Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Swiss Family Robinson, (Пълни авторски права)
Превод от немски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Примки за птици

Всички си спомняхме колко много косове и овесарки бяха надошли в нашето огромно дърво миналата година. Беше време да се появят отново, затова напуснахме пещерата, в която вече живеехме постоянно, и се преместихме по-близо. Възнамерявах да уловя колкото може повече птици, за да имаме запаси за идващата зима.

По пътя Елизабет каза, че ще отиде да провери дали кратуните й са узрели.

— За какви кратуни говориш? — попитах аз.

— Направих си кратункова плантация. Засадих я в градината.

Отидохме заедно до там и, сред другите растения, видяхме същите бутилковидни кратуни, в които селяните си носят вода на полето. Някои бяха узрели, други сега се оформяха, трети имаха цветове. Избрахме най-зрелите и ги изпразнихме. Направихме си бутилки, купички и чинийки с нож и трион. Ърнест, когото бях взел за компания и помощник, не обичаше подобни занимания и безкрайно се зарадва като свършихме.

В този момент пристигнаха Фриц и Джак, които се бяха отдалечили от нас.

— Къде бяхте? — попитах ги аз.

— Събирахме съкровища — отвърна Фриц и ми показа какво са намерили: корен от анасон, един друг корен, който наричаха „маймунски корен“, две кратуни с каучук и още една с терпентин. Имаше и жерав, който орелът на Фриц бе убил. Докато ни показваха находките, говореха толкова бързо, че трябваше да ги успокоя.

Джак започна да разказва как намерил анасона и терпентина. Нямахме нужда от анасон, но можех да използвам терпентиновото масло да намажа примките за птиците.

— А какъв е този маймунски корен? — попитах аз.

— Не зная дали ще ни свърши някаква работа — отговори Фриц. — Но е много по-вкусен от корените за хляб. Намерихме го до фермата, едни маймуни си хапваха от него с апетит. Толкова бяха смешни като ги скубеха. Всяка маймуна забиваше зъби в корените и се хвърляше бясно назад. Повтарят упражнението, докато измъкнат корена от земята.

Сложихме маймунския корен, чието истинско название е женшен, на трапезата си за вечеря. Беше много вкусно, но тъй като се използва повече за лекарство, отколкото за храна, забраних да се употребява често и препоръчах на Елизабет да засади няколко корена в градината.

На следващата сутрин взех малко течен каучук, разбърках го с терпентин и сложих сместа на огъня. Докато чаках лепилото да се сгъсти, пратих момчетата в горичката за клонки. Щом се върнаха, потопихме клонките в лепилото и ги залепихме на дървото. Забелязах, че плодовете привличат овесарките и дроздовете, които нападаха дървото на ята. Оказа се, че миналата година сме видели последните птици, които обичаха смокини. Този път бяха толкова много, че ако стрелях по дървото с вързани очи, щях да убия поне няколко. Хрумна ми друга идея: реших, че щом дроздовете са толкова много през деня, ще бъдат не по-малко и през нощта. Мислех да използвам метода на американците от Вирджиния, а именно да ловя птиците с факли, защото реших, че ще е по-бързо и ефикасно.

Но докато правеха мрежите, момчетата се хванаха в собствения си капан. Целите им ръце, лица и дрехи бяха омазани в лепило. Бяха много объркани, Елизабет също, тъй като нямахме много дрехи. Успокоих ги, че с малко вода и пепел всички петна ще изчезнат.

После ги научих как да работят, без да си цапат пръстите с лепило, като топят цял сноп съчки с помощта на щипка, а не клонка по клонка. Планът се оказа успешен. Джак и Фриц се качиха на дървото и залепиха клонките и примките. Скоро по земята заваляха дроздове със залепнали крака и крила. Въпреки че уловът беше богат, това занимание беше доста изморително, защото момчетата трябваше да се катерят на двадесетина метра височина. Надявах се с факлите също да сполучим. Запалих ги с терпентиново масло и ги сложих на дървото.

Докато работех, Джак ми донесе една много красива птица, доста по-голяма от дрозд, която се бе уловила в примката.

— Сигурен съм — каза Ърнест, който беше много наблюдателен, — че това е един от нашите европейски гълъби, които си построиха гнезда в дървото миналата година.

Взех птицата от ръцете на Джак и установих, че Ърнест е прав. Почистих гълъба от лепилото и го сложих в клетка. Хванахме още няколко и вечерта си имахме две чудесни двойки дървесни гълъби.

Въпреки усиления ни труд през деня, не успяхме да напълним и едно буре с птици. Трябваше да продължим през нощта. Взех две-три дълги бамбукови тръстики, две чанти, факли със смола и малко захарни тръстики. Фриц, най-добрият ми ловец, ме гледаше недоверчиво. Не можеше да проумее как мисля да ловя птици с тези инструменти.

Излязохме, щом падна нощта. Застанахме под дърветата и запалихме факлите. В същия миг цял облак от дроздове полетя надолу и закръжи около трепкащите светлини.

— Е, господа — казах аз на момчетата, — както виждате стратегията ми е доста добра. Сега е ваш ред. Протягате ръка и ги ловите.

Дадох им по една бамбукова тръстика и им показах как да повалят дроздовете. Скоро напълнихме чантите.

На следващия ден всички се включиха в почистването и приготвянето на дивеча. Напълнихме две бурета с дроздове, като преди това ги запекохме леко и им сложихме масло, за да се запазят.

primki.png