Джонатан Келерман
Били Стрейт (24)

24.

След като Брешър си тръгна, тя се обади в „Емпти Нест“ и попита за Кели Еспозито, настоящата тръпка. Добри отношения с жена му означаваха само една странична забежка, така ли?

Спозито беше на работа, имаше неприятен глас, който стана писклив, когато Петра се представи и обясни защо се обажда.

— Даръл? Вие сериозно ли? — Но след миг тя потвърди алибито на Брешър.

— Значи е бил с вас през цялата нощ?

— Нали това ви казвам. Вижте какво, по-добре не го пишете. Не искам проблеми.

— Аз съм детектив, а не репортер, госпожице Спозито.

— Ако видя името си във вестниците, ще ви съдя.

Мразеше вестниците. Какъв й беше проблемът?

— Защо сте се заяли с Даръл? Защото е черен ли?

— Разговаряме с хората, които са познавали Лиза, госпожице Спозито…

— Всички знаят кой го е направил.

— Кой?

— Стига бе — каза жената, — все едно вие не знаете. И той ще се отърве, защото е богат.

Петра й благодари за помощта, затвори и отиде с колата до студиото, което беше на пет пресечки, показа значката си и демонстрира смесица от чар и твърдост, за да влезе. Получи указания от един мъж с дълга коса, който приличаше на актьор, но носеше колан с инструменти на кръста.

Филмовата компания заемаше няколко дървени бунгала с кепенци, пръснати между варосани звукови студиа и офиси. Безупречен вид, прекалено идеален селски облик, като кадър от филма „Броненосецът Потьомкин“. Реклами на телевизионни сериали и филми бяха поставени на метални билбордове. Полето със сателитни чинии приличаше на гигантска колекция от грънчарски изделия.

Една жена в бунгало А й каза, че Брешър работи в Д. Влезе в малка празна приемна от стъкло и метал, украсена с черни дървени цветя, с три телефона, без пишеща машина или компютър. Там висяха още филмови плакати на евтини продукции, които тя не можа да разпознае. Миришеше на риба. През една врата се чуваха гласове и тя я отвори след еднократно почукване.

Брешър и две жени по на двайсетина години седяха пред дълга маса, отрупана с няколко сиви машини — нещо средно между прожекционен апарат и микроскоп. В отворена пластмасова кутийка имаше три порции суши.

Едната жена носеше огромен черен пуловер и прилепнал черен клин. Имаше хубаво лице с остри черти, бронзова кожа, лъснала вероятно от фон дьо тена, и черна къдрава грива, която падаше по гърба й. Другата беше бледа като сняг, с рядка руса коса, хваната с розова шнола. Беше приятна, но не фатално изглеждаща като къдрокосата. Брешър седеше между тях, но се извърна и се отдалечи от жените.

— Детектив Конър — каза той. В ръката си държеше димяща чаша, а отстрани се виждаше лъскава кутийка кафе „Гари Ларсън“. Твърдеше, че не се друса, но както повечето бивши алкохолици, беше пристрастен към кафето.

— Здрасти — каза Петра. — Госпожица Спозито?

— Какво? — каза къдрокосата и се изправи.

Беше висока, 1.75, страхотно оформено тяло, което си личеше дори и под провисналия пуловер. Тъмните й очи изглеждаха десет години по-възрастни от самата нея. Беше сложила огромно количество черна спирала, от която миглите й приличаха на миниатюрни автомобилни чистачки. Видът й бе прекалено натрапчив за модел или актриса, но определено караше мъжете да се обръщат след нея. Лъвица, особено с тази грива.

— Помислих си, че ще е добре да се отбия и да поговоря с вас лично.

Брешър рязко извърна глава към любовницата си. Опитваше се да си представи какво ли от казаното от нея по телефона е усложнило нещата.

Спозито изгледа зверски Петра, докато се приближаваше към нея с големи плавни стъпки.

Русото момиче гледаше втрещено цялата ситуация.

Когато й оставаха още две крачки, Спозито каза:

— Да поговорим навън. — После се обърна към русата: — Ще влезем в кабинета ти, Кара.

— О, разбира се — каза русото момиче. — Да остана ли тук?

— Да. Няма да се забавим.

Като излязоха пред вратата, Спозито сложи ръце на кръста:

— И сега какво?

На грешен път си, дивачко, какъв е този необоснован гняв.

— Изказахте се доста силно за господин Рамзи — каза Петра.

— О, за бога! Това е само мнение. Всички говорят за това. Защото господин Рамзи си пада по насилието. Лудост е дори да си помислите, че Даръл изобщо има нещо общо с Лиза само защото са се срещали няколко пъти. Но добре, питахте къде е бил, казах ви. Това е всичко. Достатъчно неприятности си имам само защото ходя с Даръл, няма нужда от още.

— Неприятности от кого?

— От всички. Обществото.

— Расизъм?

Кели се засмя.

— Само преди няколко седмици бяхме в „Роуз Боул“ и някакъв идиот направи груба забележка. Мислех си, че вече е различно, в Лос Анджелис сме, в края на 90-те години. Още повече, коя е най-богатата жена в Америка — Опра^[1]. — Тя се намръщи и около устните й се образуваха бръчки. — Това, което се случва между нас с Даръл, е хубаво и аз не искам да го развалям.

Нищо не знаеш, скъпа.

— Разбирам — каза Петра. — Други мнения, които бихте искали да споделите? За убийството на Лиза? За Лиза изобщо?

— Не. А сега ще ми позволите ли да се върна към задълженията си? Тук все пак работим.

Защо кинаджиите имаха такива комплекси за почтеността на труда си?

— Откога работите тук, Кели? — Кели, не госпожица Спозито, защото тази винаги щеше да се опитва да доминира.

Автомобилните чистачки премигнаха.

— Една година.

— Значи сте работили с Лиза.

— Не заедно по един и същи филм. Тя имаше нужда от обучение, затова Даръл работеше с нея. Аз винаги съм работила сама.

— Лиза не беше ли обучена?

Кели се изсмя.

— Тя беше абсолютна новачка. Даръл винаги оправяше грешките й.

— През всичките шест месеца, в които работеше тук?

— Не, научи се, работеше сносно, но честно казано… не, забравете, не искам да говоря лошо за нея.

Петра се усмихна, а Кели оголи зъбите си. Сигурно това беше усмивка в отговор на нейната, предположи Петра.

— Добре де, отворих голямата си уста. Щях само да кажа, че трудно се намира работа в монтажа, трябва да плащаш на когото трябва. Лиза беше съвсем зелена. Предполагам, че е имала връзки.

— Какви връзки?

— Не знам.

Още нещо, което Даръл не е казал на лъвицата. Изведнъж на Петра й дожаля за нея.

— Какво мислите за нея като човек, Кели?

— Тя си вършеше работата, аз си гледах моята, не сме били близки.

— Харесвахте ли я? — попита Петра.

Кели премигна.

— Честно ли? Не ми беше любимка, защото не мисля, че се държеше добре с хората, но сега наистина не искам да говоря лошо за нея.

— С кого не се държеше добре?

Черните й очи се присвиха.

— Говоря по принцип. Имаше остър език, сигурно заради него е загазила.

— Какво имате предвид?

— Беше саркастична. Казваше нещата, без да ги назовава направо, разбирате ли какво имам предвид? Погледи, интонации, целият този език на жестовете. — Докосна устните си, сви единия си крак като балерина, огъна се, после се изправи. — Лиза имаше високо мнение за себе си, ясно ли ви е? И ако някой не отговаряше на стандартите й, тя му го показваше по един или друг начин. Искате мнението ми? Може би Рамзи се е опитвал да се съберат отново и тя го е отхвърлила. Тези, които бият жените си, лесно се палят, нали?

Особено от острите езици на враждебни момичета.

— Възможно е — каза Петра и изглеждаше толкова очарована, колкото и беше.

— Възможно е Рамзи все още да е значел много за Лиза — каза Кели — и да речем, че са се срещнали и той се е опитал да я накара да се сдобрят, но не е могъл да го вдигне или каквото и да било там, а тя му е казала какво мисли, както само тя може — и той е полудял.

Петра успя да прикрие учудването си. Тази жена бе преминала от враждебна съпротива до криминологична теория само за пет минути — предлагаше й версия, която напълно съвпадаше с хипотезата на Петра за последната среща.

— Откъде знаете, че Рамзи е импотентен?

— Лиза така каза — поне го намекна. Беше преди три-четири месеца. Обядвахме всички заедно — Даръл, Кара, аз, Лиза и още една монтажистка, която работи тук, Лорет Бенсън, тя е обратна. Стана въпрос за актьорите: как обират всички лаври и как повечето от тях са отвратителни като хора, пълни боклуци, но публиката никога не го разбира, защото слуша само глупости, измислени от медиите и пресаташетата им. Както и да е, започнахме да говорим как актьорите се превръщат в нереални секссимволи — като Мадона, която роди това бебе и всички се отнасят с нея, сякаш е другата Мадона и това е някакво свято раждане, нали така? За всичките онези откачалки, които още търсят Елвис и си мислят, че Майкъл Джексън ще запази брака си. Ние, монтажистите, гледаме тези хора ден след ден, сцена след сцена през прозореца на монтажния апарат. Виждаме много дървени изпълнения, виждаме какво се прави, за да изглеждат те добре и да звучат интелигентно, и знаем колко малко от тях са дори талантливи. Та както и да е, говорехме за това и за всичките онези сексуални фантазии, които публиката има за хора, които сигурно дори не могат да изиграят секс пред камерата. Тогава Лорет започна да разказва колко много актьори били обратни, дори и такива, които публиката смята за хетеросексуални секс богове, че сексуалността и реалността били като две различни планети. А Лиза само обърна очи и каза: „Нямате си никаква представа. Изобщо не знаете за какво става въпрос“. Ние всички я зяпваме, а тя се изхилва и казва: „Вземете мен за пример. Мислех си, че съм в «Хард Рок Кафе», а се оказа Наклонена кула от преварени спагети“. После започна да се смее още по-силно и лицето й придоби съвсем различно изражение — обезумяло и гневно — а тя само скочи и отиде до тоалетната и остана там известно време. Лорет каза: „Охо, бръкнаха на някого в шортите“. После Лиза се върна и носът й беше зачервен, а тя — в прекалено добро настроение, нали разбирате?

— Надрусала се е.

Кели се направи, че насочва срещу нея пистолет.

— Да не сте детектив?

— Много ли се друсаше?

— Достатъчно. Не че съм я следила.

— Значи въпросът за импотентността я разстройваше.

— А вас няма ли да ви разстрои? — каза Кели Спозито. — Животът и без това е гаден и мъжете, дори като се стараят, пак не могат да ти угодят. А кой би бил щастлив с някакви меки спагети?

Когато Петра си тръгна от студиото, минаваше пет и тя нямаше нищо против една дълга гореща вана и хубаво ядене, приготвено от някой друг, а може би и малко труд над статива. Но преди това трябваше да се чуе със Стю, за да обменят информация и ако той предложеше да отидат при Рамзи тази вечер, нямаше да спори с него.

Обади се в участъка. Стю не се бе върнал, но Лилиан, цивилната секретарка, каза:

— Пристигна нещо за теб от следователя, Барби.

— Голям плик?

— Средно голям. Оставих го на бюрото ти.

— Благодаря.

Хапна сандвич с риба тон в „Апъл Пан“, преглътна го с кока-кола, прегледа вестника — нищо за Лиза — и се върна в Холивуд толкова бързо, колкото движението по улиците й позволи. Когато пристигна, вечерната смяна беше застъпила, но повечето детективи бяха навън, изпълняваха заповеди за обиск и търсеха лошите и бюрото й беше празно. Стю все още не се беше появил.

В кафявия плик имаше предварителни резултати от аутопсията, подписани от д-р Уендъл Кобаяши и потвърдени, както бе обещал Шолкопф, от главния следовател д-р Илие Романеску.

Бързо развитие, обикновено и за предварителните резултати се чакаше по една седмица.

Седна и зачете двата машинописни листа. В тялото на Лиза Рамзи са намерени следи от кокаин и алкохол, количествата са достатъчни за опиянение, но не и за причиняване на ступор. Което означаваше, че е било по-лесно да бъде изненадана. Все още нямаше официален доклад от аутопсията, но лекарите бяха успели да установят броя на раните и причината за смъртта. Двайсет и три прореза, почти колкото на Илзе Егерман, която имала двайсет и девет. Засега следователят смяташе, че фатална се оказала голямата рана на корема, както бе предположила и Петра. Острието бе влязло малко над тазовата кост и бе проникнало двайсет сантиметра по-нагоре — вертикален прорез, който пресичаше червата, стомаха и черния дроб, разполовяваше диафрагмата и прекъсваше дихателния канал.

Изкормване. Удар, използван от уличните биячи.

Тя пада и той я удря още двайсет и два пъти.

Заслепение или удоволствие. Или и двете.

Д-р Кобаяши предполагаше, че онзи е стоял близо до нея, когато е нанесъл първия фатален удар. Което означава, че и той е бил покрит с кръв и ако имаха късмет и тя да е отвърнала, също е оставил нещо по нея. Но анализът на флуидите и тъканите щеше да отнеме няколко дни. Нямаше и стъпки, както бе отбелязал и Алън Лоу. Или си е свалил обувките, или е имал късмет.

Замисли се над това, което й каза Даръл за сексуалните предпочитания на Лиза — орален секс в колата. Като връщане към гимназиалните години. Дали Лиза е останала на стадия на мажоретките? Мажоретки и възрастни мъже?

Кели описа Лиза като човек с високо самочувствие, но се оказва, че само е задоволявала Даръл, без да иска нищо за себе си.

Секс в кола. Убиецът е откарал Лиза някъде с кола.

Г-н Мъжкарят Рамзи не може да го вдигне?

Хроничен проблем? Среща, на която е опитал за последен път да се докаже?

В колата? Защото с Лиза и преди са го правили в кола?

Проклетият автомобилен музей! Дали е нещо повече от любовта на милионера към трофеите? Съпружеска помощ за Рамзи? Всичкият този хром и стомана, мощните машини, напомнящи му, че е богат, красив и почти известен — играчки за милиони долари, само и само притокът на кръв към пениса му да продължи?

Брешър каза, че Лиза изглеждала опитна. Дали е практикувала с Рамзи? С други? След развода или преди това?

Но телефонните разпечатки показваха, че не е контактувала с други мъже, на пръв поглед нямаше много социални контакти. Може би е използвала служебния си телефон за лични разговори. Получаването на неговите разпечатки щеше да е трудна работа. Беше сигурна, че законният собственик е филмовата компания. Утре ще се заеме с книжата.

Върна се на нощта на убийството. Лиза се е издокарала.

В колата, в колата, хайде да го направим в колата.

И Рамзи не успява да я промуши…

Промуши. Пак тази дума.

Не може да я промуши, Лиза пуска в действие сарказма си и той я намушква.

След като се е показал толкова добър, простил й е, че е говорила пред онази клюкарска телевизионна програма, намерил й е работа в студиото и продължава да й праща по седем бона на месец.

Двайсет и три хиляди в брой, сметка в „Мерил Линч“ — ще говори с брокера, Гадумиян, още една задача за утре. Секс, пари, провал.

Провал в колата, значи е използвал колата, за да я убие?

Закарал я е до последната й спирка.

Оправил я е на паркинга.

Колко типично за Лос Анджелис.

Имаше нужда от достъп до PLYR0 и PLYR1, както и до всяко превозно средство от колекцията на Рамзи. Доколкото разбираше, колата на убийството е оттам — фалическото ферари, паркирано пред очите им, а Стю и другите детективи само зяпаха, без да знаят, че гледат към кланица на колела.

Не, беше прекалено явно, дори и за Лос Анджелис. Някоя друга… телефонът й иззвъня, трябва да е Стю.

Само че беше Алън Лоу, който се обаждаше от централата. Криминалистът звучеше уморено.

— Има предварителни резултати за обвивките от храната и урината. Храната е някаква смесица от говежда и свинска кайма, чушки, лук, доматен сос, чили на прах, чесън на прах, някои други подправки, които още не сме установили. Има и трохи от хляб. Не в сместа, отделно. Сигурно от кифлата. Бял хляб.

— Чили бургер.

— Най-вероятно. Урината е определено човешка, но се надявам, че не искаш някое екстравагантно изследване на ДНК, защото едва имаме материал да установим вероятния тип. Дори и да можехме да го направим, щеше да ни струва цяло състояние и дълги дни работа.

— Какво друго открихте? — попита Петра.

— Свалихме отпечатъци от обвивката и от книгата, която ти намери. Имаше по цялата корица. Пълни, частични, много ясни. Не съм експерт, но изглежда, че някои от отпечатъците от книгата и от обвивката съвпадат. Изпратихме ги в „Регистрация“, но оттам засега не са ги свързали с никое досие. Така че твоят читател явно не е важен престъпник, нито държавен служител. Освен това от размера на отпечатъците личи, че вероятно са на жена.

Клошарка, спотаила се зад скалите, помисли си Петра. Яде тайно и чете някоя стара книга от библиотеката, с която сигурно подхранва шизофреничните си фантазии — кой знае какво означават за нея президентите.

Тъжно. Ако нищо не излезе, може би ще си струва да поразпита парковите служители и патрулиращите полицаи в Холивуд, да види дали някоя бездомница не се навърта често в тази част на „Грифит“.

— Благодаря, Алън. Нещо от микроскопския анализ?

— Само мръсотия засега. При всичката тази кръв пробата е доста чиста.

 

 

Стю пристигна в участъка в 6:34 вечерта и изглеждаше като парцал. Петра закусваше с второто си шоколадче „Марс“ и се чудеше къде ли е Рамзи точно в този момент, какви ли мисли минават през главата му, съжалява ли за направеното, или се опиянява от спомена как е заклал Лиза.

Попита Стю как е. Той каза, че е добре и разказа какво е направил през деня с прилежния тон на дете, което докладва пред учителка. Посещения в три филмови компании, три заложени капана, ще чакат и ще видят. Не звучеше достатъчно, за да могат по принцип ясните му ириси да порозовеят.

Свали сакото си и го преметна спретнато на облегалката на стола си.

— Никой не каза нищо лично за него. Изглежда, не се събира много с хората от бранша. Фактът, че е пребил Лиза, ги кара да мислят, че я е убил.

— Аз имам нещо лично. — Петра му разказа за разговорите си с Брешър и Спозито, както и за намеците на Лиза за импотентността.

— Интересно — каза той.

Сякаш се случваше на всички мъже. Наистина ли?

— Това е мотив — каза тя.

— Определено. Лошото е, че е трудно за потвърждаване. Ти вярваш ли на Спозито за алибито на Брешър?

— Обадих й се, преди Брешър да отиде при нея, а тя нямаше никакви колебания, дори се възпротиви, че я разпитвам. Не искаш да продължаваме по следата на Брешър, нали?

— Не, но искам да съм сигурен, че ще го елиминираме чисто. Да продължим без шум кротко да го следим. — Той се облегна с длан на бюрото си, наведе се и разпери пръсти. — А сега за онова германско момиче…

Петра му даде факса за Карлхайнц Лаукх. Той го прочете и го остави.

— Какво да го правим? — попита тя.

— Пак стигаме до австрийската полиция. Както и други страни, в които говорят немски и имат летища, а това според мен е Швейцария. Също така и Интерпол, имиграционните служби, и ако проверим за три години назад, с малко късмет можем да намерим нещо в пропусквателния контрол.

— Соренсен вече е направил всичко това.

— Три години назад означава, че трябва ние пак да го направим. След като вече сме намерили подобен случай, трябва да хвърлим мрежата по-широко, да сме сигурни, че няма да изпуснем други. А това значи Ориндж Каунти, Вентура, Санта Барбара, дори Сан Франциско. Ако не открием нищо, ще мога спокойно да изоставя версията за местен сериен убиец. Но никога не се знае. Преди няколко години имаше един Джак Унтерхофър — австриец, както се оказа — който пътуваше между Европа и Щатите и душеше жени. Отне ни много време, докато установим метода му. Ако не открием други доказателства по случая с Лиза и Шолкопф съвсем го хване параноята, той ще настоява да търсим из цялата страна, затова нека го успокоим, да проверим Лаукх в картотеката и да видим какво могат да ни предложат федералните.

Изглеждаше почти ентусиазиран да върши черна работа. Това не се вместваше с нейната теория, че не иска да изпусне възможността си за повишение. Или може би се вместваше?

— Добре — каза тя, учудена от нетърпението в гласа си. — Но въпреки всичко Рамзи все още е основният ни заподозрян, а сега вече научихме и нещо друго, което прибавя нов мотив. Знам, че това с импотентността е само слух.

— Дори по-малко от слух. Лиза е направила принципен намек.

— Но ако не го проследим, ще е направо престъпление.

— Безспорно — каза той, седна, облегна се назад и започна да си играе с тирантите. — Не спорим за това, Петра, просто определяме приоритетите. Само двама сме, така че или ще поискаме подкрепление, което означава „Грабежи и убийства“ да ни изтикат, или ще си разпределим работата. Какво ще кажеш аз да поема „Егерман/Лаукх“, а ти да говориш с Рамзи? А звъненето по телефоните ще продължим да си делим.

Петра не можеше да повярва на ушите си. Даваше й каймака, а за себе си запазваше огризките.

— Искаш сама да говоря с Рамзи?

— Това може да се окаже по-ефективно за нас.

— И как точно?

— Ако Рамзи има женски проблеми, присъствието ти може да го изнерви, да отвори някои пукнатини.

Женски проблеми. Не проблеми с потентността. Не и мъжки проблеми.

— Добре — каза тя, — но нямам нищо против да свърша и малко черна работа.

— Не се тревожи за това, Петра. Да ти кажа право… — Понечи да каже нещо, но се спря. Попадна в капан, за който я бе предупреждавал, когато започнаха да работят заедно: внимавай за заподозрени, които казват „честно“, „ако трябва да съм искрен“ и „да ви кажа право“. Обикновено крият нещо.

— Наистина мисля, че ти си най-подходящата за изкарване на Рамзи от равновесие — каза той. — Не само защото си от другия пол. По-добре е аз да не го плаша, да не става много явно, че го разпитваме. Повече ефект ще има, ако отиде един, а не двама души. Още повече че когато бяхме у тях, той, изглежда, обръщаше внимание на теб.

— Какво имаш предвид?

— Не беше точно сваляне, но проявяваше интерес. Поне аз така си помислих. Това ни подсказва някои неща за потока на мисълта му. Бившата е току-що убита, той се прави за малко на опечален съпруг, а след това преслушва теб.

Значи все пак го е забелязал. Какво ли още крие в себе си?

— Не си уловка, Петра. Ако не искаш да ходиш сама, ще те разбера. Но за това трябва талант, а ти го имаш.

— Благодаря. — Защо ли не се чувстваше похвалена? Да не би наистина да я хващаше параноята?

Тя кимна.

— Добре, значи се разбрахме. — Той вдигна телефона си.