Реймънд Хури
Оръжието на тамплиерите (51)

49

Благодарение на огромните количества гъсто турско кафе Райли успя да се задържи буден и прекара близо един час в офиса на собственика, разговаряйки по телефона с Джансън, Апаро и още няколко агенти.

Новините не бяха много добри.

Ако иранецът бъде намерен, то това щеше да се дължи на турските власти, а не на ФБР. Те не разполагаха с достатъчно добра разузнавателна информация нито за атентата във Ватикана, нито за покушението в Патриаршията, а и нямаше смисъл да изпращат друг безпилотен разузнавателен самолет, докато не е ясно местонахождението на Захед.

Все пак имаше и нещо интересно. В Италия, близо до един планински курорт, беше открито тялото на служител в малко летище на час и половина път източно от Рим. Италианските власти бяха заключили, че мъжът е паднал от голяма височина — или от хеликоптер, или от самолет. Паднал или по-скоро — хвърлен.

Райли разказа на колегите си онова, което иранецът беше казал на Тес за операция „Аякс“ и за самолета. Не беше особено изненадан, когато се оказа, че повечето от тях нямат представа за какво става въпрос. Началникът му Джансън обеща, че ще прегледат списъка на пътниците в самолета. А после допълни:

— А ти вече трябва да се връщаш. Както изглежда, твоят човек се е покрил. Един Бог знае къде ще се появи пак. Сам не можеш да сториш нищо. Турците и Интерпол ще поемат щафетата.

— Няма проблеми — промърмори Райли. Беше твърде уморен, за да спори, и колкото и да не му се искаше да се отказва, знаеше, че началникът му е прав.

— Връщай се в Истанбул — продължи директорът на нюйоркското бюро. — Ние ще се свържем с посолството да ти уредят транспорт.

— Гледай да не забравят Тес! — предупреди го Райли.

— Окей. А с теб ще се видим, когато се върнеш. Трябва да поговорим за едно-две неща — допълни неочаквано Джансън, след което прекъсна връзката.

Последното не му се понрави. Изглежда, Джансън бе решил да го насоли здравата заради тази солова акция.

Върна се в стаята и завари Тес, която излизаше от банята, увита в пухкава бяла хавлия. Когато го зърна, лицето й грейна. И въпреки всичко, което му се въртеше в главата, той я пожела. Идваше му да я придърпа в обятията си и да остане в леглото с нея няколко дни.

Тя усети напрежението му и го попита:

— Какво става?

— Нищо особено. Нашият човек е изчезнал.

— И сега какво ще правим?

— Връщаме се вкъщи.

— Кога? — изгледа го стреснато тя.

— Всеки момент очаквам да ни кажат. Ще изпратят самолет, който да ни откара в Истанбул.

Тес кимна. После изхлузи хавлията от тялото си, но вместо да отиде при него в леглото, се присегна към дрехите си.

— Къде отиваш? — попита той. Тес вдигна писмото на Хозий:

— Искам да знам какво пише тук, преди да напуснем тази страна.

— О, стига вече!

— Спокойно! Просто ще проверя дали имат компютър с интернет. А защо не и скенер. Малко помощ в превода няма да ми е излишна.

— Не знам какво става с теб, когато видиш такива книги. Между другото, споменавал ли съм ти за моя приятел Котън Малоун?

— Не.

Той се отпусна на възглавниците и рече:

— Страхотен агент. Един от най-добрите. Преди няколко години обаче реши, че е преживял достатъчно екшън за един живот и че иска спокойствие и тишина. Напусна службите, премести се в Копенхаген и отвори магазин за стари книги.

— И? — изгледа го многозначително Тес.

— Ами заживя спокойно и щастливо, без да му се налага непрекъснато да размахва пистолет.

— Не се и съмнявам — ухили се Тес. — Някой ден ще трябва да се запозная с него. Сигурно ще ми разкаже интересни истории. А междувременно — размаха старото писмо — аз трябва да преведа това тук.

Райли сви рамене и рече:

— Както желаеш.

Отпусна се на леглото, прегърна една възглавница и реши, че малко почивка няма да му се отрази зле.

— Шон, събуди се! Той скочи стреснато.

— Колко е часът?

— Няма значение! Преведох писмото! Написано е от Хозий! През 325 година! В Никея! Написал го е собственоръчно, Шон! Веднага след Великия събор!

— Ясно де, но… — изгледа я объркано Райли.

— Мисля, че вече знам какво е криел Конрад в онези сандъци!