Ерик Джакомети, Жак Равен
Ритуалът на мрака (36)

36

Шеврьоз

— Кой сте вие?

— Казах ви. Аз съм градинарят.

Мустакатият наистина изглеждаше такъв. Жад се понадигна на леглото и видя, че бърка в джоба на престилката си.

— Защо съм тук?

— Не знам. Искам просто да разбера кое е любимото ви цвете.

— Съжалявам. Мразя цветята.

Мъжът извади малка ножица от джоба си и я размаха пред очите й.

— Не е възможно. Всички обичат цветята, особено жените. Ще ви науча да се държите както подобава.

Той постави градинарския инструмент върху големия й пръст. Тогава Жад разбра какви бяха превръзките на ръката и крака на мъртвия до нея. Тя не трепереше. Обученията, които бе преминала, я бяха научили да не се плаши от физически и психически мъчения. По време на стаж в лагера на Главната дирекция по външна сигурност до Орлеан един от инструкторите ги бе запознал с различните видове мъчения, практикувани по света. Отнемане на сетивата, използване на наркотици, използване на електрически ток и на всякакви други уреди за мъчение, но от всичко казано изводът, който се налагаше, беше, че най-голямо въздействие върху жертвата имат повторяемите мъчения. Тази практика бе въведена в Чили при Пиночет и в Аржентина от полицията на генерал Видела с активното съдействие на специалисти от ЦРУ и тя бе показала своите резултати.

Фактът, че стана очевидец на убийството на арабина, само я подготвяше психологически за това, което я очакваше. Но тя нямаше да покаже страх и да достави удоволствие на този мръсник, който искаше да я нареже. Тя знаеше, че страданието ще е жестоко, непоносимо, но се сети за Софи и концентрира цялата си омраза върху този палач.

— Преди да започнете вашата работа, градинарю, бих искала да ви задам един въпрос.

Мъжът, объркан, спря движението си.

— Ами… добре.

— Обикновено мъчителите като вас всъщност са импотентни. Правила съм проучване за това. Те се радват на болката на жертвите, но не могат да се възбудят. И при вас ли е така?

Мустакатият мъж пребледня и каза на помощника си:

— Ханс, остави ни! Ще си поговорим малко с госпожицата, за да оборя аргументите й. Мисля, че виковете й ще бъдат непоносими. — Той я изгледа с прехапани устни. — Жена, която не обича цветята и се съмнява в моята мъжественост… За пръв път ще изневеря на принципите си и ще започна от ушите! — Градинарят доближи ножицата до главата на Жад, но тя не трепна. Знаеше, че палачът й чака и най-малкия признак на страх, за да започне мъчението си. Нейното непоколебимо и иронично лице сломяваше силата му.

Металните остриета се отвориха и се плъзнаха около дясното й ухо много нежно, почти като милувка. Жестока милувка. Жад затвори очи и стисна юмруци, както я бяха учили, за да концентрира цялата си мускулна енергия. Мъжът се наведе над нея. Тя усети острия му дъх, примесен с мирис на тютюн.

— След пет минути ще ме молиш да спра, но няма.

Изведнъж в избата се чу женски глас.

— Достатъчно, градинарю. Остави я на мира.

Мъжът се изправи и се обърна към решетката. Лицето му се беше изопнало от гняв.

— Как смеете да ме прекъсвате сега? Следвам точни заповеди.

Младата жена се появи зад решетката и повиши тон:

— Моите са по-важни. Сол иска да я качим горе и аз лично да се заема с нея. Изчезвай. И вземи горилата си Ханс.

— Не можеш да ми говориш така, сополанке. Знаеш ли, че и аз съм от организацията?

— Да, и не ми пука. Искаш ли да кажа на Сол, че не му се подчиняваш?

Мъжът прибра ножицата и се изправи с неохота.

— Не съм сигурен, че Сол иска точно това, но… — И добави към Жад: — Знай, че просто ще отложим за малко нашето занимание. Никога не съм използвал женска кръв за моите цветя. Ще се върна скоро. — Той отвори вратата и излезе с помощника си.

Мари-Ан се приближи до Жад и на свой ред седна до нея:

— Спасих те. Дължиш ми голяма благодарност.

Жад я погледна презрително.

— Не се надявай на никаква благодарност от моя страна. Знам коя си. Ти уби Софи в Рим.

— Да. Фасулска работа. Всъщност ти ми се струваш много по-интересна мишена. С теб трябва да си кажем някои неща, но преди това трябва да взема предпазни мерки. — Мари-Ан извади сребърен пръстен с остър връх от кожена кесийка и го сложи на показалеца си. Преди Жад да помръдне, тя притисна пръстена върху голия й крак и на мястото, където я убоде, се появи капчица кръв. — Имаш късмет, Жад. В тази изба обикновено се леят литри кръв. А от това малко ще поспиш, около четвърт час. Време, напълно достатъчно да те преместим горе.

Афганистанката усети, че главата й се замая отново, както и когато я отвлякоха. Понечи да каже нещо, но не успя.

Париж

Великият Ориент

Имаше стотици картонени кутии върху металните сиви полици в голямата стая на шестия етаж в сградата на Великия Ориент. На всяка кутия имаше поставен етикет с надпис на кирилица, а върху някои от тях още личеше, че е имало и печати, които са били скъсани.

Марка поглади остарелите кутии, които бяха изминали хиляди километри през цяла Европа. Париж… Берлин… Москва и отново Париж. Необикновено пътуване на тези ръкописи, скрили историята на вековния Орден.

Полицаят се върна към входа на залата с архивите, където се намираше уредникът, четиридесетгодишен мъж с прошарени коси и гъсти вежди.

— Какво вълнение да гледаш тези архиви, когато знаеш историята им! Благодаря, че ми позволихте. Колко ли време ще е необходимо, за да се изчете цялата тази информация?

В късния следобед, тъй като Жад не се появяваше, Марка реши да отскочи до улица „Каде“, за да види дали има още ръкописи на Дьо Брьой и някакви сведения за убийства на братя масони, подобни на убийството на Хирам. Той бе повикал и уредника, който, за късмет, щеше да прекара една част от вечерта в подреждане на руските архиви.

— Тук вероятно са цели години. За щастие руснаците много са ни улеснили, тъй като етикетите, които виждаш по кутиите, са много точни и изчерпателни. Като си помислиш, че от 1953 г. служителите, които са знаели френски език, са прекарали месеци в разлистване и изучаване на тези листове, без най-вероятно да знаят колко са важни. Или може би са превели работата, свършена вече от германците…

— Какво са търсели?

— Съветската империя се е впускала в Студената война. Сигурно са търсели политически документи и най-вече са искали да разберат каква е била организацията на ложите и дали си имаме своя шпионска мрежа. Комунистите не са ни обичали много…

Марка поклати глава.

— И не само те. Нацистите, фашистите, комунистите, реакционерите, монархистите, националистите… трябвало е да имаш здрав гръб, за да обявиш принадлежността си навремето.

— Е, да, човек не може да се харесва на всички, но тези архиви представляват най-вече исторически интерес, също като документа, върху който работя сега. Виж го.

Уредникът подаде на Марка пожълтял от времето лист със ситен, архаичен почерк. Той беше изписан много красиво и започваше с думите:

Списък на новите служители на ложата „Деветте сестри“

Откъс от речта на 20-ия ден от 3-тия месец на 1779 година

Почитаем майстор — брат Франклин

Марка извика:

— Списък с членовете на Ложата на Бенджамин Франклин! Това е безценно!

Уредникът се усмихна:

— Тази бележка е на повече от двеста години. Но какво мога да направя за теб?

Полицаят разказа накратко за убийството на Софи Доуз, за документите, върху които е работила, и разкритията за убийствата в Италия. Уредникът замислено си почеса брадата.

— Доуз взе всичко и от папката на Дьо Брьой няма нищо. Между нас казано, много се ядосах, като я видях да взема оригиналите със съгласието на Жуано. За щастие ни ги върнаха! А относно убийствата, за които ме питаш, те съветвам да видиш в книгата с описа на руските кутии. Те са старателно и точно подредени. Надписите са на кирилица, но числата са същите. Когато намериш това, което ти трябва, ме повикай. Аз съм в съседната стая.

Марка седна на стол до стената и взе голямата жълта папка с описа. Погледна часовника си — двадесет и два часа. Отново си помисли за Жад и набра още веднъж номера на мобилния й телефон. Остави ново съобщение на секретаря. Може би й се е наложило да свърши нещо спешно. В крайна сметка не бяха женени, за да й се налага да дава какъвто и да било отчет. Нямаше да казва и на съдия Дарсан. Щеше да го стори на следващия ден, ако пак нямаше новини от нея.

Отвори папката и прегледа различните заглавия. Квитанции за членски внос от 1830 г., речи от 1925 г., протоколи от срещите през 1709 г.… Марка търпеливо четеше. След около половин час очите му започнаха да се зачервяват, а краката — да изтръпват. Точно тогава обаче попадна на интересна бележка.

Мемоарите на брат Андре Барикоф от ложата „Гренел етоале“ за преследваните масони в историята. Година — 1938, серия — 122, подраздел — 12 789.

Марка стана и отиде да повика уредника, който подреждаше някакви разпилени документи. Той вдигна глава и му се усмихна. След две минути пред Антоан стоеше голяма картонена кутия. Той скъса връзката и отвори размекнатия от влагата капак. Вътре имаше папки с много ръкописи и таблици с числа. Марка прегледа папките една по една и най-накрая попадна на тази, която го интересуваше.

Остави голямата кутия на пода до бюрото и отвори папката „Барикоф“, в която имаше около десетина листа. Това беше журналист, член на Великия Ориент, който работеше в един от всекидневниците с голям тираж. Той бе описал доста подробно насилствената смърт на някои братя през годините. Марка бързо изчете текста. На осма страница сърцето му подскочи. Тридесетина реда…

… Интересно е да се отбележи, че по-възрастните ни братя говорят за убийства, подобни на убийството на Хирам. Първите са извършени в Германия в средата на XVIII век във Вестфалия. Дванадесет германски братя от една и съща ложа били намерени мъртви на поляна с нанесени белези като тези по тялото на Хирам — счупена ключица, счупени гръбначни прешлени и смазан череп. Наш брат, полицай, който водел разследването, открил, че убийците са част от страшното братство „Света Вехме“, създадено от съдии и военни с цел да унищожат враговете на християнството. Разследваното било спряно и виновниците никога не били намерени. Братът полицай изпратил писма до ложите, за да ги предупреди.

Попаднах и на други две подобни убийства, извършени отново в Германия точно след войната. Първото е извършено в Мюнхен след неуспеха на спартакистката революция, когато крайнолевите комунисти не успели да завземат властта през 1919 г. в Бавария. Действията на франкската част „Оберланд“, дясноекстремистка милиция, ръководена тайно от групировка, наречена „Туле“, били безпощадни и сред стотиците убити е имало и няколко масони, убити по същия начин. Важно е да се отбележи, че тези братя не били част от революционерите. Има и още едно убийство, този път извършено в Берлин. Става дума за Почитаем майстор от ложата „Гьоте“, захвърлен на тротоара със същите белези по тялото. Би било интересно да се разбере дали нацистите продължават да убиват по подобен начин, но след затварянето на ложите и създаването на лагерите нямаме достъп до подобна информация.

По-нататък в текста следваха философски размишления върху обтегнатите отношения с фашистите. Марка си записваше някои неща в същия бележник, в който пишеше и в Рим. Най-накрая попадаше на сериозна следа. Вече не ставаше въпрос за съвпадения. Всичко идваше от Германия. Кървава пародия на смъртта на най-уважаваната в масонството фигура — Хирам.