Метаданни
Данни
- Серия
- Лангедок (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Labyrinth, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Емилия Масларова, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Кейт Мос
Заглавие: Лабиринтът
Преводач: Емилия Масларова
Година на превод: 2006
Език, от който е преведено: английски
Издание: Първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2006
Тип: роман
Националност: английска
Редактор: Лалка Лилова
ISBN: 978-954-584-072-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2545
История
- — Добавяне
30.
Каркасон
Вторник, 5 юли 2005 година
Докато се отдалечаваше с колата от Тулуза, Алис се усети поободрена.
Магистралата — съвсем права, сякаш прокарана с конец, — минаваше през плодородни земи. От време на време Алис зърваше ниви със слънчогледи, клюмнали от слънцето на късния следобед. Почти през цялото време отстрани на магистралата се виждаха релсите на високоскоростната железница. В сравнение с планините и хълмистите долини на Ариеж пейзажът тук й се струваше по-опитомен.
Навлезе в департамент Од. На кафява табела за исторически забележителности пишеше: „Vous êtes en Pays Cathare“[1]. Алис се усмихна. Земите на катарите. Ясно беше, че областта определя себе си не само през призмата на настоящето, но и на миналото си. И то не само Фоа, а и Тулуза, Безие и самият Каркасон, всички големи градове на Югозапада още живееха в сянката на събития, разиграли се преди близо осем столетия. На тях бяха посветени книги, сувенири, пощенски картички, видеофилми, цяла туристическа индустрия.
Пътните знаци сякаш привличаха Алис към Каркасон.
Беше притеснена и развълнувана, странно уплашена, докато минаваше през сиви промишлени предградия и между складове. Вече беше наблизо, чувстваше го.
Светофарът светна зелено и Алис се устреми напред, понесена от потока автомобили, за да мине по обиколни пътища и мостове, после най-неочаквано се озова отново извън града.
Изкачи се на билото на хълма и ето че пристигна.
Средновековният Град беше много по-внушителен, отколкото си беше представяла, по-величествен и съвършен. Отдалеч, на фона на рязко откроените морави планини, приличаше на приказно царство, което се рее в небето.
Алис се влюби в него от пръв поглед.
Спря и слезе от автомобила. Имаше два обръча крепостни стени, вътрешен и външен. Младата жена зърна катедралата и замъка. Над всичко се издигаше правоъгълна симетрична кула, много тънка, много висока.
Паметта й предостави думите, които й бяха нужни. „Да пристигнеш, откъдето сме тръгнали, и да познаеш за пръв път мястото.“
Едва сега Алис разбра какво всъщност е имал предвид Елиот.