоро наближихме другия бряг на острова, откъдето лесно се стигаше до фермата. Завързахме лодката и слязохме.

По пътя подновихме запасите си от кокосови орехи. Докато вървяхме през гората, чухме домашните птици и животните.

Всичко беше наред, но за наша изненада овцете и козите бяха подивели — щом се приближихме, се разбягаха на всички страни. Момчетата ги подгониха, но животните бяха по-бързи и те се принудиха да се откажат от преследването. Извадиха патагонските оръжия и заловиха четири добичета. Сложихме им картофи и сол, а в замяна на това те ни дариха с няколко купички чудесно мляко.

Нахранихме се на хълма със студеното месо, което си носехме. Оставихме Елизабет да приготви багажа за връщане, а ние с Фриц отидохме да наберем захарни тръстики и корени, за да засадим на Острова на кита.

Вдигнахме платното и с помощта на машината за гребане и попътния вятър бързо доплавахме до Острова на кита.

Първата ми работа беше да засея корените, които бях донесъл от фермата. Момчетата не бяха много заинтригувани и хукнаха към брега да събират раковини. Елизабет дойде да ми помогне. Едва бяхме започнали работа, когато Джак дотича при нас:

— Татко, татко — извика той, — ела бързо, намерих скелет от мамут!

Избухнах в смях и му обясних, че скелетът не е на никакъв мамут, а просто останките на нашия кит.

— Не, не — настояваше той. — Не са кости на риба, а на някакво огромно животно. И освен това се намират по-далеч от мястото, където беше китът.

Тръгнах да видя за какво говори синът ми, но друг вик ме спря:

— Елате бързо — викаше Фриц малко по-далеч от нас. — Бързо, намерихме една костенурка, но е толкова голяма, че нямаме сили да я обърнем.

Изтичах бързо при него и го заварих в схватка с огромна костенурка. Въпреки че той държеше единия й крак, тя бе стигнала до водата и се опитваше да избяга. Пристигнах точно навреме и му помогнах да я обърнем по гръб.

Наистина беше с невероятни размери — почти два метра дължина. Не знаех как ще я пренесем до дома, но тя не можеше да ни избяга, така че имахме време да помислим.

Джак отново настоя да отида да видя мамута. Оказа се, че наистина е нашият кит, но хищните птици не бяха оставили и парченце месо. Показах на Джак стъпките ни по пясъка като доказателство и няколко парчета от кита, които бяхме забравили да вземем.

— Тези кости дали няма да ни свършат някаква работа? — зачуди се Фриц.

— Можем да си направим столове, но по-скоро ще ги изложим в семейния си музей.

Докато говорехме, стигнахме плантацията. Беше късно и нямаше да успеем да довършим работата си, затова заровихме корените в пръстта, с намерението да ги засадим на следващия ден.

Оставаше да се погрижим за гигантската костенурка. Приближихме лодката до нея и се зачудихме какво да правим.

— Сетих се — казах аз и се ударих по челото. — Вместо ние да се грижим за транспортирането на костенурката, нека тя да се наеме да транспортира нас. Ще бъде много лесно, с Фриц вече имаме опит с водач-костенурка.

Обърнахме животното отново по корем, пробихме дупка в горната черупка и прекарахме през нея едно въже като юзда. Седнах отпред, като си взех брадвата, за да отрежа въжето, ако се наложи.

Върнахме се бързо и благополучно. Ърнест отбеляза, че сме приличали на Нептун, който се носи по вълните, теглен от делфини.

От черупката на костенурката си направихме басейн за фонтана.

grebane.png