Ерик Джакомети, Жак Равен
Ритуалът на мрака (29)

29

Великият Ориент на Франция

Улица „Каде“

В храма Майсторът по церемонията духаше свещите, а Марка грижливо сгъваше лентата си на Секретар. В преддверието тихо разговаряха хора на малки групички. В стаята за вечеря се чуваше чукането на чашите и се извиваха синкави кълба дим от първите запалени цигари.

— Кажи ми, Антоан, ти ли си натоварен с разследването на смъртта на онази млада жена в Рим?

Марка погледна изумено съседа си, който прибираше своя чук на Почитаем майстор в малко куфарче от тъмна кожа. За пръв път Почитаемият майстор на неговата ложа отваряше дума за работа. И то за официално необявено убийство.

— Нищо не може да се скрие от теб!

— Сам ли работиш?

Антоан си помисли, че определено профаните бяха прави, като си мислеха, че франкмасоните знаят всичко.

— Имам си партньор. По-точно партньорка. Знаеш ли това?

Почитаемият се усмихна.

— Чух, че била мъжкарана, която много те „харесвала“, но не знам нищо за нея. Но мога да ти кажа кой е съдия Дарсан, назначен от Министерството на вътрешните работи да ръководи разследването. Не е наш приятел определено.

— Тоест?

— Носи му се славата на реакционер. Но всъщност мисля, че по-скоро е анархист.

Смехът на комисаря отекна в стаята.

— Реакционер и анархист? Шегуваш се!

— Не съм сигурен, но слушай, Антоан, не за това те заговарям за това разследване. След малко ще ти представя наш брат, който е дошъл специално да се срещне с теб и тъй като е доста високопоставен… Великия архивар, Марк Жуано.

— Шегуваш ли се? Утре трябва да се срещна с него официално! Какво търси тук?

— Несъмнено предпочита дискретната обстановка на ложите. Иска да си поговорите като масони. Знаеш какво означава това. Така че подготви най-любезната си братска усмивка, изслушай го внимателно, а утре ще мина да те видя.

 

 

Докато слизаше по стълбите, Марка се настройваше психически за срещата с Великия архивар. Тази длъжност не съществуваше официално във Великия Ориент, но от няколко години все повече братя показваха задълбочен интерес към историята на масонството.

Изследванията ставаха все повече, много провинциални ложи възлагаха задачата на някои братя да проучат тяхната история. Великият архивар бе станал необходима и неделима част от останалите.

След като се прегърнаха и си размениха обичайните думи, Марка седна до Великия архивар. Усмихнат, строен… не можеше да определи възрастта му. Носеше смокинг и черна папийонка.

— Как ти се стори тазвечерната реч, брате? Темата не е от любимите ти, нали? — започна Антоан.

Усмивката на Архиваря се посъбра.

— Така е. Рядко се занимавам с политика. Още по-малко с политически промени. Но положението — разрастване на екстремизма, политическа корупция, социална мизерия — е такова, че…

— Трябва да се направи нещо, нали? — попита Марка.

— Да поискаме VI република, както го направи Ораторът тази вечер — каза Архиварят.

— Какво друго можем да направим? — въздъхна Марка. — Хората не гласуват, нетолерантността разваля обществото. Парите са преди всичко!

— Така е, но не за това съм тук тази вечер, брате.

Марка замълча при последните думи.

— Искам да поговорим за Софи Доуз.

Марка не отговори.

— Кажи ми — Жуано сниши глас, — имаш ли доклад от аутопсията?

— Дори видях трупа.

— Знаеш ли какво означава това?

— Да, че някакъв боклук е убил нашата сестра по ритуален начин. Точно като в легендата за Хирам, който е бил убит от трима лоши другари.

— Първият го ударил по рамото.

— Вторият по врата.

— А третият по челото. Но това не е всичко. Знаеш, че, въпреки че няма официално разследване, със случая е натоварен съдия Дарсан.

— Срещнах се с него.

— Аз също. Истински любопитко. Ударите са направили впечатление и на него. Има подобно убийство. В Израел.

— Кога?

— Преди три дни. Убит е археолог, специалист по епиграфия. Той е работел върху древни текстове, намерени при разкопките. И също е бил масон. Истински масон.

— Може би е съвпадение.

Жуано смръщи вежди.

— Убит е през същата нощ като Софи Доуз. А и… тя трябваше да се срещне с него в Йерусалим.

Списъкът на братята, убити като Хирам, ставаше все по-дълъг.

— Слушай, брате — продължи Марка сериозно, — ако искаш да открия убиеца на нашата сестра, трябва да ми кажеш в какво точно се е състояла работата й.

— Тя подреждаше архивите от Москва. Руснаците са подредили документите по различен начин от нацистите. Следователно всеки документ подлежи на двойно разглеждане. Тъй като нашата сестра владееше еднакво добре както немски, така и руски, проверяваше дали някои документи не са изчезнали.

— Обикновена работа?

— Да. Тя откри известни различия в двете подредби. Някои документи изглежда са изчезнали още преди руснаците да се доберат до тях.

Комисарят сбърчи вежди.

— И?

— Успяхме да се доберем до някои документи, които са били описани от германците. Неизвестни документи. Затова беше убита.

Марка промълви:

— Сигурен ли си, че разликата в двете подредби е единственото нещо, което нашата сестра е открила? Това обикновени документи ли са били? Ами ако е открила още нещо, на кого би казала?

Лицето на Жуано се сгърчи.

— Тя нямаше много приятели… Освен онази жена… ченгето…

— Жад Зевински?

— Да. Тя беше… много близка на Софи. Дори й е поверила документите. Така успяхме да си ги получим обратно.

— Знам това, дори ги видях. Зевински е запазила копие от тях.

Около тях братята започваха да вечерят и коментираха чутата реч. Изведнъж у Марка се прокрадна съмнение.

— А ти в какви отношения беше със Софи?

Жуано се усмихна уморено.

— Погледни ме!

Антоан прехапа устни, преди да продължи.

— Но защо сте държали толкова на тези документи? Те са съвсем обикновени. Не видях друго освен възторжените приказки на запленен от Египет наш брат. Дори ми се стори, че виждам почерка на тамплиерите в тези редове. Това усложнява още повече нещата.

— Те не са обикновени!

Марка повиши тон:

— Нали не вярваш в тези истории за тамплиерите! А и човек не се убива заради това!

— Убива се заради тайна. Тайна, която Храмът може би е криел.

— Глупости!

Жуано повиши глас:

— Не си достатъчно запознат, за да съдиш така!

Няколко братя прекъснаха разговора им. Великият архивар продължи по-тихо:

— Софи беше написала нещо по този повод. За нещастие не го намерих в документите, които ми върна Дарсан.

Марка посегна към джоба на сакото си, но си беше сменил костюма и ръкописната бележка, която му даде Жад, бе останала у тях.

— Кажи ми…

Жуано въздъхна. Трябваше да каже още нещо.

— Прочете ли документите?

— Внимателно. Бъди сигурен в това.

— Не се съмнявам. Тогава си прочел, че брат Дьо Брьой е купил земи в малко село на име Пленкуро в Индр, нали?

— Да, прочетох.

— Там има параклис, построен от тамплиерите. Там е доказателството.

Комисарят се направи, че не разбира.

— Не разбирам. Доказателство за какво?

В края на масата Почитаемият удряше по чашата с върха на ножа си. Беше време за наздравиците. Жуано се намръщи.

— Дьо Брьой говори за ритуал на мрака. Боли ме черният дроб. И той остарява. Трябва да се прибирам.

Марка го хвана за ръката.

— Какво доказателство?

— Отиди в Пленкуро и ще разбереш.

И се изправи.

— Пленкуро — повтори Марка като насън. В това време Жуано остави пред него визитна картичка с печата на Великия Ориент.

— Добавил съм и личния си телефон.

Те се прегърнаха според ритуала и той прошепна:

— И не забравяй. Те са навсякъде.

— Кои те?

— Тези, които са убили Софи и всички останали. Една организация, която ни преследва от дълго време и иска да разкрие тайната, която ни принадлежи.

Марка се наведе към събеседника си.

— Кои са те?

— Бързо ще разбереш. Наричали са ги „Туле“ преди войната. Може би са си сменили името. Но почеркът им остава същият. Убиват по един и същ начин и искат това да се знае.

Лицето на комисаря замръзна. Той се поколеба, после каза:

— Слушай, правил съм разследвания в най-старата ложа на нашите италиански братя. Имало е подобни убийства през 1934 и 1944 г. Но във Франция?

Жуано го погледна сериозно.

— Аз също съм правил подобно проучване преди много време. Моят баща е бил убит в Дахау по същия ужасен начин. Срещнал е Злото.

„Шесто убийство“, помисли си Марка, докато гледаше как Великият архивар се отдалечава.

Когато излезе навън, Жуано се почувства много стар. Този Марка нямаше да успее сам. Трябваше му голяма подкрепа. И само един човек можеше да му я окаже. Той набра номера на Шефдебиен. Щеше да му предложи да се срещнат на следващия ден, ако е свободен. Договор с дявола. В замяна Шефдебиен щеше да иска подкрепа, за да стане Почитаем майстор. Само при мисълта за това Жуано се намръщи, но „Туле“ представляваше смъртна опасност.