Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Swiss Family Robinson, (Пълни авторски права)
Превод от немски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Гълъбарникът

Елизабет пое грижата за гълъбите. Решихме да си направим дори гълъбарник. Натоварихме шейната с всичко, което ни беше необходимо за една няколкодневна екскурзия и тръгнахме към пещерата. Щом пристигнахме, избрах една скала до зимното жилище, която ми се стори подходяща. След като пробихме външния слой, скалата стана по-мека. Направихме дупка, висока три метра и достатъчно широка, за да побере двадесет двойки гълъби. Сложихме два пръта вътре, а на входа на дупката направихме малка платформа с навес. Закачихме врата с отвор за светлината и въжена стълба, по която да се качваме и наглеждаме питомците си. Трябваха ни няколко седмици да укрепим дъските, да измажем вътрешността, да изолираме влагата и да подредим гнездата.

— Жилището е готово — казах аз на Фриц, — но къде са обитателите? Трябва да измислим как да накараме гълъбите да заживеят в новия си дом. Трябва не само те да останат, но и да си доведат приятели.

— Само магия ще ни свърши работа, татко.

— Магия или не, няма да е лесно, но ще опитам. Ще приложа тайната, която научих от един продавач на гълъби. Не гарантирам, че ще успея, защото никога не съм я изпробвал, но да опитаме. Трябва да парфюмираме новия гълъбарник с анасон. Чувал съм, че гълъбите толкова обичат тази миризма, че ще се връщат всяка вечер в къщичката си, за да я вдишват. Така неусетно ще свикнат да живеят в гълъбарника.

— Няма нищо по-лесно от това — отвърна Фриц. — Анасонът, който Джак донесе, ще ни свърши работа.

Направихме масло от анасон, с което натрихме вратата на гълъбарника, прътовете и всяко местенце, до което гълъбите можеха да се докоснат. После забърках каша от анасон, сол и глина и я сложих в средата на гълъбарника. След това пуснахме вътре гълъбите и ги затворихме, като им оставихме храна за два дни.

Момчетата искаха да видят гълъбите и се качиха по стълбата да надникнат през двете прозорчета. За моя радост птиците не се страхуваха от новите условия и се държаха съвсем кротко. Когато влязох да ги видя, почти не ми обърнаха внимание.

Минаха два дни. Исках да разбера как действа моята магия, затова на третата сутрин събудих Фриц много рано и му казах да намаже отново вратата с анасон. Той го направи, след което отидохме да събудим другите. Казах, че е време да освободим нашите затворници. Замахнах с една палка, промърморих няколко думи като заклинание и дадох знак на Джак да отвори вратата.

Гълъбите подадоха предпазливо главичките си, пристъпиха на платформата и изведнъж литнаха толкова нависоко, че се изгубиха от погледите ни. Но след няколко минутки отново се върнаха.

В този момент двата местни гълъба изоставиха европейските си братя и литнаха бързо към Соколовото гнездо.

— Сбогом, гълъбчета — извика Джак и размаха шапката си. — Сбогом и приятно пътуване.

Елизабет и Франсис започнаха да мърморят, че сме загубили хубавите си гълъби, а аз, като се стараех да изглеждам много сериозен, протегнах ръце, обърнах се в посоката, в която отлетяха гълъбите и промърморих:

— Летете, гълъбчета, отлетете надалеч, но до утре се върнете.

После се обърнах към другите, които ме гледаха изумено и не знаеха какво да си мислят.

Колкото до другите два гълъба, те като че ли нямаха намерение да последват приятелите си и изглеждаха напълно питомни.

През деня говорехме за магиите и за гълъбите, като от време на време се взирахме към Соколовото гнездо, но напразно. Свечери се и европейските гълъби замръкнаха сами. Ние нямахме търпение да видим дали другите гълъби ще се върнат на следващия ден.

Сутринта станахме и се захванахме с обичайните си занимания. Не знаех какво ще стане и непрекъснато се оглеждах за гълъбите. Изведнъж Джак дотича, като пляскаше с ръце и викаше:

— Той се върна! Той се върна!

— Кой? Кой? — попитахме го нетърпеливо.

— Синият гълъб! — отвърна той. — Синият гълъб! Бързо! Елате да го видите!

Изтичахме до гълъбарника и видяхме не само синия гълъб, но и неговата гълъбица. Седеше пред къщата и се мъчеше да я убеди да влезе вътре. Мушваше главичката си вътре, после се обръщаше към нея, и отново и отново, докато накрая тя склони да влезе в гълъбарника.

Момчетата искаха да затворят веднага вратата, но аз ги възпрях.

— Трябва да отваряме от време на време — казах аз, — а и как ще влязат другите гълъби, ако затворим вратата?

— Започвам да си мисля — каза Елизабет, — че в цялата тази работа има някаква магия.

— Случайност, абсолютна случайност — подхвърли Ърнест.

В този момент Фриц забеляза и втората двойка, че се връща.

— Не зная какво да кажа — учуди се Ърнест. — Но не вярвам в магии.

Продължихме работата си, а Елизабет и Франсис се заеха да приготвят вечерята. Работихме около два часа, след което малкият Франсис дотича при нас запъхтян:

— Един кралски гълъб и гълъбица са дошли в гълъбарника.

— Предавам се — каза Ърнест накрая. — Не ми го побира умът. Хайде, татко, обясни ми.

Разказах му подробно какво сме направили. Джак се разсмя като разбра, че неговият анасонов корен е магията, на която толкова се е чудил. Посъветвах го да следва примера на Ърнест и да не се доверява така лесно.

През следващите дни направихме някои подобрения в гълъбарника. Забелязахме, че новите обитатели вече са си свили гнезда. При построяването на гнездата използваха някакъв сив мъх, който бях виждал да виси по клоните на старите дървета. Бях чел, че индийците правят матраци от него, а испанците — въжета, които стават необикновено леки.

Разказах на Елизабет за откритието си и тя много се зарадва, тъй като щяхме да си направим хубави легла.

От време на време намирахме индийски орехчета на пода в гълъбарника. Измивахме ги и, въпреки че копринената им обвивка липсваше, ги засявахме в земята, без да храним големи надежди, че нещо ще поникне.