Ерик Джакомети, Жак Равен
Ритуалът на мрака (24)

24

Париж

Жад излезе от кабинета на съдия Дарсан, ободрена от срещата. Най-накрая един висш служител на държавата, който не увърташе и не бягаше от отговорност. Той чудесно разбираше болката й и й бе поверил разследването, което означаваше, че Марка й ставаше подчинен. Ролята му се ограничаваше до това да дава някои разяснения във връзка с масонството, ако убийството наистина имаше нещо общо с това, и евентуално да подпомогне контактите с полицията, ако се наложеше.

„Не съм масон, ако това ви успокоява, госпожице, и няма да има никакъв натиск върху вашето разследване“ — бе казал съдията, като я изгледа продължително право в очите.

Афганистанката имаше зелена светлина пред себе си в продължение на месец. На нейно разположение беше кабинет в Седемнайсети район и помощник от френските специални части, който имаше опит в специалните мисии. Бивш служител на службата за телефонно подслушване на Елисей, сигурен човек с опит в тайните операции.

Тя срещна Марка и му направи знак да влезе при съдията. „Влизайте в приемната, комисарю.“ Широката й усмивка не беше особено успокоителна. На Марка му се стори дори заплашителна. Той затвори вратата след себе си и седна след отправената от съдията покана, който си играеше с линия в ръка.

— Комисарю, ще бъда искрен. Това убийство трябва да се разкрие бързо и в пълна дискретност. То поставя два основни проблема. Първият и най-важен за нас е, че има пробойна в сигурността на нашите дипломатически представители. Това показва, че всеки може да влезе в което и да посолство, като в посолството в Рим например, и да се разхожда там свободно. Поради тази причина офицер Жад Зевински ще ръководи това разследване. И вие като мен разбирате, че щом става дума за сигурността на нашата дипломация, тя е първата засегната.

Дарсан видя в очите на Марка недоволство.

— А вторият проблем?

— Той се крие в жертвата, която е работила за Великия Ориент, и една от хипотезите предполага, че е била убита заради принадлежността си към масонството.

Дарсан натърти на последната дума. После продължи:

— Тук идва вашата роля. Вие сте и масон, и полицай, а това в наши дни е доста често явление. Има поне петима такива на етажа на министъра и още толкова във всяка служба. Няма проблем, докато това не влияе на текущата работа. Разбирате ли мисълта ми, комисарю?

Марка видя съдията в него.

— Не, господине. А и в интерес на истината сме по-малко от представителите на Великата френска национална ложа в това министерство…

Дарсан сви устни и те заприличаха на тънка цепка.

— Не се измъквайте, Марка. Очаквам от вас лоялно разследване. Вие трябва да ме държите в течение на всичко, преди да помислите да бъдете верен на вашето масонско призвание. Вие, масоните, най-вероятно дори провеждате паралелно разследване, а не искам двете неща да се преплитат.

Марка долови прикритата заплаха. Съдията дълго мълча, после каза по-дружелюбно:

— Вие ще изпълнявате заповедите на офицер Зевински, но става дума само за формално подчинение. На практика ще работите заедно с нея, като я съветвате.

Дарсан се усмихна хитро. Марка забеляза, че съдията може да променя физиономията си много бързо и да сменя заплашителното изражение с приятелско само за секунда.

— Между нас казано, комисарю, хайде да забравим за момент масонството. И двамата сме част от националната полиция. Госпожица Зевински идва от жандармерията. Тя със сигурност е от елита, но си остава един военен — дисциплиниран, но не и долавящ различните нюанси. Вие имате качества, които чудесно ще допълнят това военно куче. Не смея да кажа „кучка“, защото не звучи добре.

— И няма същия смисъл.

Дарсан се усмихна. Марка изобщо не харесваше подобно чувство за хумор, но не се издаде.

— Отлично, виждам, че се разбираме прекрасно. Ще ми докладвате директно за свършената работа. Ще ви дам номера на моя мобилен телефон и този на помощника ми. Ще ви изпратя. Госпожица Зевински ще ви уведоми за това, какви средства имате на ваше разположение. До скоро, надявам се.

След по-малко от минута Марка се озова в приемната. Жад го чакаше търпеливо, като небрежно разлистваше месечника на националната полиция.

— Уважаеми колега, и двамата ни очакват в новите ни кабинети. Имате ли нещо против да отидем с моята кола?

— Защо не. Така или иначе ще трябва да се понасяме взаимно през този кошмарен месец. А и така ще бъдете шофьор на едно… братче.

Жад кимна отвратено.

— Возила съм вонящи талибани, заловени в Кабул, така че няма проблем. При положение че не изцапате седалките ми.

— Няма — измърмори полицаят.

Те бързо слязоха по стълбите и се качиха в малка спортна кола, която потегли с рев. Джипиесът показваше, че има задръстване в квартал „Сен Огюстен“. Колата обърна, за да тръгне по „Шан-з-Елизе“ при Клемансо.

— Да заровим томахавката, Марка. Наистина искам да открия убиеца на Софи. Говорете ми, докато шофирам. Може да попаднем в голямо задръстване след малко.

— За какво искате да ви говоря?

— За масонството, но не за да ме убеждавате да стана ваш последовател, а за да ме запознаете с него в основни линии. Например какво правите по време на вашите срещи?

Антоан избухна в смях.

— Не може да се обясни! Всичко е един ритуал!

— Така ли?

— Не е толкова загадъчно, колкото смятат хората. В някои ложи се говори за проблемите на обществото — образованието, имиграцията, прилича на дискусионен клуб. В други братята изучават символите. Например преди две седмици слушах една реч за синия цвят. Беше вълнуващо.

Афганистанката го погледна презрително.

— Синият цвят… а защо не се наричате тогава „франкмесари“ или „франкхлебари“?

Тя включи грубо на по-ниска предавка и двигателят изрева. На Марка му се догади и едва не повърна. Мислеше откъде да започне. Беше невъзможно да обобщи историята на масонството в рамките на четвърт час.

— Ще се опитам да се изразя просто. Трябва да се пренесем в далечната 1717 г. и по-точно във вечерта на 24 юни в страноприемница в сърцето на Лондон — „Печената гъска“. Там, на малка сбирка на аристократи, представители на закона и учени се е взело решение да се основе Великата ложа на Лондон. Тези хора, които всъщност били твърде различни помежду си, решили да приемат речника и философията, наследен от средновековните строители. Те са основатели на катедралите, които символизирали на Земята най-завършения израз на Божието присъствие. Така се породила следната аналогия: да построиш човека така, както строиш катедрала. Тази идея била привлекателна за просветените, които били недоволни от мракобесието на господстващата религия. Освен това масон означава също „архитект и ревностен привърженик на геометрията“, свещена наука още при египтяните.

— По това време също ли са се криели?

— Да. От Средновековието насам масонските организации използват знаци за разпознаване и пароли, които по-късно били възприети от франкмасоните. Тайната помагала на масоните да се скрият от лошото око на властта и официалната религия. Впрочем сред основателите на ложата имало членове на Royal Society^[1], странно дружество, което се занимавало с много езотерични изследвания, с изучаването на алхимия и на Кабала от еврейски произход. Всичко това се отклонявало доста от реда и закона…

Жад изруга и натисна силно клаксона, за да размърда автобус с немски туристи, който задръстваше булевард „Франклин Рузвелт“.

— Извинете, че ви прекъснах, но трябва да забранят на автобусите да се движат тук в пиковите часове.

Марка не можа да разбере дали му се подиграва. Продължи:

— Четири години по-късно, през 1721 г., някой си преподобен Андерсън написал основополагащия труд на масонството „Конституции“, който разкрил легендарния характер в неговия произход посредством точно дозирана смес от тайни архиви и официални документи. От там тръгва всичко.

— Продължавайте, имам чувството, че нещата тепърва ще се усложнят.

— Според Андерсън първоизточникът на масонството идва от Ориента, още от библейски времена с имена като Каин, Енох, Авраам са разработили тайно учение, основано на това, което общоприето се нарича „геометрия като философия на просветлението“. Учение, предавано от Египет, задълбочено от прочутия Евклид и съхранено от евреите при тяхното масово преселение към Обетованата земя, начело с Мойсей.

— Истинска туристическа обиколка!

— Храмът на Соломон е построен от просветените в тази наука и най-вече от Хирам или Адонирам, главния архитект и, може да се каже, легендарния баща основател на масонството. Вавилонската кула, висящите градини на Вавилон, гениалните проблясъци на великите учени Питагор, Талес, Архимед, творенията на бащата на античната архитектура — римлянина Витрувий, всичко това е свързано с масонското учение, което завладяло съзнанията.

— Това доказано ли е от историците?

— Не, „Конституции“ на Андерсън се основава на твърде митични елементи, за да го докаже.

— А защо няма доказателства? Ако беше така, щеше да е много просто. Аз също мога да се представя за Клеопатра или за Савската царица.

— Точно така. Това е предмет на много трудове в ложите по целия свят. Пак според „Конституции“ на Андерсън веригата на предаването на знанието е била прекъсвана два пъти. Първият път при завладяването на Римската империя от германските племена готи и вандали. Вторият път от последователите на Мохамед, когато завзели Европа. Шарл Мартел, според тези трудове, е спасил масонската традиция от изгубване.

— Същият, който е спрял арабите в Поатие ли?

— Да. Всъщност за нещастие трябва да отбележим, че нашите противници от крайната десница винаги са го приемали като основател на националистическата доктрина. Но да се върнем на нашата тема. След като масонството доста се разпространило във Франция по времето на катедралите, то тръгнало към Шотландия и Англия, но под по-тайна форма до 1717 г., която се смята за годината на официалното му възникване. И така кръгът се затваря.

— Вие, разбира се, ще трябва да ми напишете тези неща.

Малката спортна кола се промъкна между два микробуса, измина още петдесет метра и спря на червен светофар при улица „Вашингтон“. Пролетното слънце продължаваше да залязва на запад и скоро щеше да застане точно под Триумфалната арка.

От двете страни на булеварда имаше непрекъснати потоци от хора, които пресичаха на пешеходните пътеки, без да ги е грижа какъв е цветът на светофара. Сред цялата тази навалица от хора се виждаше дълга редица коли, която стигаше чак до площада. Типично улично задръстване в Париж. Жад запали цигара, дръпна жадно от нея и се обърна към Марка:

— И Франция участва във всичко това? Как вашият английски клуб е успял да зарази нашата страна? Простете, как Франция е успяла да се облагодетелства от светлината му?

— По онова време английското кралство се е разкъсвало от гражданска и религиозна война между династията на католиците Стюарт и тази на протестантите от двореца в Хановер. След като бил свален, бившият крал Джеймс II Стюарт се изселва във Франция в Сен-Жермен-ан-Ле с приближените си, наричани също „якобити“. Английските масони също били разделени между Хановер, които били на власт, и якобити, които били в опозиция в Англия или били заточени във Франция. Именно те през 1726 г. сформират първата френска ложа в Париж в квартал Сен-Жермен-де-Пре в задната стая на кръчмар на улица „Бушри^[2]“.

— Значи съм била права, като понечих да ви нарека „франкмесари“…

— Няма връзка… Великата ложа на Франция е официално създадена, но твърде бързо става арена на битката между якобити и хановерци. Впрочем и якобитите, и хановерците са аристократи, които много държат на правата си и много уважават религията. Якобитите дори били под закрилата на папата, преди да изчезнат след окончателния неуспех за връщане на трона на Англия на Стюартите.

Колата се придвижи два метра напред, но по нищо не личеше да има значително раздвижване на задръстването.

— Но защо франкмасоните са отговорни за Френската революция, щом като произходът им е благороднически?

— Още една не особено достоверна легенда. Да кажем, че масонството пуска своите корени у нас в началото на XVIII век. Дук д’Антен е обявен за първи френски Велик майстор през 1738 г. Движението се разраства в цяла Франция и обединява така наречения елит — благородници либерали, музиканти, търговци, духовници. Разцветът на ложите в провинцията е съпроводен с появата на различни течения — точно като в политическа партия.

— А откъде идва името Велик Ориент?

Въпреки че не искаше да си го признае, Марка обожаваше да отговаря на въпросите на непросветените върху историята на Ордена. Обичаше да говори за богатото на събития минало и особено за този XVIII век на Просвещението и на разума, през който абсолютизмът във Франция за пръв път се е разклатил.

— То се появило по времето на една война за влияние. Някои братя се отцепили и образували Велика ложа на Франция, която изчезнала почти мигновено.

— Сега разбирам защо обичате да се събирате с ваши братчета от Великия Ориент, Великата ложа на Франция и от всички други „велики“ общности, които не познавам. Споровете ви не са от вчера.

— Така е и ето защо митът за голямата конспирация на масоните е напълно неверен и съществува може би само в съзнанията на теоретиците на големия заговор. Никога не е имало Върховен велик майстор или пък папа масон, който да дава заповеди на всички ложи.

Зад колата им изсвири клаксон, който ги подсещаше да преминат по-напред. Жад бе твърде погълната от разговора и не бе видяла, че редицата от коли се бе придвижила напред.

— Но зад Революцията стоите вие?

Марка на свой ред запали цигара и се усмихна:

— И да, и не. По онова време сравнително заможните класи са посещавали ложите във Франция и в останалата част на Европа. Представителите от третото съсловие били главно кралски чиновници, артисти, писатели и дребната буржоазия. Преди 1789 г. в цяла Франция масоните наброявали между двадесет и пет и тридесет хиляди души и те определено не били зажаднели за кръв и обезглавяване революционери. — Колата стигна до площад „Шарл дьо Гол“ точно когато слънцето беше под Триумфалната арка. Марка усети, че думите му интригуваха Жад. Никога досега не си бяха говорили толкова време спокойно, без да се карат. Той продължи. — При гласуването на депутатите за смъртта на Луи XVI масоните били разделени почти поравно между „за“ и „против“. Истинските и твърди революционери били враждебно настроени към масонството поради факта, че то не проповядвало екстремизъм. В интерес на истината идеите за социално равенство били доста широко дискутирани в ложите преди Революцията. Затова приписали всичко на масоните. Измислица, която дълго време била поддържана от Църквата и аристокрацията, както и от десните националисти. Трябвало е да се намери изкупителна жертва.

— Вие се шегувате. Винаги са ме учили, че в основата са Дантон, Сен-Жюст и Робеспиер. Цитирате Монтескьо, Моцарт, Волтер, но кои всъщност са големите виновници?

— Това си остава тайна, но историята винаги е била пълна със заблудени личности. Трябва ли да обвиняваме Църквата за всичко заради Светата инквизиция и Торквемада?

— Да…

Младата жена включи мигача, за да завие по улица „Ош“. Марка продължи:

— Знаете ли, че се движим по площад, построен в чест на император Наполеон, който днес е наречен на името на Шарл дьо Гол, но има и масонски привкус?

— Вече не се учудвам защо тук цари пълна анархия при шофирането. Колите се движат във всички посоки, гадна работа — каза Жад, като внимаваше да не се удари в джип, който се опитваше да я изпревари.

— Триумфалната арка, която слави победите на Империята, е построена от масонски архитект. Погледнете фронтона и ще видите няколко от символите на нашия Орден. Улиците, които водят до площада, носят имената на маршали от Империята. От общо двадесет и шест осемнадесет са били масони. Така е и с барелефите.

— Има ли още много други такива примери?

— О, да. Ако посетите закритите галерии „Вивиен“ и „Колбер“, ще видите много изваяни ръце или пък кошер, един от нашите символи. — Жад натисна бясно газта и изпревари един мотор с риск да го блъсне. После тръгна по улица „Ош“ по посока на входа на парка „Монсо“. Марка добави: — О, паркът „Монсо“! Ако се разходите по южната алея, ще видите малка пирамида, построена от наш брат масон, а точно след нея…

— Стига. Разбрах ви. Не ми изреждайте повече. Край на лекцията. Главата ми ще се пръсне.

Колата зави по улица „Курсел“, после по улица „Дарю“ и спря пред малка, сива врата на паркинг. Жад натисна бутона за влизане и колата се спусна надолу към празен паркинг с четири места, разграничени с избеляла жълта боя.

— Елате с мен, имаме работа.

Марка не сзлезе веднага от колата. Не искаше да се подчини моментално на нейните заповеди. Въпрос на принцип.

— Знам как да ви стимулирам, комисарю.

— Така ли? И как? — провлачи глас той.

Жад замълча, за да удължи момента на удоволствието. Определено й харесваше да се шегува с него. Тя беше шефът, но не биваше да раздава безцеремонно заповеди. Достатъчно добре познаваше мъжете и знаеше как тези крехки същества се обиждат, когато жена им нареди нещо по твърде категоричен начин. Жад избърза напред и се качи в асансьора първа. Точно когато натисна копчето за третия етаж, а той беше все още на пет метра зад нея, каза:

— Мислех, че искате да видите архивните документи на Софи Доуз. Горе в кабинета имам пълно тяхно копие.

Марка изведнъж се разбърза.