Джонатан Келерман
Били Стрейт (60)

60.

След като и второто й почукване остана без отговор, Милдред Борд се притесни.

Преди час чу, че ваната се пълнеше. Дали госпожата не бе паднала? Или е получила някакъв пристъп? Може би лекарите грешаха и тя наистина беше болна.

Натисна дръжката на бравата и докато влизаше в спалнята, повика: „Госпожо?“. Нямаше никой.

И леглото беше оправено!

Не идеално гладко, както го правеше Милдред, но не беше зле. Първо ваната, сега и леглото. И каква беше тази независимост, по дяволите?

Вчера стана много рано и се приготви. В шест чу стъпки, слезе и намери госпожата в кухнята, пред нея лежеше сгънат вестник, поставен до чаша с някаква течност, която се оказа чай на прах.

— Добре ли сте, госпожо? — попита тя.

— Добре съм, Милдред. А ти? — Госпожата се усмихваше, но погледът й беше… далечен.

— Готова съм да посрещна новия ден, госпожо.

— Това се казва дух.

Милдред се овладя, за да не се намръщи, и приготви истински английски чай, като хвърляше по един поглед към вестника.

Госпожата се усмихна.

— Сигурно развивам някакъв закъснял интерес към текущите събития.

— Да, госпожо. И сте станали толкова рано.

— Май напоследък често го правя, не мислиш ли? Сигурно биоритмите ми са се променили.

По-късно същия ден намери госпожата във вътрешния двор, опряна с ръка на една каменна колона, сякаш се нуждаеше от подкрепа. Гледаше към… какво ли? Запуснатата градина? По-скоро в нищото. Очите й пак бяха празни и когато Милдред я поздрави, останаха празни още няколко секунди.

Странни неща се случваха.

Милдред мина през спалнята и влезе в първия дрешник. Никой. Банята също беше празна, ваната беше източена, хавлиените кърпи — сгънати.

Дълъг коридор водеше към друг дрешник. Милдред застана на входа му и повтори: „Госпожо?“.

— Тук съм, Милдред. Може да влезеш.

Милдред забърза по тясната пътека. Дрешникът в дъното бе по-голям от повечето стаи, стените му бяха покрити с махагонови полици и ракли, вградени шкафове. Надписани на ръка кутии, множество обувки, подредени по цветове. Всичко, което бе останало от модната колекция на госпожата, бяха две вълнени палта, шлифер, пет костюма — черен, кафяв, бежов и два сиви — и няколко всекидневни рокли и кашмирени пуловери, всичките прибрани в найлонови пликове. Госпожата стоеше пред едно огледало и си слагаше грим, бе издокарана в един от сивите костюми — „Шанел“ отпреди трийсет години. Носеше перлени обеци, малки и много хубави. Милдред си спомни диамантите, с които той бе обсипвал госпожата. Един неприятен дребосък от Сан Гейбриъл ги разгледа под лупа с хищническа усмивка.

Шанелът падаше идеално по фигурата на госпожата. Но… краката й…

Бели спортни обувки с връзки върху груби бели къси чорапи.

— Реших да се поразходя, Милдред. — Гъстата чуплива коса на госпожата беше сресана и напръскана с лак. Беше кестенява, размесена с бели нишки. Гримът беше нанесен професионално, с изключение на малка излишна точица червило до ъгъла на красивата й уста. Милдред потисна спонтанния си импулс да я избърше, но нарочно задържа върху нея погледа си, госпожата разбра намека й и я изтри.

— Разходка. Прекрасна идея, госпожо… — Милдред пак сведе поглед. Тези чорапи!

Госпожата се засмя притеснено.

— Не са точно в изискан стил, знам, но са удобни за стъпалата. Глезените ми са схванати, Милдред. Опитах се да ги раздвижа, но още са като дървени. Отдавна не съм ходила, Милдред.

Отметна рамене назад, изправи гръб и тръгна по коридора.

— Бъдете внимателна, госпожо. Полях овощната градина само преди двайсет минути и още не се е оттекло, особено в дъното, където са прасковите. Кално и хлъзгаво е, все си мислех, че на градинаря ще му стигне умът да…

Госпожата се спря и постави деликатната си ръка на рамото на Милдред.

— Няма да се разхождам из градината, мила — каза тя. — Ще изляза из квартала.

— О! — каза Милдред. — Разбирам. — Не разбираше. — Ще се радвам да ви придружа…

— Не, благодаря ти, мила. Имам нужда да поразмишлявам.

— С цялото ми…

— Ще се оправя, Милдред. — Брадичката на госпожата затрепери. Тя пак отметна назад раменете си.

Направи още една стъпка. Спря.

— Винаги съм се оправяла, Милдред. Нали?