Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Swiss Family Robinson, (Пълни авторски права)
Превод от немски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 2 гласа)

Под смокиновото дърво

Трябваше да прекараме нощта на земята. Закачих хамаците на дъговидните корени и прострях едно платно над тях, за да се предпазим от росата и насекомите. После отидохме с момчетата на брега да потърсим дъски за стълба. За щастие Ърнест намери някакви бамбукови пръчки в пръстта и когато ги почистихме видях, че стават. Нарязах ги с брадвата, събрахме ги на снопове и тръгнахме обратно. Спряхме до един храсталак: надявах се да намеря по-гъвкави клонки, които също щяха да ми потрябват. Приготвихме се да стреляме, тъй като от храстите можеше да изскочи някой хищник, Флора вървеше пред нас. Изведнъж се хвърли напред и от храстите се разхвърча цяло ято големи фламинги, Фриц стреля и свали две от тях: едното беше мъртво, а другото — ранено в крилото. След като не можеше да лети, то хукна с всичка сила към водата. Помислихме си, че ще ни избяга. Фриц, който беше на седмото небе от радост, нагази до колене във водата да вземе убитото фламинго. Аз затичах след другото, Флора ми се притече на помощ: избърза напред и го хвана, докато стигна до там. Фламингото се бунтуваше и размахваше здравото си крило, но накрая се укроти.

С доста мъки Фриц излезе от блатото, хванал убитото фламинго. На мен съвсем не ми беше така лесно, защото исках да оставим другото живо. Завързах краката и крилата му с носната си кърпа, но то продължаваше да пърха упорито и да се опитва да избяга. Държах го с лявата си ръка, с другата — пушката. Тръгнах бързо към момчетата, защото всеки момент можех да потъна в калта; беше много дълбоко и вероятно нямаше да могат да ме измъкнат.

flaminga.png

Върнахме се под нашето гигантско дърво и започнахме да правим стълбата. Беше невъзможно да наредя напречни пръчки между две върлини, защото така стълбата щеше да е прекалено къса. Затова направих няколко стрели, като сложих на краищата им пера от фламингото на Фриц. С помощта на лъка преметнах въже през един здрав клон: с него щях да повдигна стълбата. После наредих напречни греди между две въжета, като ги закрепях с възли. Така стълбата бе готова и можехме да се качим на дървото. Момчетата започнаха да спорят кой да се качи пръв.

— Хайде, Джак — казах аз. — Ти си най-лек.

Докато той се качваше, ние държахме здраво края на стълбата. Но Джак нямаше сила да завърже здраво въжето за клона. Фриц каза, че може да се качи и да се справи. Тъй като беше доста по-тежък, го инструктирах как да разпределя тежестта си между краката и ръцете, Фриц се изкатери и умело завърза въжето. След него се качих и аз, като направих лифт за материалите, с които щях да построя нашия въздушен замък. Обещах на семейството си, че на следващия ден ще имаме дом в клоните на дървото.