Реймънд Хури
Оръжието на тамплиерите (53)

51

— Значи Хозий решава, че тези ръкописи не трябва да бъдат унищожавани, и ги скрива на безопасно място — констатира Райли. — Тогава как се озовават в ръцете на тамплиерите?

— Нямам представа — отговори Тес. — Но по някакъв начин първите тамплиери, които се появяват в онзи манастир, тоест групата, водена от Еверард, се добират до тях — изрече замислено тя. И внезапно й хрумна идея. — Това се случва през 1203 година! Точно преди плячкосването на Константинопол! Може би през цялото време те са били там! Може би хората, на които Хозий е поверил опазването им, са преценили, че е време да ги преместят на друго, по-безопасно място, преди нахлуването на кръстоносците?

— Кръстоносците, значи — изгледа я подозрително той.

— Разбира се! — възкликна с блеснали очи тя. — Те са държали града под обсада. Малко преди това са опустошили един католически град — Зара, така че византийците надали са се надявали на по-лека съдба. Да не забравяме, че православните патриарси и католическите папи са прекарали последните няколко столетия в размяна на обиди и отлъчвания от Църквата! Не е необходимо да си пророк, за да се досетиш какво ще сторят кръстоносците, след като нахлуят в пределите на града. И независимо дали папата е бил наясно, че документите са в Константинопол, или не, оставането им там е било крайно рисковано.

— И затова те молят тамплиерите да ги пренесат на безопасно място. Защо точно тамплиерите?

Озари я нова идея.

— Ами те може би са знаели за документите още от самото начало?

— Какво искаш да кажеш?

— Преди три години във Ватикана, когато се запозна с Бруньоне, той ти каза, че тамплиерите са намерили дневника на Исус Христос в Йерусалим. Кардиналът на практика потвърди онова, което Ванс през цялото време подозираше — че именно с негова помощ те са изнудвали папата, че благодарение на него са се сдобили толкова бързо с власт и пари. Добре, но откъде е дошъл въпросният дневник?

— Не го ли бяха намерили в основите на стария Храм на Соломон.

— Така си мислехме. Но ако не сме били прави? — отбеляза замислено Тес.

Това я върна към легендата за произхода на тамплиерите — как в един ден на 1118 година в Йерусалим се появяват деветима рицари от Европа и заявяват на краля, че искат да пазят християнските поклонници на свещения град. Кралят им разрешава и им подарява мястото, където някога се е издигал старият Храм на Соломон. Оттук и името им — рицари на Храма, тамплиери. И те не излизат оттам в продължение на девет години, за които се предполага, че са копаели и търсели. След като откриват дневника, те се сдобиват с богатства и власт. Нещо, което Тес и Райли си мислеха, че са открили преди три години.

— А дали първите тамплиери наистина са го открили в онези руини? — запита се на глас тя. — Или просто такава е официалната версия, а през цялото това време дневникът е бил част от Никейското съкровище?

— Значи са излъгали папата, за да спечелят облаги? Или за да е по-мистично? — изгледа я Райли.

— Може би — отбеляза Тес. — По този начин обаче са можели да бъдат спокойни, че останалата част от съкровището от Никея е в безопасност. Тамплиерите не са имали причина да предупреждават папата, че там са събрани всички останали евангелия и текстове от началото на християнството, за да не ги изложат на огромен риск!

— Ако това, което казваш, е вярно, излиза, че те са знаели за това съкровище още от първия ден на съществуването му! — възкликна Райли.

— Което на свой ред поставя въпроса — кои са били те всъщност и защо са решили да изнудват папата точно по това време?

Очевидно й ставаше все по-трудно да се справя с пороя от въпроси. Оказваше се, че всичко, което знаеше за произхода им, подлежи на съвсем ново преосмисляне.

— Кога точно се появяваха те?

— През 1118 година, доста смутно време — отговори Тес, настръхнала от вълнение. — За първи път папите започват да поощряват паството си да убива в името на Христос и проповядват, че ако хората се вдигнат и отидат да посекат с мечовете си езичниците в името на кръста, греховете им ще бъдат опростени. Към този исторически момент армията на папата определено печели. Кръстоносците превземат Йерусалим, мюсюлманите са прогонени. Папата се оказва водач на единствената суперсила в този регион, поради което може да граби всичко, което си пожелае.

Райли се замисли и отбеляза:

— Може пък да са решили, че тази суперсила се нуждае от контрапункт? От някой, който да й се противопостави и да държи Рим изкъсо, ако случайно реши да прехвърли границата?

Тес кимна, загледана невиждащо напред.

— Може би всичко, което сме знаели за тамплиерите, е погрешно.

В стаята настъпи тишина. По едно време тя се обади:

— Вече разбирам защо нашият ирански приятел толкова много държеше да пипне съкровището на Хозий. Трябва да го намерим, Шон! Ако тези книги са все още някъде там, ние трябва да се доберем първи до тях! Не можем да позволим някакви копелета от Техеран да ги изтъпанят пред очите на един неподготвен за това свят!

— Ти наистина ли мислиш, че тези текстове все още са в състояние да причиняват проблеми? — изгледа я озадачено той. — Дори и на днешния свят? Ако не си забелязала, хората са станали твърде цинични!

— Не забравяй, че на света има два милиарда християни, и повечето от тях са абсолютно убедени, че Новият завет съдържа неговите слова, истинските думи на Христос! Вярват, че двадесет и седемте текста, които съставляват Новия завет, са ни предадени от самия Исус Христос, за да ни помогне да живеем по-добре и да постигнем вечно спасение. Никой от тях не си дава сметка, че това въобще не е истина и че онова, което днес наричаме „Новия завет“, е скалъпено няколкостотин години след разпятието на Христос!

Ние обаче знаем каква е истината. Ние знаем със сигурност, че ранното християнство е било изключително разнородно във вярванията си. Че се е състояло от разпръснати общности от хора, които са имали противоречащи си тълкувания за онова, което Исус е казал или не е казал. И не след дълго започват да се карат кой е по-прав от другия. В крайна сметка една от тези общности печели, като успява да покръсти много повече хора от другата. Победителите решават кои от онези ранни писания трябва да бъдат следвани от покръстените, след това ги изопачават така, че да паснат на приказката, която си измислят, а останалите текстове анатемосват като богохулни и еретични и ги забраняват.

Така победителите пренаписват историята. Не може да им се отрече, че са се справили удивително добре. До нас не е достигнал почти никакъв текст от онези, които те не са харесвали. Единствената причина, поради която знаем за съществуването на останалите текстове, е, че от време на време се споменават в творчеството на раннохристиянските писатели. Няколкото текста, с които разполагаме, са плод на случайни открития, например гностичните евангелия от Наг Хамали.

— До този момент — напомни й Райли.

— Точно така. Представи си обаче какво щеше да стане, ако битката беше спечелена от някоя от другите християнски общности! Щяхме да се окажем с една съвсем различна религия, която не би имала почти нищо общо с онова, което днес наричаме християнство. При положение, разбира се, че би успяла да оцелее до днес. Защото дълбоко се съмнявам, че ако християнството не беше приело формата, която познаваме днес, Константин би го приел.

Тогава той може би нямаше да успее да убеди езическото население на империята да се покръсти и днешният ни свят щеше да е съвсем различен. Без християнството — тази скала, върху която се крепи нашият свят, западната цивилизация нямаше да се развие по този начин. Защото всичко се свежда до свещените текстове, които основателите на църквата решават да изберат. Именно те са сърцевината на всяка религия! Именно Библията цитират и до ден-днешен дори в американския Сенат, когато решават дали да обявят война, или не, дали да разрешат на жените да правят аборти, или не! Това е книгата, за която хората вярват, че съдържа словото божие! В буквалния смисъл на думата! Без да имат ни най-малка представа откъде се е пръкнала тя!

— А това съкровище ще промени всичко, така ли? — обади се Райли.

— И още как! — светнаха очите на Тес. — Все пак тук не става въпрос за някакви откъслечни фрагменти, като например Ръкописите от Мъртво море или дори за шепа случайни кодекси като откритите в Наг Хамади! Тук говорим за цяла библиотека от евангелия и раннохристиянски текстове! Датирани, документирани, пълни и оригинални, а не преводи на преводите на преводите — автентична, неподправена картина на всички различни тълкувания на живота и делото на Исус Христос! Тези текстове буквално ще преобърнат легендата за Христос! Защото лично аз въобще не се съмнявам, че думите на Исус са били съвсем различни от онези, пробутани ни от Никейския събор! Че как иначе посланието му за освобождаване от имотите и отдаване на каузата, предназначено да повдигне духа на бедните и потиснатите, се оказва религия на най-богатите и могъщите в Рим?! Как иначе, ако не е било изопачено така, че да пасне на новия политически дневен ред?!

— За да стане религия на императора — отбеляза Райли, припомняйки си писмото на Хозий.

— Трябва да намерим тези книги! Те са ключ към разчитането на нашата истинска история! За съжаление обаче ефектът им би могъл да бъде опустошителен. За хората, които са в състояние да понесат истината, те биха могли да отговорят на редица въпроси, но за онези, които не могат, ще се превърнат в източник на вечен ад! Лошото е, че вторите са много повече от първите. Спомняш ли си как преди няколко години един ред — само един ред от фрагменти от някаква ранна версия на „Евангелието на Марко“, беше напълно достатъчен, за да породи бурни дебати само защото в него се намеквало, че Исус посветил цяла една нощ да предава „тайните на своето царство“ на друг мъж, облечен само по „ленена нощница“! Представи си тогава какво ще породят петдесетина подобни писания!

Райли се загледа замислено в нея. Беше наясно, че не може да се прибере у дома, преди да стори всичко по силите си, за да открие онези сандъци. Защото, попаднали в грешни ръце, те биха могли да се окажат могъщо оръжие.

Проблемът бе, че не желаеше да въвлича в това нито ФБР, нито Ватикана. Последния път, когато се бе занимавал с подобни въпроси, нещата не се бяха наредили особено добре. Не искаше да въвлича и турците, още повече че те автоматично биха конфискували всички исторически артефакти, намерени на територията им, особено религиозните, без дори да им дадат шанс да ги прочетат.

Ако двамата с Тес се заемеха с тази задача, трябваше да го направят сами.

— С теб съм! — отсече той накрая. — Но как ще го направим? Нали каза, че следата е изстинала?

— Така е. Но мисля, че пропускаме нещо. Конрад не може да не ни е оставил някакъв знак! — И внезапно очите й светнаха. — Трябва да е в онази църква, където е погребан!

— Нали вече си била там! Каза, че с него не е било погребано нищо!

— Трябва да се върнем там!