Ерик Джакомети, Жак Равен
Ритуалът на мрака (39)

39

Област Рамбуйе

Ликорн

От доста време Марка не бе спал в хотел. А и глаголът „спя“ не беше най-подходящият. Той бе прекарал остатъка от нощта в размисли и с цигара в уста.

Трябваше да подреди в съзнанието си много и различна информация. В съседната стая Жад спеше с подути китки и глезени.

Най-важното беше, че знаеше съставката, изписана на камъка от Тива. Преди да си легне, Жад му бе разказала за бълнуванията на онзи нещастник и странната дума „бвити“, която непрекъснато повтарял непосредствено след като споменавал камъка от Тива. Никога нямаше да разберат кой е бил, но благодарение на него част от пъзела отиваше на мястото си.

Бвити.

Марка бе чувал тази дума. Беше я чел някъде или може би я беше чувал в някоя реч в ложата. Той слезе с тихи стъпки в малкото фоайе на хотела, в което по това време нямаше никого, и пусна компютъра с достъп до интернет, който беше на разположение на клиентите.

Търси поне половин час, докато намери статията за бвити в сайт, посветен на… африканския култ. Етнолози от Националния център за научни изследвания бяха работили върху обичаите, свързани с това растение и практикувани в Габон, в малко скрито в гората селце, принадлежащо на племето мицого.

Посвещението бвити. Бвити, душата на света, познанието на отвъдното, скритата истина.

За да видиш бвити, трябвало да изпиеш отвара, приготвена от корените на свещено растение, ибога, и да следваш точно определен ритуал на посвещение.

Свещеното химично вещество: ибогаин. Жуано щеше да е очарован. Така щеше да узнае и втория елемент.

Докато четеше статията, изведнъж го побиха тръпки. Два пъти прочете следния откъс, където съвпадението бе много обезпокоително.

На първо място има няколко сходни черти при посвещаването в бвити и посвещаването в масонството. Крайният резултат е същият — познаването на тайната на отвъдното, която масоните наричат „великата тайна“. […] но най-странното в масонския ритуал са трите удара с дървения чук, които напомнят убийството на Хирам, строителя на Храма на Соломон, извършено от трима негови събратя, на които е отказал да разкрие великата тайна. Единствената разлика между масоните и бвити е, че последните вярват наистина, че познават тази тайна. Изследователите отбелязват, че по време на посвещаването в бвити „главата на кандидата се удря три пъти с чук, за да се освободи съзнанието“.

Марка не можеше да възприеме това съвпадение.

Мислите се преплитаха в главата му. Как култът към бвити се е озовал на един еврейски камък на хиляди години? Вероятно през Ещпет, посредством египетските търговци, които влизали в контакт с африканските племена, или може би през Етиопия, която правеше експедиции до сърцето на Африка.

Въображението му работеше усилено, кралицата от Саба, кралицата на Етиопия, завоевание на великия цар Соломон, може би е подарила тези растения на евреите…

Изтощен от мисли, той заспа. На сутринта очите му бяха червени, лицето — бледо и уморено. Изглеждаше като Дон Жуан след истинска любовна нощ. Ако Анселм го видеше сега…

Жад още спеше. Антоан изпъна ръце и се запъти към прозореца. Зората прогонваше мрака. Беше спал само три часа. Трябваше му кафе. Определено бе имал и по-добри сутрини.

Отново се сети за „Туле“, тази покварена организация. Да отвлекат опитен военен като Жад насред Париж… да дрогират и измъчват в името на някаква измислена тайна… същата сила, която бе убивала и преследвала братята му през годините. Трябваше да се обади на Жуано веднага.

Замъкът „Бьон“

Дордон

Великият архивар изключи будилника и седна на дивана в стаята. Когато мина покрай сводестия прозорец, той се загледа в отиващата си нощ. Шест часа сутринта, а наоколо цареше такова спокойствие. Предишната вечер се беше качил на голямата кула на замъка. Долината Бьон беше пред очите му. През поляните криволичеше рекичка. Тук-там квакаха жаби. И докъдето стига поглед — гора.

Ключовете за замъка бяха на масата. Старият Шефдебиен сигурно често се е облягал на този парапет и е съзерцавал гледката и Вечерницата зад хълмовете. Колко ли хора са размишлявали тук през вековете? Но Жуано не изпитваше носталгия. Той бе заспал веднага след като се върна от нотариуса и се събуди с бодро съзнание. Телефонът му иззвъня.

— Марка е.

Комисарят докладва точно какво се е случило — Зевински е била отвлечена, затворена заедно с един нещастник, който бълнувал, после избягала и сега били на сигурно място в хотел, държан от един брат.

Той каза и за откритието на Бвити и не пропусна да отбележи за ровенето в архивите на Великия Ориент… за убийствата в Германия, приличащи на убийството на Хирам…

Жуано се развълнува много. Вече имаха равни позиции с „Туле“. Оставаше третият елемент и точната дозировка.

— Отивайте в Пленкуро. Спомни си за документите, открити от Софи. За този масон от XVIII век, за този Дьо Брьой, който искал да създаде нов ритуал.

Мислите на Марка се бяха подредили. Той каза:

— Като прочетох повторно документите, открих, че той го е наричал „ритуала на мрака“.

— Ритуалът на мрака… поетично и тревожно. Единият от ключовете към този ритуал е във фреската. Трябва да заминете и двамата в Пленкуро колкото е възможно по-скоро.

— Защо?

— Софи Доуз е минала от там, преди да замине за Рим. Изпратила ми е съобщение, с което ме уведомява за някаква необикновена фреска в параклиса, но без да ми дава повече подробности. Аз трябваше да отида в деня, когато научих за смъртта й. Заминете още днес.

— Ще бъде трудно. Почти не съм спал, а и не гарантирам, че Жад…

Гласът на Жуано загрубя:

— Сега не му е времето да се оплаквате. Залогът е твърде голям. Фреската в параклиса изобразява първородния грях. Съблазняването на Ева. Обади ми се, когато стигнете. Тази фреска крие липсващия елемент, а може би и някакъв код или формула, които много ни трябват.

Жуано затвори телефона.

Плесента по ръжта. Огънят на свети Антоан.

Ибога. Африканското дърво на познанието.

Само още един елемент. И дозировката.

Жуано си спомни за документите на Дьо Брьой, участника в експедицията до Египет. В неговия необикновен план за храм в центъра на ложата се предвиждало да има храст с оголени корени…

А и това, което Марек бе дешифрирал върху камъка. Абсолютната забрана да се внася вещество, което довежда човешкото съзнание до пророчество…

Опасността беше ясна. Ако дозировката не е ясна, нещата излизаха извън контрол. Ад или рай.

Жуано погледна часовника си. Остави съобщение на Шефдебиен, за да могат биолозите му да синтезират първите две съставки.

Ибогаин и лизергинова киселина.

С малко повече късмет следобед Марка щеше да му съобщи и третата съставка…

Жуано се загледа в изгряващото слънце. Хората от „Туле“ също бродеха насам-натам, невидими, с надеждата, че първи и единствени ще разгадаят тайната. И двете страни бяха близо до целта. За първи път от много години насам Жуано имаше надежда. Баща му щеше да бъде отмъстен и разследването скоро щеше да приключи.