Лийла Мийчам
Тръни в пустошта (50)

49.

Джон се завъртя обратно към него. Мравки полазиха по тялото му.

— Какво?

— Чу ме. — Трей отвори капачката на едно шишенце с лекарство и сипа две хапчета в дланта си. Метна ги в уста и ги преглътна с малко бира. Болестта сякаш бе удължила отслабналото му привлекателно лице.

— Побъркал си се от тази болест, Трей. Надявам се това, което ми каза току-що, да си остане между нас. Да не вземеш да разпространяваш тази налудничава лъжа из целия град.

— Не е лъжа, тигре, повярвай ми.

— Защо говориш така? Момчето е точно твое копие.

— В какво?

— Косата, очите, тялото.

— Не, падре, твое е. Всички очакваха да прилича на мен, защото знаеха, че аз ходя с Кати. Търсели са да видят приликите и естествено са видели това, което са очаквали, но бъркат. Вгледай се внимателно в себе си и в мен, но по-скоро такива, каквито бяхме тогава. — Трей кимна към снимките на „Бобкетс“, на които двамата с Трей бяха на първия ред. — Виж дали двамата с теб не си приличаме като братя. Следващия път, когато се видиш с Уил, вгледай се внимателно в лицето му, без да се опитваш да налагаш моята физиономия върху неговата, и смятам, че ще откриеш себе си. — Трей надигна бирата. — Естествено — добави, — един ДНК тест веднага ще докаже, че аз казвам истината.

Джон се вторачи със суров поглед в снимката. Когато бяха момчета, често им казваха, че могат да минат за братя. Но Трей явно страдаше от халюцинации, вероятно поради тумора в мозъка, щом твърдеше, че не е бащата на Уил. Никой друг не можеше да е бащата на момчето. Нима Трей бе забравил, че се върна пълзешком при Кати, как я умоляваше да му прости? След това двамата не излязоха почти цяла седмица от стаята.

— Защо си решил, че момчето не е твое? — попита го Джон.

— Защото не мога да имам деца — спокойно отговори Трей. — Стерилен съм от шестнайсетгодишен. Ако аз бях бащата, твоята Дева Мария нямаше да може да ми каже и копче.

Джон бавно отвори уста. Спомни си как Трей припадна на игрището в гимназията, спомни си подутата му и възпалена челюст, спомни си как очите на леля Мейбъл щяха да изскочат, като му премери температурата. Спомни си как бе изчезнала наперената му походка, когато се върна в училище след двуседмичната карантина.

— Точно така — кимна Трей. — Виждам, че си спомняш. Заушката ме удари и в двата тестиса. Бяха се подули и станали като лимони, когато леля Мейбъл ме закара на лекар и дни наред трябваше да им слагам лед. Когато бях на осемнайсет, отидох да ми направят спермограма. Сперматозоидите ми не се движеха тогава и така щеше да остане за вечни времена. Както виждаш, невъзможно е да съм бащата на Уил Бенсън.

— Но презервативите… хапчетата, които Кати вземаше.

— За всеки случай, докато събера достатъчно кураж да отида да се изследвам. Щях да кажа на Кати за резултатите от тестовете, когато се прибрахме от летния лагер, но преди да успея да го сторя, тя ме изненада с новината, че е бременна. Реших, че може да е само от теб.

В миг на самозаблуда Джон изпита същото чувство на неангажираност, каквото си налагаше в изповедалнята. Решетката между свещеника, каещия се и неговия грях го предпазваше да се чувства лично замесен и по този начин му даваше свободата да изрича мъдри съвети. Изслуша Трей, като че ли неговите разкрития се отнасяха до някой друг. Не беше възможно Кати да е забременяла от него! Едва я бе докоснал.

Пресвета Божия Майко…

— Представям си какъв удар е за теб, Джон. Точно както бе и за мен, когато най-добрият ми приятел, човекът, когото обичах повече от брат, повече от себе си, дявол да го вземе, изчука моята приятелка зад гърба ми. Все се чудех как може ти и Кати изобщо да не заподозрете, че момчето може да е и от теб. Реших, че се е случило по времето, когато скъсах с нея, веднага след като двамата с теб се върнахме от Маями. Ще отречеш ли, че е така?

Кръвта така бучеше в главата му, че му причерня. Не можеше да си поеме въздух.

— Признавам, че ние двамата с Кати… един следобед за малко да направим това, в което ме обвиняваш — промълви едва Джон. Виждаше всичко размазано. — Тя бе съсипана, когато ти я заряза, направо изгуби ума си. Беше толкова отчаяна и дойде при мен за утеха. Взехме да пием, напихме се сериозно, но нищо не се случи. Кати заспа почти веднага. Тя няма никакъв спомен от…

— Няма спомен от какво?

— Че аз за малко да се възползвам от нея. Но не го направих, Т. Д… искам да кажа, че аз… нали разбираш… не проникнах в нея.

— Носеше ли презерватив?

— Не, аз… стана толкова бързо…

— Беше ли гола.

— Да — изчерви се Джон.

— Защо не го направи?

— Защото… — Никога не забрави какво бе промълвила в съня си Кати. — Защото тя изрече твоето име, Т. Д. Тя ме взе за теб. Веднага се отдръпнах. Така че не виждам как Кати може да е забременяла от мен.

Трей сграбчи с ръце страничните облегалки на креслото и се изправи колкото можеше, гледайки Джон така, сякаш току-що му бе отворил портите към рая или, може би, към ада.

— Какво? Казала е моето име? Взела те е за мен?

— Да. Точно така. Тя не бе на себе си. Беше много пияна. Тя те обичаше, Т. Д., обичаше само теб. Кати никога не би спала с друг, освен с теб. Как си могъл дори да си помислиш, че това е възможно?

Трей се отпусна в креслото. Лицето му се сгърчи от мъка и ужас от това, което внезапно бе проумял.

— Катрин Ан… Катрин Ан — простена и затвори очи. — Бога ми, Джон. Само ако знаех…

— Щеше, ако не беше изчезнал така.

— Не можех… да остана. Не и тогава. — Той вдигна трескав поглед, белязан от рака, който го убиваше. — Никога ли не си се питал защо… така откачих, както ти сам каза, по време на първото ни посещение в Маями? И как можах да постъпя така с Кати?

— Знаеш добре, че те питах!

— Бях научил резултатите от изследванията предния ден. Не можах да й кажа, просто не можах. Тя щеше да поиска да заживеем заедно, независимо от всичко, а аз реших, че това е най-подходящият момент за нас да се разделим. По-добре беше да я оставя да си мисли, че не мога да й бъда верен, отколкото, че не мога да бъда баща на детето й… Мислех, че ще й е по-лесно да преодолее раздялата ни…

Джон поклати глава.

— Боже милостиви, Т. Д… — Гласът на Трей му звучеше глухо, сякаш между тях имаше стъкло. Той да е бащата на Уил? Как му се искаше да е вярно, но не можеше да е… Не беше възможно.

— Знаеш, че никога не съм могъл да действам по правилата, тигре… Никога не върша нещата така, както се очаква.

— Но и този път си сбъркал в предположението си, Т. Д. Няма как аз да съм бащата. Едва я докоснах.

— Но все пак е забременяла от теб, тигре. С Биби може и да сте правили секс тогава, но ти беше едва на осемнайсет и си бил общо взето невежа в това отношение. Не си знаел, че тя може да забременее и без да проникваш в нея. Кати бе спряла да пие хапчетата тогава. Така че е било достатъчно спермата ти да докосне…

— Но аз дори не свърших…

— И не е било нужно — повиши глас Трей. — Достатъчна е течността, която се отделя от мъжа при възбуда. Повечето мъже не могат да контролират това и дори не усещат, когато тя изтича от тях. Затова методът на прекъснатия полов акт, който вие католиците препоръчвате за предпазване от бременност, невинаги върши работа. По тази причина реших, че все пак ще се досетиш, че детето е от теб.

— Откъде знаеш толкова много по въпроса? — настоя Джон.

С тъжна и суха усмивка на лицето Трей отговори:

— Повярвай ми, проучил съм всичко, което се знае за спермата. — Срещна ужасения поглед на приятеля си. — Ти си бащата на Уил, Джон.

Джон извика в съзнанието си образа на Уил Бенсън и изведнъж на преден план изпъкнаха онези особености, на които с Кати не бяха обърнали внимание, но които показваха, че Джон може да е бащата: дясната му вежда, която се спускаше по-ниско от лявата, леко изкривеното му ляво рамо, полюляващата се походка, особения начин, по който гласът му отекваше — все характеристики на Джон Колдуел. Как бе възможно двамата с Кати да не ги забележат? Бяха търсили единствено приликите с Трей.

— Съжалявам, тигре. — Нотка на угризение се промъкна в гласа на Трей. — Знам, че това едва ли ще промени нещата за теб или за Кати, няма никога да ми простите, че не ви казах истината веднага. Не очаквам да ми простите, но бог ми е свидетел, очаквах вие двамата с Кати да се ожените и да дойдете в университета, както бяхме планирали. Нямах ни най-малка представа, че ти обмисляш да станеш свещеник.

Поразен от разкритията, опитвайки се да асимилира чудото, Джон извика:

— Но защо скри истината от нас и след това, Трей? Защо остави момчето да порасне с мисълта, че баща му го е изоставил? Ти добре знаеш какво значи това. Кати и Уил — можеш ли изобщо да си представиш на какви трудности и на какво отношение бяха подложени, след като ти ги изостави?

Въпросът причини болка на Трей като силно хвърлена топка, която го удря в корема. Трей се присви — като къща, която се срутва отвътре.

— Защото мислех, че ти си ме предал! — извика, а очите му пламнаха от ярост и болка. — Вие бяхте моето семейство — всичко в моя свят. Единственото, за което ми пукаше. Имаш ли някаква представа изобщо какво е да смяташ, че приятелят, за когото бих дал живота си, е чукал любовта на живота ми — моята душа и сърце! И че ти си бащата на сина, който аз никога нямаше да имам? Бях готов да ви пратя всичките по дяволите. Исках да изпитате болката, която ми бяхте причинили на мен. Но после, с течение на годините… — Гласът му отслабна, очите помътняха. — Беше вече твърде късно. Момчето си имаше майка, баба и… теб. Ти и Уил бяхте толкова близки, колкото са баща и син. Ти бе поел по праведния път, а Кати вече… се бе установила. Разкритията ми щяха да предизвикат скандал, в който да бъдете въвлечени всичките. Кое щеше да е по-добре за момчето — да смята, че баща му е кретен, или че майка му го е заченала от най-добрия му приятел зад гърба му?

Все още го биваше в това. Трей можеше да открие малко златни песъчинки, но да ти ги продаде за златна мина. И Джон бе готов да я купи.

Притиснал корема си с ръце, сякаш държеше футболна топка, Трей вдигна измъчен поглед към него.

— Направих това, което сметнах за най-добро, когато вече бе твърде късно за промяна — каза. — Беше ужасно от моя страна, но… не знаех как другояче да постъпя.

— Ето ме и мен! — извика Бети, като отвори вратата. Джон бе благодарен за прекъсването. Изправи се, взе таблата от ръцете й и я постави на една маса, наредена за обяд от по-рано. При вида на храната стомахът му се преобърна. Бети го гледаше изненадано. Явно бе пребледнял като бялата ленена покривка. Тя хвърли поглед и към Трей, превит на две. Сервира храната от таблата с мрачна физиономия, без да каже и дума.

— Благодаря ти, Бети. Изглежда много вкусно — каза й Джон. — Сами ще се оправим. Ще сваля чиниите долу, когато свършим.

— Добре, отче — отвърна Бети. Преди да излезе от стаята, тя хвърли остър, предупредителен поглед към Трей, ала той не забеляза.

— Кога смяташ да кажеш на Бети и Лу? — попита го Джон, когато вратата се затвори.

Трей се поизправи.

— Ти ми кажи кога. Имам билет за самолета, който излита от Амарило утре по обяд. Така че ще си тръгна утре рано сутринта. Не искам да си с мен, когато им кажа истината. Ти сигурно ще нервничиш и ще имаш толкова гузен вид, та само като те погледне, прозорливата госпожа Хърбисън ще разбере, че си замесен.

Джон усети, че краката не го държат, и седна на един от столовете до масата.

— Довечера, когато Лу се прибере с децата — предложи. — Бети остава да гледа малките, които не ходят на църква. Обикновено двамата сядат пред телевизора около осем вечерта в стаята си в другия край на коридора. Аз няма да се прибера до късно. Сега ела на масата и се опитай да хапнеш нещо. Храната ще ти даде сила.

С видимо усилие Трей се надигна и зае място до масата.

— Дали ще горя в ада, Джон?

Най-трудната част от работата му се състоеше именно в това: какво да каже на морално пропаднали хора, които, изправени пред смъртта, го молеха за уверение, че греховете им ще бъдат опростени. Трябваше да си припомни, че говореше от името на Бог, а не от името на Джон Колдуел.

— Този, който искрено се разкайва за греховете си и моли за прошка хората, които е наранил, не отива в ада, Трей. В сърцето си знаеш истината, затова именно там трябва да търсиш отговор.

По-добро напътствие от това Джон не можеше да му даде. Само Трей си знаеше дали изобщо щеше да е тук днес, ако не беше научил, че съвсем скоро му предстои да умре.

Джон взе в ръка лъжицата, за да опита да хапне малко от гъстата зеленчукова крем супа.

— Кога ще кажеш на Кати? — попита Трей.

Джон вдигна поглед от супата си.

— Аз ли?

— Не бих могъл да се изправя пред нея сега, както не можах и преди, тигре. Не искам да умра със спомена как ще ме погледне. Единственото хубаво нещо ще е огромното облекчение, което ще изпита, когато разбере, че Уил е твой син.

Уил беше негов син? Той бе бащата на момчето! Беше му почти невъзможно да го повярва.

— Ще трябва да помисля — отвърна.

— Няма смисъл да обявявате пред целия свят, че Уил е твой син. Достатъчно е вие тримата да си знаете. Помисли си какво ще се случи с твоята репутация, ако се разчуе. — Трей направи опит да се усмихне. — Да оставим моята публика да си мисли най-лошото за мен до смъртта ми. Заслужавам го. Но бих искал за теб да мислят само най-доброто, когато си отида.

— Това зависи от Уил и от Божията воля — каза Джон.