Реймънд Хури
Оръжието на тамплиерите (14)

13

Ватиканът. В наши дни

В стаята се възцари тягостна тишина.

Тес не можеше да прецени дали да продължи. Особено притеснени от разказа й бяха кардинал Бруньоне и монсеньор Бесконди. Райли също изглеждаше озадачен.

— Излиза, че първата група тамплиери са разполагали с нещо, заради което монасите са ги убили. Сто години по-късно други трима тамплиери случайно напипват изгубената следа на изчезналите си другари, появяват се внезапно в манастира и си прибират стоката, а монасите са толкова уплашени, че са принудени да се самоубият?!

— Така твърди писмото на отец Никодим — потвърди Тес.

— Измамникът, който е дошъл тук с агент Райли — намеси се Тилдън. — Кой е той?

— Нямам представа — отговори Тес. — Шарафи също не знаеше кой е. След като открил изповедта, Шарафи осъзнал, че е попаднал на нещо голямо. И решил да разрови историята, надявайки се в крайна сметка да открие какво се е случило с онези тамплиери и какво са взели от манастира. Прекарвал много време в библиотеката, търсейки някакви насоки. Пътешественикът суфи не споменавал нищо за изповедта, която скрил в кориците на дневника си. Според Шарафи той също е бил не по-малко уплашен от него самия. И все пак дневникът му е съдържал подробно описание на местностите, покрай които е преминал, а това все пак е било добра отправна точка, макар че, както всички знаем, имената на местата и природните ориентири са претърпели съществени промени през вековете.

Затова се заел да огледа областта, през която е преминал този суфи — областта около планината Аргей, която днес се нарича по друг начин. Разпитвал хората с надеждата да открие останките на скалния манастир, но непрекъснато удрял на камък. Областта, която обходил, се оказала слабо населена. Не открил и името на Конрад в хрониките, до които имал достъп. И преди около два месеца вече бил готов да се предаде, когато внезапно при него се появил този човек. Знаел всичко за находката му. Казал му, че иска да открие ръкописите, за които пише монахът. И заплашил него и семейството му.

Тук Тес погледна към Райли, който й кимна окуражаващо.

— Шарафи беше… ужасен. Онзи мъж му показал отрязаната глава на любимата учителка на дъщерята на професора. Отрязал й главата ей така, за да докаже колко е сериозен.

Всички в стаята настръхнаха.

— Как този тип е разбрал върху какво работи Шарафи? — попита Райли. — Зададох този въпрос и на измамника в таксито от аерогарата насам, когато си мислех, че е истинският Шарафи, а той заяви, че не е казвал на никого за това.

— Ние също го питахме — поясни Тес. — И той ни каза, че е неговият асистент в университета. Той е единственият, който е знаел върху какво работи. И когато Шарафи го попитал, той изобщо не отрекъл. Дори се скарал на професора си, че сам не е докладвал за откритието, защото това било негов дълг.

— Какъв е този асистент?

— От Иран.

— А самият убиец? Шарафи каза ли нещо за него?

— Каза, че също е от Иран.

— Защо е бил толкова сигурен? — изгледа я Райли.

— Просто каза, че е от Иран. Не останах с впечатлението, че има съмнения по този въпрос.

След всичко случило се до момента, Райли не бе изненадан. И без това вече му намирисваше на някоя разузнавателна агенция, която изобщо не си поплюваше. Което не вещаеше нищо добро.

— Та тогава Шарафи — продължи Тес — решил да потърси помощта на експерт по въпросите на тамплиерите.

— Затова е заминал за Йордания — намеси се Дъг Тилдън. — Да се консултира с вашия приятел Симънс.

Тес обясни:

— Когато се появи при нас, изглеждаше съсипан. Първоначално се опитваше да го крие. Не ни разказа всичко. Каза само, че е работел върху някакво изследване, че се е опитвал да хване следите на някакъв рицар на име Конрад, за когото последните сведения са от Константинопол през 1310 година.

— Но нали всички тамплиери са били арестувани още през 1307 година? — изуми се Райли.

— Да, заповедите за арест са от октомври 1307 година. Но някои са успели да се измъкнат. Например мнозина от френските тамплиери се озовали в Испания и Португалия, където местните монашески ордени били относително добре пазени от местните крале. Там сменили имената си, за да избегнат разпознаването, когато инквизиторите на папата започнали да ги търсят. А на изток тамплиерите изгубили базите си в Светите земи много преди това. Акра пада през 1291 година, нали? Последният тамплиерски бастион по онези места остава един малък остров на запад от сирийските брегове — Арвад. През 1303 година обаче биват изритани и оттам. Оцелелите се озовават в Кипър, където си навличат редица неприятности, защото помагат на брата на краля да го свали от трона. И когато законният крал си възвръща трона, заповядва четиримата водачи на заговора да бъдат екзекутирани. Останалите изпраща в изгнание. Оттогава насам не разполагаме с почти никакви сведения за тях.

— Значи Конрад вероятно е от малцината бегълци — обобщи ситуацията Райли.

— Така предположи и Джед — потвърди Тес. — Провери всички данни от периода. И откри сведения за рицар на име Конрад, свързани с времето до ареста му в Кипър. Оттам нататък следата му изстива. Вероятно той и другарите му са се насочили към големи градове като Антиохия или Константинопол. И когато чу това, Шарафи се пречупи. Разказа ни какво всъщност става. Джед реши да стори всичко по силите си, за да му помогне. Аз също бях съгласна с него. Защото тук не ставаше въпрос за някакво си скучно академично проучване.

На всички ни стана ясно, че онзи тип, който беше хванал Бехруз Шарафи, за нищо на света не би се примирил с неуспех. Шарафи се бе поболял от притеснение, че онзи може да стори нещо с жена му или дъщеря му. Затова се налагаше да намерим нещо. И когато Джед удари на камък с хрониките, с които разполагаше, ни спомена за Регистъра. Той знаеше за него, беше сигурен, че съществува. Каза ни, че се пази във Ватикана. Но освен това беше сигурен, че никой няма да ни позволи да го видим.

Тук Тес замълча с надеждата някой да каже нещо.

Райли се обърна към кардинала и го попита:

— Вярно ли е?

Бруньоне сви рамене и промърмори:

— Да.

— И защо? — настоя агентът.

Мауро Бруньоне погледна недоверчиво към Тес, а после и към Райли:

— Нашите архиви са пълни с всевъзможни документи. Голяма част от тях биха могли да се интерпретират погрешно или да се изопачат. Затова достъпът до тях е ограничен.

— Какво представлява Регистърът?

Бруньоне кимна към монсеньор Бесконди, който пое щафетата:

— Това е изчерпателна хроника за ареста на тамплиерите и за разпускането на техния орден. Съдържа подробни описания на всичко, което инквизиторите са открили, списъци на хората, с които са говорили. Имената на всички членове на ордена от Великия магистър до най-низшия войник, какво е станало с тях, къде е настъпил краят им, кой какво е казал, кой е оживял, кой е умрял… Списък със собствеността на ордена, имуществата му в Европа и Леванта, съдържанието на библиотеките им… Въобще всичко.

— Значи Симънс е бил прав. Знаел е, че ако изобщо съществува някаква следа за Конрад, то тя би могла да бъде открита там.

— Така е — съгласи се Бесконди.

Райли забеляза, че архиварят поглежда към кардинала. Между двамата се проведе безмълвна размяна на реплики, при което кардиналът отвърна на архиваря с почти незабележимо кимване. Бесконди му отговори по същия начин.

Райли насочи вниманието си отново към Тес:

— А ти някъде по това време ми се обади.

— Много съжалявам — поклати глава тя. — Просто… ти си единственият мой познат, който би могъл да вкара Шарафи в архивите на Ватикана, за да огледа Регистъра. Не бях убедена, че трябва да ти се обаждам, двамата с Джед тъкмо спорехме, когато… внезапно се появи онзи тип с пистолет в ръка, подкара ни към микробуса си и ни откара в някакво мазе, не знам къде беше. Прикова ни към радиаторите с белезници. Шарафи вече беше там. И в съзнанието ми изплуваха всякакви ужасни сцени — отрязаната глава на учителката, на заложниците в Бейрут и Ирак… После той ме накара да ти се обадя.

— Но как е узнал за всичко това?

— Може би ни е подслушвал. Сигурно е поставил микрофон в кабинета на Джед.

Райли се замисли и изрече бавно:

— Този тип, който и да е той, очевидно разполага със сериозни ресурси. Появява се внезапно в Истанбул и за добро утро убива една невинна жена, за да мотивира Шарафи. После тръгва незабелязано след него към Йордания и някак си успява да научи какво си говорите вие със Симънс. После отвлича и трима ви и ви прехвърля в Рим. После има наглостта да се срещне с мен на аерогарата, да ми пробута историята си и да ме накара да го доведа тук, за да открадне Регистъра, като оставя две коли бомби ей така, за всеки случай… Този тип има достъп до средства, които му позволяват да пътува навсякъде, където си поиска, достъп до експлозиви, детонатори и коли. И е абсолютно хладнокръвен. — Огледа присъстващите и отсече: — Следователно именно той трябва да бъде главната ни цел. Ако искаме да имаме поне някакви шансове да го хванем, трябва да си подсигурим същите ресурси!

Джани Делпиеро моментално настръхна.

— О, ние непременно ще го изправим пред правосъдието! Но смятам, че вие също имате за какво да отговаряте! Май забравихте, че сте му съучастник!

— Нищо не съм забравил! — сряза го Райли. — Но надали някой иска да хване този тип повече от мен!

— Очевидно не съм се изразил правилно — изсъска главното ченге на Ватикана. — Ще повдигнем обвинения срещу вас! Именно вие го доведохте във Ватикана! Ако не бяхте го сторили, той нямаше да стигне до архивите, нямаше да му се налага да детонира бомби и…

— И си въобразявате, че с това щеше да се свърши, така ли? — контрира го Райли. — Мислите, че ако нямаше възможност да се добере до Ватикана, той щеше да се прибере по живо, по здраво? Вие майтап ли си правите с мен? Нали видяхте как действа! Ако аз не го бях вкарал тук, щеше да намери друг начин! Не мога да кажа как, но съм сигурен, че щеше да се добере до монсеньор Бесконди! Вероятно с още една отрязана глава — за да покаже колко е сериозен!

— Вие сте упоили монсеньора! — изръмжа Делпиеро. — И помогнахте на бомбаджията да избяга!

— Но това беше, преди да разбера, че именно той е бомбаджията и че дори съществува бомба! — побесня Райли. — Просто направих онова, което беше необходимо, за да му осигуря проклетата книга и да спася заложниците! Защо се правите, че не разбирате?! Я ми кажете как щяхте да реагирате, ако ви бях казал, че онзи тип иска достъп до Регистъра на тамплиерите? Щяхте ли да го оставите просто да влезе в Тайния архив и да го види? Или първо щяхте да се уверите кой точно е той и защо иска да го види?

Този въпрос очевидно затрудни главния инспектор. Той погледна към кардинала и архиваря, които обаче изглеждаха не по-малко притеснени.

— Е? — Райли ги огледа свирепо и тримата.

Агентът изтри потта от челото си, постара се да овладее гнева си и продължи с по-спокоен, но все така твърд глас:

— Вижте какво, може би смятате, че съм сгрешил, че е трябвало да постъпя различно. И може би сте прави. Но когато бях изправен пред онази дилема, просто не видях друг изход. Нямам нищо против да си понеса вината за стореното. Но само след като онзи тип е в затвора или в моргата. Дотогава трябва да бъда част от преследването! И искам помощ за залавянето му!

Делпиеро го погледна в очите и саркастично се усмихна:

— Похвално от ваша страна, агент Райли. Но вече обсъдихме въпроса с вашите началници и те са съгласни с нас.

Райли проследи погледа на инспектора към Тилдън, който му отговори със свиване на рамене, означаващо: „Че ти какво очакваше?!“

— Присъствието ти тук не е било свързано със задача на Бюрото. И което е още по-лошо, не ни информира за истинската си цел! А това не се възприе много добре от началството в Щатите. Мисля, че докато трае разследването на ватиканските и италианските власти, ти трябва да се считаш за отстранен.

— Нямате право да ме изолирате! — развика се Райли. — Този тип вече ме въвлече в тази история!

Огледа се за подкрепа и забеляза, че кардинал Бруньоне го наблюдава внимателно.

Тилдън разпери безпомощно ръце:

— Съжалявам, но засега така стоят нещата.

— Но това е истинска лудост! — скочи на крака Райли. — Налага се да действаме бързо! Да обработим веднага местопрестъплението! Да анализираме бомбата! Да вземем отпечатъци от колите, от архивите и да разгледаме записите от камерите! Трябва да пуснем съобщение до всички пристанища, да се свържем с Интерпол! — Впи очи в Делпиеро и допълни: — Не си режете сами клона, на който седите! Знам, че сте бесни. Аз също съм бесен! Но освен това мога и да помогна, така и така съм тук! Можете да използвате и други ресурси на ФБР, ала надали можете да си позволите да чакате, докато решат кого да изпратят! Дотогава този тип ще бъде в другия край на света!

Молбата му като че ли не впечатли главния инспектор на Ватикана. Обаче три стола по-нататък кардинал Бруньоне прочисти гърло, за да привлече вниманието на присъстващите, и се изправи.

— Предлагам да не избързваме с решенията — отсече властно той, поглеждайки Делпиеро. После се обърна към Райли: — Агент Райли, ще ме изпратите ли?

Делпиеро се развика:

— Ваше Високопреосвещенство… моля за извинение, но… Какво правите? Мястото на този човек е в ареста!

Бруньоне се усмихна и махна небрежно с ръка — простичък жест, но излъчващ огромен авторитет.

— Успокойте се!

Това беше напълно достатъчно, за да озапти главното ченге на Ватикана.

Райли погледна неуверено към Тилдън и Делпиеро, а след това последва кардинала.