Джонатан Келерман
Били Стрейт (56)

56.

По лицето на Естрела Флорес имаше достатъчно тъкан и Петра можа да я идентифицира. Гърлото на прислужницата бе срязано от ухо до ухо, но други рани не се виждаха. Не приличаше на жестокото маниашко убийство на Лиза.

Нещата съвпадаха, предположи тя: Лиза беше символ на страстта, а това тук — разчистване на следите.

Балч или Рамзи? Или и двамата? Никой от тях вече не беше стопроцентово вероятен.

Д-р Боулингър искаше да остане, но Сепулведа накара заместника си да го върне в Лос Анджелис. Двамата бяха много подходящи спътници и въпреки целия ужас на ситуацията, Петра се усмихна.

Горката Естрела. Ето това означава да си на грешното място в грешното време. Все още бе облечена в розовата си униформа. Сигурно се бяха погрижили за нея във вторник или сряда, докарали са я тук в сряда.

Навярно е било късно в сряда или рано в четвъртък, когато са го забелязали да излиза, защото тя го разпита в сряда вечерта и тогава лексусът си стоеше, паркиран пред офиса на „Плейърс Мениджмънт“. Празен. Чист. Което бе в контраст с бъркотията в офиса. Дали вече го е бил извършил? Дали Естрела е лежала в багажника по време на разпита?

С Рон стояха настрани, за да могат местните експерти да си свършат работата, а те бързаха да приключат преди тъмнината да обърка всичко. Имотът на Рамзи в Монтесито беше огромен, къщата — стара и величествена, измазана с кремава гипсова мазилка и покрита с червени керемиди, истински испански стил, нямаше камбанария, нито натруфените извивки на замъка в Калабасас. Грамадни дъбове засенчваха няколко десетки декара около сградата. Градинарите бяха взели под внимание усойното място — папрати, кливии, камелии, азалии, майсторски оформени с красиви пътечки от чакъл.

Погледът нататък се спускаше по долината към ниското езеро, трийсетметров кръг от зеленикава вода, блеснала под слънцето. Бели и розови лилии закриваха половината от повърхността, огненочервени мухи бръмчаха наоколо като малки самолетчета, една бронзова чапла се бе навела да пие вода. Хвощове и още лилии покриваха задния двор, а сред тях се виждаха жълти, бели и зеленикави островчета. Петра забеляза изпотъпканата растителност, която бе довела д-р Боулингър до гроба.

Имаше наистина набито око.

Експертите се бяха съсредоточили върху черния лексус. Вътре бе облицован само в кожа. На пода имаше черни стелки. Не беше лесно по тях да се забележат петна от кръв, но единият от криминалистите каза, че видял едно с големината на десетцентова монета на капака на багажника и препаратът го потвърди. По седалките нямаше нищо, но след третирането с химикали, върху стелките избиха кървави петна.

— Сигурно се е излял половин литър — каза капитан Сепулведа. — Ако е станало, както мисля. Тоест: убил я е някъде другаде, после я е увил в нещо, от което е протекла кръв. След това е измил багажника — все още долавям мирис на миещ препарат. Решил е, че щом изглежда чисто, значи наистина е чисто.

Говореше кротко. Не беше доволен, че са го завлекли вътре. Петра се зачуди дали някога е бил детектив в отдел „Убийства“.

— Най-добре е да намерим заповеди за обиск за къщата и имота — каза той. — Кой знае какво още можем да намерим. — Обърна се с лице към Петра и цепките, представляващи очите му, трябва да са се спрели на нея, въпреки че тя не виждаше достатъчно голяма част от ирисите, за да може да прецени. — Веднага отивам да говоря със съдия. Какво следва после?

— Балч е докарал колата дотук, значи очевидно е заподозрян — отвърна тя. — Ще съобщя това на моя капитан и ще го накарам да осигури заповед за задържане. Дали Балч го е направил като съучастник на Рамзи или не — това тепърва ще се изяснява, но не се съмнявам, че това убийство е свързано с нашето. Необходимо ми е да намеря Балч и Рамзи колкото може по-скоро.

Изискваше, а не молеше.

— Добре — каза Сепулведа. — Ще се върна до час. Ако имате някакви въпроси, обръщайте се към сержант Графтън. — Той посочи към стройна, хубава жена с тъмна коса в спортни дрехи, която си водеше бележки до езерото.

Тръгна, а Рон подаде на Петра мобилния си телефон. Най-напред тя се обади на Уил Фурние. Нямаше го на бюрото му. Остави номера си. Шолкопф също беше излязъл, цял следобед имал срещи, но тя успя да убеди секретарката да го открие. Той се обади след пет минути.

— В момента съм при Лазара. Надявам се да ми носиш добри новини.

— На мен ми изглеждат много добри, господине. — И тя му разказа.

— Мамка му… добре, веднага намираме и двамата.

— Рамзи се е скрил зад Лорънс Шик.

— Знам, значи ще трябва да издърпаме копелето от полите на Шик. Само да поговорим, не да го арестуваме. Ти остани там, следи зорко какво става, не губи контрол върху ситуацията. И дръж проклетата телефонна линия свободна.

— Балч живее в Ролинг Хилс Естейтс — каза Петра. — Офисът му е в Студио Сити. Имам и двата адреса.

— Давай ги.

Тя прочете данните и Шолкопф затвори.

— И аз трябва да се обадя — каза Рон. — На Хектор и на майка ми. Тук няма да свършим скоро.

Тя му върна телефона. Елегантен малък „Ериксон“.

— Апаратът личен ли е или служебен?

— Личен.

— Ще ти се издължа.

Той се усмихна и набра номера. Вдигаха лексуса на камион, криминалистите опъваха ленти и отцепваха мястото, където бе заровен трупът. Сержант Графтън крачеше наоколо, сочеше и даваше указания.

Пристигна камионетка на следствието на Санта Барбара, от нея слязоха двама мъже в бяло със сгъваема носилка. Тялото на Естрела Флорес беше малко. Краката й бяха изкривени, през цепнатината на гърлото се виждаше съсирен участък от трахеята.

Рон не можа да открие Де ла Торе, но се свърза с майка си и Петра се отдалечи, за да го остави насаме, мислейки си за разговора, който й предстоеше с Хавиер Флорес. Шолкопф й бе наредил да остави линията свободна. Да върви по дяволите! Това беше телефонът на Рон, участъкът да й купи и на нея.

Камионът пое, опитвайки се да изкара лексуса през дъбовете. След няколко мига хората от следствието пренесоха тялото до колата си и последваха голямото превозно средство. Градината беше изпомачкана, клонките и листата — изпочупени и скъсани. До Петра долетя мирис на океан, значи тихоокеанските въздушни маси успяваха да стигнат толкова навътре. Лилиите се поклащаха, полицейските ленти потрепваха.

Рон се върна и й подаде телефона.

— Е — каза тя, — в началото денят предвещаваше да бъде хубав.

— И все още е. — Той се приближи до нея и пръстите му за секунда докоснаха нейните. Хвана я за показалеца, стисна го нежно и го пусна. Взираше се точно пред себе си. Пръстите му барабаняха по външната част на бедрото, но очите му изглеждаха спокойни.

На него му е интересно, помисли си тя. Би работил по убийства, само да му позволят. Телефонът иззвъня.

— Конър.

— Говорих с адвоката Шик — каза Шолкопф. — С Рамзи идват към вас.

— Ами Балч?

— Рамзи каза, че би трябвало да си е в офиса. Обадихме се, но никой не вдигна.

— Същото ми се случи и в деня, когато го разпитвах — каза Петра. — Беше там, но не вдигна телефона.

— Както и да е. Пратих натам един полицай, а от Ролинг Хилс се съгласиха да отидат до дома му.

— Защо Рамзи идва насам? — попита тя.

— Къщата е негова, Барби. Той е много разстроен.