Джонатан Келерман
Били Стрейт (52)

52.

Чернилка.

Не го взе на сериозно. Владимир Жуканов свали една кукла трол от полицата и я стисна за шкембето. Рус трол, на блузата му пишеше „Луд по сърфа!“. Мразеше усмивката му. Някакъв швед или датчанин го бе измислил, но този бе произведен в Корея без лиценз. Жуканов купи десет на едро от стар московски приятел, който работеше на доковете в Лонг Бийч, за сто долара, без въпроси.

Грузинец, казваше се Макошвили, бяха късали глави заедно, докато бяха в армията, разтурваха протести край Кремъл, наливаха ум на чифутите, чистеха космополитната мръсотия.

Носеше по няколко тролчета наведнъж и прибираше парите, майната му на шефа!

Владимир Жуканов, сержант в московската полиция, беше паднал до амбулантен търговец на играчки!

Америка, страната на сбъднатите мечти. За да го пуснат в нея, заяви, че е чифут, плати цяло състояние на някакъв адвокат, специалист по имиграцията, за да лъже вместо него, после се озова в някакъв пълен с чифути бордей в Западен Холивуд и докато през следващите няколко месеца се опитваше да си намери собствено местенце в Лос Анджелис, копелето Елцин отвори вратите за всички.

Градът беше пълен с чернилки и латиноамериканци. Все още не си бе намерил мястото. Кара такси, опита безуспешно да предлага услугите си като бияч сред измамниците, успя да се добере до пазара на крадени коли в Западен Холивуд, но не успяваше бързо да шитне стоката, затова го натириха. Известно време работи през нощта като гард в един руски клуб на Трета улица, докато някакви пънкове не му разбиха носа — пет срещу един, тъпите собственици на клуба настояваха да не се носи оръжие, как тогава можаха да заявят, че вината била негова?

Сега пък това. По пет долара на час от чифута, собственик на щанда за сувенири. Жуканов редовно прибираше поне по пет процента от оборота, чифутът знаеше, но не му пукаше — избиваше си го от още двайсет щанда из целия град, живееше в парка „Хенкок“ и купуваше на кривоносата си жена диаманти.

Жуканов си мислеше как някой ден ще проникне в къщата и ще докопа тези диаманти.

Дотогава ще продава играчки. И изведнъж: спасението дойде под формата на едно хлапе.

Трябваше да е същото. Жуканов беше опитен ловец, надушваше плячката.

Каза го на онова черно ченге, но копелето не го вземаше на сериозно. С тези чернилки ченгета нищо чудно, че в тази дупка имаше такава престъпност. Все едно да оставиш лисица да пази пилци.

Но нямаше да остави това да провали плановете му. Чакаше двайсет и пет бона от тази работа, може би щеше да щипне набързо и диамантите на шефа, да отлети за Ню Йорк, Брайтън Бийч^[1], Кони Айлънд — там имаше хора, които щяха да оценят таланта му. Но с толкова пари можеше да започне и собствен бизнес.

Вече работеше за собствена сметка — беше едноличен преследвач на хлапето.

Колко ли може да се е отдалечило малкото копеле? Със сигурност щеше да се появи пак и тогава сержант Жуканов щеше да го пипне.

Прилив на оптимизъм подобри настроението му. Малко водка, можеше да се отбие някъде да похапне добре.

Утре започва, ще си отваря очите на четири.