Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Swiss Family Robinson, (Пълни авторски права)
Превод от немски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Краят на дъждовния сезон

krai_na_dajda.png

В края на месец август времето отново се влоши. Пороите, ветровете и гръмотевиците се върнаха с двойна сила. Бяхме безкрайно щастливи, че имаме стабилен подслон над главите си. Какво щеше да стане с нас, ако бяхме останали в Соколовото гнездо? Или, още по-зле, в палатката? Как щяхме да оцелеем при тези бури?

Но и това свърши: облаците се разсеяха, дъждът спря и ние се осмелихме да излезем от пещерата.

Тъй като бяхме зажаднели за движение и свобода, излязохме на разходка из околността. Качихме се на едно възвишение да се полюбуваме на красивата гледка. Фриц, чийто поглед бе толкова остър, колкото на орела му, забеляза нещо черно на малкото островче до фламинговия залив. Предположи, че е корабокруширал плавателен съд. Ърнест се качи до него и каза, че му прилича на морски лъв. Реших да отида и сам да проверя какво е. Отидохме до брега, изляхме дъждовната вода от кануто и отплавахме натам.

Непрекъснато правехме догадки, докато най-накрая се доближихме достатъчно и видяхме, че е голям кит, който лежеше странично на пясъка.

Не знаехме дали спи или е умрял, затова решихме да не се доближаваме. Обърнахме и минахме от другата страна на островчето. Там нямаше нищо друго, освен една пясъчна ивица; но на нея имаше храсти, които служеха за скривалище на различни птици. В тях намерихме десетки гнезда, пълни с яйца.

Имаше два пътя до кита: единият беше през скалите и щеше да е доста изморителен; другият беше по-дълъг, но значително по-лесен. Реших да се изкача по скалите, а пратих децата по другия път, за да разучим добре островчето. Гледката от скалите беше толкова живописна, че съвсем забравих за кита. Когато срещнах децата, те скачаха от радост, защото си бяха събрали раковини и корали по плажа.

— Виж, татко — казаха те, — нали са много хубави? Как може да са попаднали тук?

— Водата ги е изхвърлила от дълбините си, деца — отговорих аз. — Странното е, че както изхвърля такива крехки морски бижута, така е изхвърлила и това огромно морско чудовище.

На връщане разказах на синовете си колко необикновено нещо са коралите. Докато говорех, пристигнахме на брега, където останалите от семейството ни очакваха. Елизабет бе възхитена от красотата на коралите. Предложих й да се върнем при кита.

Потърсих подходящи бурета, в които да сложа китовата мас. Елизабет ми припомни, че ни бяха останали четири от първата ни лодка и можеха да ни свършат чудесна работа. Прикачих ги за носа на кануто, въоръжихме се с ножове, брадви и триони и вдигнахме котва.

Гърбът на кита беше зеленикаво черен, стомахът — жълтеникав, а перките и опашката — чисто черни. Измерих го: беше дълъг около двадесет метра. Децата се удивиха от гигантските размери на главата му, която представляваше една трета от цялото тяло. За сметка на това очите му бяха много малки, колкото на вол.

Започнахме да отделяме китовата мас и да я пълним в буретата. Но освен нас имаше и други претенденти за тялото на морското чудовище. Насъбраха се десетки птици, готови да се включат в дисекцията. Отначало кръжаха над главите ни; постепенно се приближиха и станаха толкова нахални, че грабеха парчета мас от ръцете ни. Разгонихме ги с няколко изстрела и продължихме работата си. Отрязах едно голямо парче кожа от гърба на кита, от което мислех да направя седла за животните. Отстъпихме останалата част от плячката на хищните птици и натоварихме в кануто ценния си товар. Отплавахме към дома с облекчение.