Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Swiss Family Robinson, (Пълни авторски права)
Превод от немски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 3 гласа)

Годишнина от спасението ни

Една сутрин се събудих преди всички и преброих дните, които бяха изминали от корабокрушението. Направих съвсем точна сметка и установих, че на следващия ден се навършват две години от спасението ни. Реших, че трябва да си направим пищно тържество по случая.

Тъй като не бях замислил нищо конкретно, не казах на семейството си. Закусихме и се захванахме с обичайните си занимания. Чак на вечеря съобщих тържествено, че следващият ден е празник за нас.

— Имайте готовност да посрещнем годишнината от нашето спасение — казах аз на момчетата. — Нека всеки да се подготви за този велик ден.

godishnina.png

Децата се изненадаха и въодушевиха. Елизабет бе не по-малко изненадана, че са минали цели две години, откакто живеем на острова.

На другата сутрин станахме и се облякохме празнично. Седнахме на закуска. Казах на момчетата, че както през всички почивни дни, ще направим малко упражнения.

— Този път ще бъде малко по-различно — обявих аз. — От доста време тренирате тичане, борба, стрелба, езда. Време е да направим едно състезание. Днес ще се съревновавате пред майка си и мен, а победителят ще получи награда. Хайде, шампиони — добавих аз и повиших глас, — кой ще участва? Моля, тромпети, обявете начало на състезанието.

При тези думи се обърнах към поточето, в което се хранеха гъските и патките. Стреснати от жестовете и тона ми, всички нададоха оглушителни крясъци.

Организирах различни кръгове на съревнованието. Първо беше стрелба по мишена. Целта беше парче дърво с кожа отгоре, което наричахме „кенгуру“. Джак стори чудо, случайно или не — улучи ухото на изкуственото кенгуру! Фриц само одраска главата му, а Ърнест го улучи в тялото. И трите изстрела заслужаваха награда, затова последва още едно изпитание. Трябваше да стрелят по една коркова топка, която аз хвърлях във въздуха. Тук спечели Ърнест: направи топката на парчета, Фриц също стреля добре, но Джак не улучи.

Следващото упражнение беше стреляне с прашка. Тук спечели Фриц. После стреляха с лък и всички — дори малкият Франсис — се представиха отлично. Следваше надбягване от Семейния мост до Соколовото гнездо.

— Този, който бяга най-бързо — казах аз, — ще ми донесе като доказателство за победата ножа, който оставих на масата под дървото.

След това дадох сигнал за старт, като плеснах с ръце. Джак и Фриц се втурнаха напред, а Ърнест, който винаги обмисляше постъпките си, тръгна отначало бавно, но после увеличи скоростта си. Забелязах, че е долепил лакти до тялото си, което беше малка хитрост.

Бегачите се върнаха след около четиридесет и пет минути. Джак дойде пръв, но беше на гърба на биволчето, а след него идваха двете магарета.

— Джак — изумих се аз, — на това състезание ли му казваш? Исках да проверим колко са бързи твоите крака, а не тези на бивола.

— Ами, аз си знаех, че така и няма да стигна до там — отвърна той, — затова се отказах от този кръг. И тъй като следва състезание по езда, си помислих, тъй като бях близо до Соколовото гнездо, да доведа животните.

След това дойде Фриц, останал без дъх, но не носеше ножа. Той беше у Ърнест.

— Как така ножът е у теб, при положение че ти пристигна след Фриц?

— Много просто — отговори Ърнест. — На отиване Фриц тръгна бързо и скоро се умори. Спря да си почине, а аз продължих и взех ножа. Но на връщане Фриц пристигна пръв.

Похвалих двете момчета и присъдих наградата на Ърнест.

В това време Джак ни подканяше да започваме ездата. Искаше реванш.

— По седлата, по седлата, момчета — извика той с цяло гърло, — да видим кой е най-добрият ездач. Да проверим дали на седлото сте толкова ловки, колкото в бягането.

Фриц се качи на магарето си, Ърнест взе другото. Колкото и да се стараеха, Джак ги изпревари. Възхитих се, като го гледах как безстрашно язди това мощно животно. Дори професионален ездач би завидял на лекотата и грацията в движенията му. Тъкмо се канех да закрия състезанието по езда и да обявя Джак за победител, когато на арената се появи малкият Франсис, яхнал малкото си биволче Брум. То беше на не повече от три-четири месеца. Елизабет му бе направила седло от кожа на кенгуру със стремена за малките му крачета. Седеше на биволчето с камшик в едната си ръка и юздите в другата.

godishnina_2.png

Всички изръкопляскахме и Франсис пришпори биволчето си. Беше невероятно спокоен и уверен за възрастта си. Но по-впечатляващо бе покорството на животното. Елизабет гледаше сина си с майчинска гордост. Той се справи безупречно и всички дружно го провъзгласихме за отличен ездач.

Следващото състезание беше по плуване. Имаше и катерене по дървета. След като приключихме с упражненията, обявих, че следва раздаването на наградите и присъждането на короните.

Всички се втурнахме към пещерата, която беше осветена от всичките ни налични фенери. Елизабет, като кралица на вечерта, седна в един висок стол, обсипан с цветя, а аз извиках лауреатите да си получат наградите.

Фриц — победител в състезанията по стрелба и плуване — получи чудесна английска пушка (тези предмети бяха сред нещата, които бяхме донесли от кораба) и един ловджийски нож, за който отдавна си мечтаеше. Джак — ездачът — получи чифт стоманени стремена и камшик. Малкият Франсис също получи чифт стремена и кутия с боички като награда за дресировката на биволчето.

След като раздадохме наградите, подарих на Елизабет красив несесер, пълен с малки удобства за ръкоделие — игли, карфици, ножички и други.

— Заповядай, скъпа Елизабет — казах аз, — това е награда за грижите ти. Подаряваме ти и нашата любов.

Денят завърши така, както бе започнал — с песни и радостна глъч.