Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Swiss Family Robinson, (Пълни авторски права)
Превод от немски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Зимата наближава

Започваше дъждовният сезон и ние бързахме да си набавим всичко необходимо за студените месеци.

Първите признаци на зимата ни натъжиха, но накрая се примирихме и свикнахме да прекарваме повече време в пещерата. Посветихме се на домашни занимания. Първо изравнихме пода. Освен това фонтанът се повреди и трябваше да го поправим. Направихме си маси и столове. Но най-голямото неудобство беше липсата на светлина. Не бяхме се сетили за това. Имахме само три малки прозорчета: едно в кухнята, едно в работилницата и едно в нашата спалня. Останалите помещения тънеха в мрак. Трябваха ни поне още три прозореца, но не можехме да ги направим, преди времето да се стопли. Хрумна ми нещо друго.

Сред бамбуковите тръстики, които използвах за канала, имаше една много голяма, за щастие висока точно колкото пещерата. Изправихме я и закачихме отгоре един фенер, който бяхме донесли от кораба. Светлината се отразяваше в стените на пещерата и озаряваше помещенията.

Ърнест и Франсис се заеха да подредят библиотеката ни, която се състоеше от книгите, запазени от корабокрушението. Джак помагаше на майка си в кухнята, а Фриц, който беше най-силен от братята си, работеше с мен в работилницата.

zima.png

С всеки ден пещерата ставаше все по-уютна и приятна и времето минаваше по-леко. Дните ни бяха спокойни, след работа обикновено си почивахме с книгите. В библиотеката ни имаше книги за история, ботаника, философия, пътешествия. Някои от тях имаха гравюри и представляваха истинско съкровище сред семейните ни ценности. Имахме и географски карти, някои математически и астрономически пособия и един английски глобус, който летеше като балон. Преобладаваха граматиките и речниците на различни езици — те обикновено са по-голямата част от корабните библиотеки.

Всички знаехме малко френски език, тъй като в Швейцария той се говори наравно с немския. Фриц и Ърнест бяха учили английски в Цюрих, а и аз доста се бях занимавал с този език, за да им помагам с уроците. Поощрявах ги да продължат обучението си на острова, тъй като английският бе езикът на моряците — почти на всеки кораб имаше човек, който говори този език. Джак, който не знаеше никакъв език, започна да учи по малко испански и италиански. Колкото до мен, аз се стараех да усъвършенствам малайския си, защото, доколкото съдех по географските карти, се намирахме в близост до малайските брегове.

С течение на времето така свикнахме с пещерата, че решихме да й измислим име: някои искаха да я кръстим Приказното място, други — Сияйната пещера. След дълги спорове я нарекохме просто Пещерното жилище.

zima_2.png