Джонатан Келерман
Били Стрейт (66)

66.

Нека си мислят, че е офейкал във Вегас.

Нека си мислят, че си имат работа с глупак.

Това ще му даде възможност да замете всички следи. Обичаше всичко да е подредено.

Не чак колкото Лиза. Тя беше последователна, искаше всичко наведнъж. Отличаваше се с нестандартността си. И тази порочна уста…

Мразеше изненадите, но той успя да я изненада.

Както и германчето. И малката глупава Сали.

Оставаше само още една изненада и тъпите ченгета го улесняваха, като издаваха „анонимните обаждания“. Плажът във Венис. „Оушън Франт Уолк“. Дали хлапето още не беше там? Може би. Понякога бегълците се установяваха.

Колко далеч можеше да отиде едно улично хлапе? Ако подълбае малко по-дълбоко, дали щеше да го намери?

Дали да не забрави за хлапето? Може би преиграваше? Вманиачаваше се? Понякога постъпваше точно така, навремето се притесняваше за някоя незабележима пъпка, докато тя се инфектира и се наложи сам да я изстиска, да я покрие с лекарство и да се примири с болката. Никой не знаеше тази негова страна.

Може би хлапето дори не е било в парка. Ако е видяло нещо, нима нямаше да се предаде само и да се опита да вземе наградата? Но това означаваше, че чете вестници, гледа телевизия, знае какво става по света. А някои от тези деца бяха толкова умопомрачени от наркотици и толкова слабоумни, че нямаха и най-малка представа какво се случва около тях.

Свидетелят им не струваше пукната пара. Дали да не остави всичко да си върви по течението? И да живее в несигурност?

Мисли доста дълго върху това. Притесняваше се. Една неприкрита следа.

Можеше поне да провери. Размишлява дълго как да го направи, без да се излага на опасност, и накрая състави план.

Идеално. Но колко иронично! Най-трудното нещо в изграждането на ролята — иронията, така поне твърдяха учителите по актьорско майсторство на скапаните звезди.

Каква е мотивацията ми?

Оцеляване.