Реймънд Хури
Оръжието на тамплиерите (12)

11

— Всичко започна в Йордания — заразказва Тес. — Бях там с още един археолог — Джед Симънс. Той прави разкопки край Петра със спонсорството на университета „Браун“… — Замълча. Напомни си, че трябва да се придържа към най-главното. — Както и да е. Та един ден се появи онзи ирански историк, който познавал някакъв, който пък познавал Джед.

— Бехруз Шарафи — вметна Райли.

— Точно така — кимна Тес. — Та Шарафи се нуждаеше от помощ при разчитането на някакъв документ. Негов познат го насочил към Джед. Макар че работата на Джед край Петра включваше единствено набатейската история, той всъщност е един от най-големите специалисти в света по въпросите на тамплиерите. Тъкмо затова и аз бях там.

Кардинал Бруньоне хвърли бърз поглед към Райли. Очевидно за него всичко започваше да си идва на мястото.

— Госпожица Чайкин е археолог — обясни на останалите Райли. — По-скоро бивш археолог, днес е известна писателка. Първата й книга беше посветена на тамплиерите.

— Исторически трилър — уточни Тес, забелязвайки реакцията на Бруньоне. Очевидно кардиналът бе добре запознат с въпросния трилър.

— Ако не се лъжа, книгата беше приета много добре — отбеляза той, оглеждайки я внимателно.

— Така беше — кимна с благодарност тя, но и с известно неудобство. Веднага разбра, че Бруньоне е напълно наясно с истината, която се криеше зад художествената измислица. Напомни си, че не е сторила нищо лошо — беше се придържала изцяло към онова, което си бяха обещали с Райли — да не споменават и думица за случилото се в онази страховита буря на гръцкия остров. Ала това не означаваше, че не може да използва нещата, които бе преживяла и които беше открила за тамплиерите, като основа за своя роман.

Кардиналът задържа погледа й за няколко неловки секунди, след което кимна:

— Слушаме ви!

— Оказа се, че Шарафи е открил нещо в Националната библиотека на Истанбул, в старите османски архиви. По онова време живеел в Истанбул. Преместил се там от Техеран и преподавал в тамошния университет. И като експерт по суфизма през свободното си време изучавал документи от онзи период. Впрочем, самият той беше суфи. — Пое си дълбоко дъх, за да се концентрира, и допълни: — Всъщност това било идеалното място за този вид изследвания, защото именно там е започнало всичко — в Турция от XIII век, с Руми и неговите поеми.

— И там е открил нещо, свързано с тамплиерите? — върна я деликатно на темата кардиналът.

— Точно така. Та там Шарафи попаднал на някаква книга със забележителни размери, с изящно изработени кожени корици, от началото на XIV век. Съдържала записките на някакъв пътешественик суфи. Но в кориците й били пъхнати и листове от велен. Те събудили любопитството му. И така, без да казва на никого и без позволение, ги изнесъл от библиотеката. Първото, което го изненадало, бил фактът, че за разлика от самата книга те не били изписани на арабски, а на старогръцки. Преписал няколко изречения и помолил свой колега да му ги преведе. Страниците се оказали изповед на монах, живял в православен византийски манастир в планината Аргей!

Замълча и огледа присъстващите, очаквайки реакцията им. Но като че ли името не предизвика асоциации сред тях. Бесконди се приведе към нея.

— Казвате, че Шарафи е открил изповедта на монах от някакъв византийски манастир. Каква обаче е връзката с тамплиерите?

Тес го изгледа и отговори:

— Огромна.