Метаданни
Данни
- Серия
- Антоан Марка (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le Rituel de l’ombre, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Гергана Соколова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- VaCo (2016)
Издание:
Автор: Ерик Джакомети; Жак Равен
Заглавие: Ритуалът на мрака
Преводач: Гергана Соколова
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: ИК „Милениум“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2009
Тип: роман
Националност: френска
Печатница: Жанет 45
ISBN: 978-954-515-053-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3157
История
- — Добавяне
Приложения
Масонските архиви
Ръкописът на Дьо Брьой и документите, отнасящи се за ритуала на мрака и камъка от Тива, са измислени, но разграбването и обратното получаване на архивите от Великия Ориент и Великата ложа в общи линии отговарят на това, което се е случило в действителност. Над 750 кутии, върнати от руснаците през 2000–2001 г., се намират във Великия Ориент на Франция на улица „Каде“ в Париж и чакат да бъдат разгледани. Друга част от тях е във Великата ложа на Франция. На страниците на „Наука и бъдеще“ се появи чудесна статия от двадесет страници за разследване, извършено от Бернадет Арно и Патрик Жан-Батист.
Виши и мерките срещу масонството
„Франкмасонството е основният виновник за нашите нещастия. То излъга французите и ги научи да лъжат.“
„Един евреин не е виновен за произхода си, но един франкмасон, да — за избора си.“
Идването на власт на маршал Петен през юли 1940 г. е съпроводено с бързото въвеждане на антимасонски закони. На 13 август 1940 г. всички тайни общества са разпуснати и най-вече масонските ложи. През октомври 1940 г. в Париж е организирана антимасонска изложба.
Една година по-късно, на 11 август 1941 г., друг закон забранява на Майсторите да са обществено ангажирани, а това са три четвърти от французите. Тези масони не могат да осигуряват прехраната си през войната и имената им са публично обявени в Държавен вестник от 12 август. Колаборационистките вестници публикуват списъци с данните им. На 2 декември 1941 г. се създава Специална комисия по тайните общества с цел да се засили борбата срещу масоните във всички страни.
По този начин са изброени 64 350 масони. Малко повече от хиляда от тях са изпратени в концентрационни лагери. За разлика от евреите те не били задължително депортирани. Повечето от масоните, които били задържани и изпратени в лагерите на смъртта, са били участници в съпротивителни мрежи, сред които „Да си върнем отечеството“ и „Свобода“. Събранията са водени от тайния комитет за масонска дейност. Пиер Брасолет, Емил Зола и Жан Мулен са част от мъчениците на съпротивата, но има също и голям брой непознати членове, чиито имена са станали известни след войната. Книгата „Франкмасонството през войната и съпротивата“ на Морис Вийо (от Великата ложа на Франция) изброява тези имена.
Не всички по онова време са участвали в съпротивата. Имало е и колаборационисти. При Освобождението ложите са прогонили черните овце от своите редици, като например Брат Ли, който „участва в съда на Петен“.
Антимасонската репресия е била подстрекавана от германците, но си остава главно дело на Петен и приближените му. Маршалът никога не е криел неприязънта си към масонството. Идването на Пиер Лавал през 1942 г., който не е бил враждебно настроен към масоните, спира до известна степен преследването им.
За този тъмен период са книгите: „Франкмасонството при Окупацията, преследване и съпротива“; „Виши и франкмасоните“ от Доминик Росиньол; „История на франкмасонството при Окупацията“ от Лусиен Ботрел и др.
Групировката „Туле Гезелшафт“ и „Аненербе“
Това тайно расистко братство и неговият основател, граф Рудолф фон Себотендорф, наистина са съществували.
„Аненербе“, институт за „наследството на древните“, е създаден през 1935 г. по заповед на Хайнрих Химлер. Този институт е водил научни, исторически и езотерични проучвания със съдействието на стотина учени в различни научни области.
Поделението „Шарлеман“ се е състояло от 8000 есесовци французи, стотина от които са били сред последните защитници на Берлин.
Параклисът в Пленкуро
Намира се в Мерини (Индр). В него има прекрасни фрески, сред които и тази с Адам и Ева около гъбата вместо Дървото на познанието. Отворен е за посетители през лятото.
Халюциногенните растения
Авторите на книгата не препоръчват приемането на сместа от трите халюциногенни съставки, чието крайно въздействие е измислено.
Има цяла наука — ентеоботаника, която се занимава с изучаването на връзката между приемането на халюциногенни вещества и религиозните видения.
Речник на термините в масонството
Велик Ориент на Франция — първата масонска организация; 46 000 членове.
Велика женска ложа на Франция — 11 000 членове.
Велика ложа на Франция — 27 000 членове.
Велика национална френска ложа — 33 000 членове.
Великият експерт — масон, който извършва ритуала по посвещаване и повишаване в степен.
Дебхир — еврейското име на Ориента в Храма.
Звездна арка — символичен таван в ложата.
Колони — намират се при входа на храма. Носят имената Жакин и Боаз. Те символизират двете редици в храма — северната и южната, в които седят братята по време на срещата.
Ложа — място за събиране и работа на масоните по време на среща.
Майстор на церемонията — масон, който ръководи ритуалите в ложата.
Мозаичен под — правоъгълник под формата на шахматна дъска в центъра на храма.
Надзиратели — те са двама — Първи и Втори. Стоят на запад. Всеки от тях отговаря за една колона, тоест за една редица братя по време на срещата.
Ориент — източната част в ложата. Символично място, на което седят Почитаемият майстор, Ораторът и Секретарят.
Пергел и отвес — двата основни символа в масонството.
Почитаем майстор — майстор масон, избран, за да ръководи срещата. Стои на изток.
Престилка — носи се на кръста. Различава се според степента.
Ръкавици — винаги са бели и са задължителни по време на срещата.
Светлинната делта — триъгълник с око, който се намира над Ориента.
Улам — еврейската дума за преддверие.
Хекал — централната част на храма.
Хирам — според легендата архитектът, който е построил Храма на Соломон.
Храм — така се нарича ложата при провеждане на срещата.