Реймънд Хури
Оръжието на тамплиерите (64)

62

Главата на Райли тупна върху килима на пода и той побесня.

Затърчи се бясно, за да се освободи от ръцете на южноафриканеца. Въртеше тялото си наляво и надясно, като редуваше свиване на колене с внезапни ритници, въпреки че глезените му бяха силно притиснати един до друг. Всеки ритник запращаше нова доза болка из тялото му, но той не й обръщаше внимание.

Някъде зад него се появи иранецът. Постави здравата си ръка под врата на Райли и го блокира, но след няколко движения Райли успя все пак да се изтръгне от южноафриканеца и запрати към него мощен двоен ритник.

— Нали щеше да упояваш копелето? — промърмори пилотът, докато се опитваше да хване отново краката му.

— Няма — изсъска иранецът, без да отпуска захвата си. — Искам го напълно буден. Да почувства всяка изминаваща секунда с ясно съзнание.

Думите му разгневиха още повече Райли и той започна да рита още по-ожесточено по посока на пилота. Позицията му беше неизгодна, за да постигне наистина успешен удар, а и южноафриканецът блокираше всеки негов ритник. Тогава Райли реши да удвои усилията си към иранеца. Все пак той беше по-слабият от двамата. Един успех на този фронт би променил хода на събитията.

Замахна силно с глава назад, подобно на риба, бореща се да се освободи от рибарската мрежа. Известно време Захед поддържаше достатъчно разстояние между себе си и агента, без да пуска врата му. Но не за дълго. Райли долови главата му наблизо и отметна своята колкото можеше по-силно и по-рязко. Тилът му се стовари върху лицето на иранеца. Не знаеше къде точно го е ударил, но усети отслабването на захвата му. Започна да се измъква изпод ръката му. Иранецът възстанови изходната си позиция, но тогава Райли го захапа като бясно куче.

Захед изруга от болка и започна да дърпа ръката си, обаче Райли не я пускаше. Зъбите му се забиваха все по-силно и по-силно. За съжаление концентрирането върху него отклони вниманието му от другия мъж, който се приведе и успя да хване здраво глезените на агента. Междувременно Захед освободи лакътя си и го заби в ухото на агента. Зъбите на Райли се отпуснаха и иранецът отново приклещи врата му.

Жертвата им продължи да се гърчи, но сега вече го бяха хванали здраво. Изтеглиха го покрай кашоните с древните кодекси и го хвърлиха на пътеката между предните седалки. Поставиха го диагонално — краката му бяха до предната дясна седалка, а главата му — на сантиметри от вратата на самолета.

— Ще можеш ли да го удържиш? — попита пилотът.

— Ти си гледай работата — изгъгна иранецът, обкрачил противника си. Натисна със здравата си ръка врата му към земята и допълни: — Държа го.

Щийл остана още малко, за да се увери, че Захед наистина владее положението, а после се отдръпна назад.

— Ще се обадя и ще забавя скоростта — съобщи на Захед. — Трябва ми само една минута.

— Върви!

Свърза се с кулата в Никозия, за да ги уведоми, че е на височина едно-две нула, и поиска разрешение да забави до сто възела. Молбата му бе одобрена. С вече достатъчно намалена мощност на двигателите самолетът и без това беше започнал да забавя ход. Щийл промени ъгъла на витлата.

Това беше равносилно на смяна от пета на втора скорост при колите. Шумът в кабината се промени от ниско боботене на силен вой.

Щийл проследи падането на скоростомера до желаното ниво.

Закова се на сто възела. Бяха готови.

— Отвори вратата! — провикна се към Захед. — Когато я отвориш напълно, ще дойда да ти помогна.

Не можеше да напусне пулта, докато и двете части на вратата не се отворят напълно — трябваше да бъде в готовност за евентуални усложнения по време на тази необичайна въздушна маневра.

Извърна се назад и видя, че Захед се обръща и бутва лоста на горната част на вратата.

Отвори я.

Вятърът автоматично я грабна и я отвори напълно. Мощна струя студен въздух нахлу в самолета.