Ерик Джакомети, Жак Равен
Ритуалът на мрака (18)

18

Париж

Библиотеката „Франсоа Митеран.“

Марка си поръча още едно кафе и се облегна с ръце на масата. Неколцина студенти бяха седнали на две маси от тяхната и гледаха Жад с нескрит интерес. Афганистанката продължи да говори, като сниши глас:

— Убили са я, за да вземат проклетите документи, които принадлежат на вашите братя франкмасони. Вечерта преди убийството Софи ми обясни, че трябвало да занесе някакви книжа в Йерусалим по поръчка на Великия Ориент и най-вече на един човек, с когото работела пряко в архивите на ложата. Тя дори не ми каза какви точно са тези документи, но според нея представлявали голям исторически интерес. За по-голяма сигурност се разбрахме да ги прибера в моя сейф в посолството.

— У вас ли са?

— Да, разбира се. Донесох ги с мен в Париж.

Любопитството на Марка се събуди. Масонските книжа в ръцете на тази жена можеха да се окажат опасни.

— Прочетохте ли ги?

Жад усети колко много е заинтересувала колегата си.

— Честно казано, не разбирам нищо от тях. Трябва да си историк или масон, за да схванеш нещо от тези писания. Става дума за ритуали, за геометрично строителство, за библейски цитати. На пръв поглед ми се струва, че датират от XVIII или XIX век…

— Трябва да ги върнете на законните им собственици. Само те биха могли да кажат защо някой е пожелал да извърши убийство заради тези документи.

Жад го стрелна с поглед:

— Знам какво трябва да направя, но за момента това са веществени доказателства по убийство, за което всъщност не се съобщава. Ще бъдат върнати на приятелите ви, когато трябва…

— Защо ми разказвате всичко това тогава?

Младата жена прокара пръсти през косата си. Колебаеше се:

— Все още не знаете, но ние ще работим заедно. В Министерството на вътрешните работи е имало заседание и официално са решили, че ще работим съвместно с вас.

Марка отпи глътка от парещото кафе, за да спечели време, преди да отговори.

— Аз съм в отпуск още един месец, а след това ме чакат приятни дейности, от които вие определено не сте част. Моите съболезнования за смъртта на приятелката ви, но не смятам за необходимо да се намесвам в тази работа.

Жад се усмихна подигравателно.

— Но нямате избор. Изглежда, че един от вашите братя на високо ниво е пожелал и вие да участвате. Без да се правя на гадателка, ви казвам, че ще бъдете повикан съвсем скоро.

— Благодаря, че ми казахте.

— Просто исках да изясним нещата. Щом се налага да работим заедно, нека сме наясно. Хич не ми се нрави да се бъркам във вашия живот с престилки…

Марка остави чашата с кафето. Това момиче изпитваше голямо удоволствие да се шегува постоянно с принадлежността му към масонството. Да му се подиграва.

— Ще изчакам да получа тази прословута заповед и тогава ще се произнеса. Но имам един въпрос към вас.

— Какъв?

— Защо мразите толкова много масоните?

Погледът на Жад се смрачи. Тя се загърна с палтото и стана внезапно.

— Ще ви разкажа за това друг път. Но вие имате право. Не харесвам това, което сте, и съм убедена, че Софи бе убита заради книжлетата на вашите братя, последователи на Великия архитект на Вселената. Срещата приключи. Следващия път ще се видим официално.

Под слисания поглед на Марка младата жена се обърна и излезе от кафенето, като затръшна силно вратата. Полицаят бе изумен от безцеремонното й поведение. И дума не можеше да става да работи в екип с нея. Да си прекъсне отпуска заради тази жена със смешно име беше чисто и просто недопустимо. Той плати сметката и излезе от кафенето, като вътрешно ругаеше и се кореше защо е приел поканата да отиде в посолството… освен това след седмица трябваше да лети за Вашингтон, за да се срещне с американски франкмасони в института „Джорджтаун“. Тази среща бе определена още преди месеци. Трябваше да обменят информация за приноса на алхимическата иконография в ритуалите от XVIII век.

На излизане от библиотеката си даде сметка, че най-вероятно плановете му бяха провалени. Едно телефонно обаждане щеше да им сложи край.