Кейт Мос
Лабиринтът (1)

Историческа бележка

През март 1208 година папа Инокентий III обявява кръстоносен поход срещу една християнска секта в Лангедок. Привържениците й са познати като катари. Самите те се определят като Bons Chretiens^[1] Бернар от Клерво ги нарича албигойци, а в регистрите на Инквизицията те са посочени като „еретици“. Папа Инокентий III си поставя за цел да прогони катарите от Миди^[2] да възстанови религиозната власт на Римокатолическата църква. Владетелите от Северна Франция, които се присъединяват към Кръстоносния поход, виждат възможност да се сдобият със земя, богатство и търговски предимства, като подчинят изключително независимите благородници от Юга.

Макар че от края на XI век кръстоносните походи са важна част от живота на християните през средновековието, а по време на Четвъртия кръстоносен поход, при обсадата на Зара през 1204 година, кръстоносците се обръщат срещу своите събратя, християните, това е първият случай, когато свещена война се води срещу християни на европейска земя. Пряка последица от гоненията срещу катарите е Инквизицията, която е създадена през 1233 година със съдействието на доминиканците, или черните монаси.

Каквито и да са били религиозните подбуди на Римокатолическата църква и на някои от временните водачи на Кръстоносния поход, например на Симон дьо Монфор, Походът срещу албигойците в крайна сметка е завоевателна война и бележи повратна точка в историята на днешна Франция. Той слага край на независимостта на Юга и унищожава много от обичаите и идеалите му, както и неговия бит.

Подобно на „катари“, и понятието „кръстоносен поход“ не се употребява в средновековните документи. Но тъй като днес се срещат и двете понятия, на някои места аз също съм ги включила в повествованието.