Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Антоан Марка (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Rituel de l’ombre, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
VaCo (2016)

Издание:

Автор: Ерик Джакомети; Жак Равен

Заглавие: Ритуалът на мрака

Преводач: Гергана Соколова

Език, от който е преведено: френски

Издание: първо

Издател: ИК „Милениум“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: френска

Печатница: Жанет 45

ISBN: 978-954-515-053-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3157

История

  1. — Добавяне

Приложения

Масонските архиви

Ръкописът на Дьо Брьой и документите, отнасящи се за ритуала на мрака и камъка от Тива, са измислени, но разграбването и обратното получаване на архивите от Великия Ориент и Великата ложа в общи линии отговарят на това, което се е случило в действителност. Над 750 кутии, върнати от руснаците през 2000–2001 г., се намират във Великия Ориент на Франция на улица „Каде“ в Париж и чакат да бъдат разгледани. Друга част от тях е във Великата ложа на Франция. На страниците на „Наука и бъдеще“ се появи чудесна статия от двадесет страници за разследване, извършено от Бернадет Арно и Патрик Жан-Батист.

Виши и мерките срещу масонството

„Франкмасонството е основният виновник за нашите нещастия. То излъга французите и ги научи да лъжат.“

„Един евреин не е виновен за произхода си, но един франкмасон, да — за избора си.“

Маршал Филип Петен

Идването на власт на маршал Петен през юли 1940 г. е съпроводено с бързото въвеждане на антимасонски закони. На 13 август 1940 г. всички тайни общества са разпуснати и най-вече масонските ложи. През октомври 1940 г. в Париж е организирана антимасонска изложба.

Една година по-късно, на 11 август 1941 г., друг закон забранява на Майсторите да са обществено ангажирани, а това са три четвърти от французите. Тези масони не могат да осигуряват прехраната си през войната и имената им са публично обявени в Държавен вестник от 12 август. Колаборационистките вестници публикуват списъци с данните им. На 2 декември 1941 г. се създава Специална комисия по тайните общества с цел да се засили борбата срещу масоните във всички страни.

По този начин са изброени 64 350 масони. Малко повече от хиляда от тях са изпратени в концентрационни лагери. За разлика от евреите те не били задължително депортирани. Повечето от масоните, които били задържани и изпратени в лагерите на смъртта, са били участници в съпротивителни мрежи, сред които „Да си върнем отечеството“ и „Свобода“. Събранията са водени от тайния комитет за масонска дейност. Пиер Брасолет, Емил Зола и Жан Мулен са част от мъчениците на съпротивата, но има също и голям брой непознати членове, чиито имена са станали известни след войната. Книгата „Франкмасонството през войната и съпротивата“ на Морис Вийо (от Великата ложа на Франция) изброява тези имена.

Не всички по онова време са участвали в съпротивата. Имало е и колаборационисти. При Освобождението ложите са прогонили черните овце от своите редици, като например Брат Ли, който „участва в съда на Петен“.

Антимасонската репресия е била подстрекавана от германците, но си остава главно дело на Петен и приближените му. Маршалът никога не е криел неприязънта си към масонството. Идването на Пиер Лавал през 1942 г., който не е бил враждебно настроен към масоните, спира до известна степен преследването им.

За този тъмен период са книгите: „Франкмасонството при Окупацията, преследване и съпротива“; „Виши и франкмасоните“ от Доминик Росиньол; „История на франкмасонството при Окупацията“ от Лусиен Ботрел и др.

Групировката „Туле Гезелшафт“ и „Аненербе“

Това тайно расистко братство и неговият основател, граф Рудолф фон Себотендорф, наистина са съществували.

„Аненербе“, институт за „наследството на древните“, е създаден през 1935 г. по заповед на Хайнрих Химлер. Този институт е водил научни, исторически и езотерични проучвания със съдействието на стотина учени в различни научни области.

Поделението „Шарлеман“ се е състояло от 8000 есесовци французи, стотина от които са били сред последните защитници на Берлин.

Параклисът в Пленкуро

Намира се в Мерини (Индр). В него има прекрасни фрески, сред които и тази с Адам и Ева около гъбата вместо Дървото на познанието. Отворен е за посетители през лятото.

Халюциногенните растения

Авторите на книгата не препоръчват приемането на сместа от трите халюциногенни съставки, чието крайно въздействие е измислено.

Има цяла наука — ентеоботаника, която се занимава с изучаването на връзката между приемането на халюциногенни вещества и религиозните видения.

Речник на термините в масонството

Велик Ориент на Франция — първата масонска организация; 46 000 членове.

Велика женска ложа на Франция — 11 000 членове.

Велика ложа на Франция — 27 000 членове.

Велика национална френска ложа — 33 000 членове.

Великият експерт — масон, който извършва ритуала по посвещаване и повишаване в степен.

Дебхир — еврейското име на Ориента в Храма.

Звездна арка — символичен таван в ложата.

Колони — намират се при входа на храма. Носят имената Жакин и Боаз. Те символизират двете редици в храма — северната и южната, в които седят братята по време на срещата.

Ложа — място за събиране и работа на масоните по време на среща.

Майстор на церемонията — масон, който ръководи ритуалите в ложата.

Мозаичен под — правоъгълник под формата на шахматна дъска в центъра на храма.

Надзиратели — те са двама — Първи и Втори. Стоят на запад. Всеки от тях отговаря за една колона, тоест за една редица братя по време на срещата.

Ориент — източната част в ложата. Символично място, на което седят Почитаемият майстор, Ораторът и Секретарят.

Пергел и отвес — двата основни символа в масонството.

Почитаем майстор — майстор масон, избран, за да ръководи срещата. Стои на изток.

Престилка — носи се на кръста. Различава се според степента.

Ръкавици — винаги са бели и са задължителни по време на срещата.

Светлинната делта — триъгълник с око, който се намира над Ориента.

Улам — еврейската дума за преддверие.

Хекал — централната част на храма.

Хирам — според легендата архитектът, който е построил Храма на Соломон.

Храм — така се нарича ложата при провеждане на срещата.

Край