Ерик Джакомети, Жак Равен
Ритуалът на мрака (48)

48

Източното предградие на Париж

Благотворителният приют

Старецът плачеше денонощно в стаята си. На медицинските сестри им беше мъчно. Той не спираше да ги моли да му оставят лампата запалена, като малко дете, което го беше страх от тъмното. Отчаяните му вопли се редуваха с неконтролируеми пристъпи на страх, които и най-силните успокоителни не можеха да спрат. Психиатрите не знаеха какво да предприемат при този толкова странен случай и се наложи да приемат, че страданието му е нелечимо. През малкото време, през което не плачеше, той не спираше да повтаря „Извинете“.

От предпазливост му бяха сложили усмирителна риза, за да не се самоубие.

 

 

Бордо

Болницата „Арш-Роял“

Той се събуди със замъглени съзнание и зрение. Премигна с очи, за да види по-добре. Над себе си видя лицето на Жад.

— Не мърдайте. Още сте под влияние на шока.

— Къде съм?

— На сигурно място. Добре се отървахте.

— Жаден съм.

Жад му подаде бутилка минерална вода. Той започна да пие, сякаш нищо не е пил от дни наред. Напуканата му уста се навлажняваше при допира с течността. Приятно свежо усещане. Поиска да се изправи, но остра болка прониза дясната част на корема му.

— Казах ви да не мърдате. Куршумът замалко да ви изпрати в отвъдното. Лекарите препоръчват две седмици покой в тази стая и после един месец възстановяване.

— Какво се е случило?

Жад го погали по челото.

— Дължим живота си на напълно непознат човек, някой си Мак Бена, агент по сигурността на „Ревелан“ от швейцарски произход. Той е изпратен от своя директор да занесе спринцовките на Жуано и да го… следи. Когато ни е видял да пристигаме в пещерата със Сол, е разбрал, че нещо не е наред. Той е бивш военен. Влязъл е в пещерата и е убил телохранителя на Сол. Но проклетият нацист все пак ви простреля в корема, преди да умре.

— А Сол?

— Заловен е. Както и Йоана. Тя е изпратена в затвор на Главната дирекция по външна сигурност, за да бъде разпитана за Ордена и неговите разклонения. А Сол е в лудница.

— Защо?

Марка усети, че губи съзнание, а гласът на Жад ставаше все по-далечен.

— Ще разберете.

Той изгуби съзнание.

 

 

Източното предградие на Париж

Благотворителният приют

Един месец по-късно

От времето на своя разцвет приютът бе запазил само един парк, за който никой градинар не бе положил усилия да стопанисва. Дърветата простираха листата и клоните си чак до закръглените в горната си част прозорци. На тях нямаше решетки, тъй като по-голямата част от болните бяха безобидни и действителността за тях беше само далечен спомен.

Една липа, засадена по времето на построяването на приюта, бе разгънала клоните си до стаите на първия етаж. Мирисът на цветовете се носеше по тихия коридор в хладната нощ. След като прескочи прозореца, мъжът извади от чантата си бяла блуза и я облече. На външния джоб закопча картата на болницата и тръгна към стая 37.

Когато стигна пред тази врата и прочете името на човека, който се намираше в нея, мъжът се усмихна — Франсоа льо Герман. Той беше окончателно обладан от миналото си.

 

 

Антоан Марка влезе в стаята, докато медицинската сестра обличаше мъртвеца. Директорът на болницата веднага бе предупредил съдия Дарсан, а той пък веднага се обади на Марка.

Този, който преди носеше името Сол, сега лежеше на желязно легло. Слабото му тяло се очертаваше под завивката. Ръцете с изпъкнали стави бяха вързани към горната част на леглото. Изпод чаршафите идваше тежка и ужасна миризма.

Сестрата се изчерви, когато видя Марка.

— Съжалявам, още не съм свършила… вие от семейството ли сте?

— Не.

— Нали разбирате, те не са самостоятелни.

Комисарят я прекъсна.

— Повикайте дежурния лекар, моля.

Сестрата бързо излезе.

Марка погледна лицето на бившия есесовец от поделението „Шарлеман“. Устата му беше деформирана и сгърчена в ледена усмивка. Очите, напълно отворени, гледаха в тавана с ужас.

Лекарят, млад мъж с папка в ръка, влезе. Антоан му подаде картата си.

— От какво е умрял?

— Запознат ли сте с медицинското му досие?

— Отчасти.

— Този пациент страдаше от натрапчива психоза, дължаща се на необратими мозъчни увреждания.

— Каква психоза?

— Страх, господине.

Сестрата се опитваше да затвори очите на мъртвия, но всичките й опити се оказваха напразни.

Лекарят вдигна рамене.

— Някои умират с отворени очи. Ще му сложите превръзка.

 

 

Комисарят излезе. Топлият въздух в парка му се отрази добре. Той извади цигара. Ръцете му леко трепереха.

— Не бива да пушите.

Той се обърна. Жад бе седнала на една пейка точно под липата, чиито листа шумоляха от вятъра. Марка стъпка цигарата на земята.

— Дарсан ми каза къде сте. Тази сутрин е топло, не мислите ли?

Тя стана. Антоан видя, че носи ръкавици. Те излязоха през решетката. Денят започваше.

— Имам един въпрос — каза Жад.

— Какъв?

— Тайната на ритуала на мрака!

Марка се загледа в стените на приюта.

— Сома потиска страха.

— Това ли е всичко?

— Повече от всичко! Представете си живот без страх, нито от бъдещето, нито от другите, нито от смъртта. Нищо, което да ни парализира от страх. Нито една пречка. Пълна свобода. Жуано се усмихна, когато Сол го уби. Той вече не познаваше страха. Във всички религии единственият, който не познава страха, е Богът. Ние, хората, се раждаме със страха да излезем от майчината утроба и умираме със страха, че ще напуснем тази Земя.

Афганистанката го гледаше учудено.

— Но защо дрогата нямаше същия ефект и при Сол?

— Той нямаше чисто сърце.

— Но…

— … тогава изпита точно обратния ефект и започна да усеща безпределна вина. Може би в това се крие масонската тайна, или поне аз така разбирам нещата: посвещаването и практикуването на ритуала. Това е усилие към Светлината. А Сол просто се дрогира като наркоман. Един дрогиран пред Божия гняв.

Зевински намали крачка.

— Вие ще опитате ли?

— Не. Имам гордостта да смятам, че мога да се лиша от една дрога, пък била тя и божествена, за да продължа да следвам пътя на познанието. Въпросите, свързани с тази смес, са много. Ако свещеното и религиозното произтичат от химични връзки под действието на външни стимулатори, то тогава религиите се основават само на измами. Господ би бил наркотик. Божествената светлина — обикновена доза. Но…

— Но какво?

— Може би тази напитка наистина може да ни свързва с нещо, което е извън нас…

Жад се усмихна.

— Обожавам, когато започнете да говорите така нравоучително. Много е смешно. Масонът във вас винаги проговаря. Не бива да се вземате толкова на сериозно… внимавайте да не комерсиализирате вашата сома, иначе ще разбиете пазара на наркотици.

Той се разсмя.

Пред една будка доставчик на вестници разопаковаше списанията. От вятъра най-горните се разхвърчаха по тротоара. Той се наведе, за да ги събере. На корицата имаше отвес и пергел.

Разкрития

Загадките на франкмасонството са разгадани

Ексклузивно интервю с Патрик дьо Шефдебиен

Той разлисти списанието. Имаше и текст в рамка до интервюто.

… и всичко се усмихва на блестящия генерален директор на „Ревелан“, който съобщава, че предстои пускането на пазара на нов революционен антидепресант на растителна основа: Соматокс…

И всичко това заради един антидепресант?

Марка хвърли списанието на земята.

Жад стоеше пред него. Беше си свалила ръкавиците. Той хвана подадената му ръка. Изгряващото слънце осветяваше пустата улица. Към Ориента.