Грег Рука
Самоотбрана (7)

6.

Прозорецът на Аленината стая в къщата на Колд Спринг бил към задния двор, а не към предния, така че тя не видяла как тръгвам. Чула обаче как съм запалил хондата, чула шума от колелата по листата на алеята и тъй като дотогава не й се бе налагало да се сбогува с човек, който не искала да си отива, останала на мястото си и само слушала, без да се помести. Слушала, докато всичко, свързано със заминаването ми, се стопило в нощта.

Разказа ми това и добави, че би се смущавала да го признае, ако по този начин не бе получила и първото предупреждение, тъй като дочула и две неща, които не очаквала.

Първото било шумът от автомобилен двигател (призна, че за миг се зарадвала и помислила — завръщам се по някаква причина, но изоставила мисълта — нямало защо да се връщам). После чула приближаването на още една кола и й станало ясно: две превозни средства подхождат към къщата.

Второто предупреждение било шумът от затваряне на входната врата.

Тези неща предупредили Алена, докато по същото време Вадим, върху платформата си сред дърветата, с очилата за нощно виждане и телефона си, забелязал двата джипа, които бързо се приближавали по пътя към къщата с изгасени фарове. Тъй като е добро момче и добре подготвен от баща си, той направил каквото трябва. Извадил радиото и съобщил на Дан, че предстои къщата да бъде нападната.

Тъкмо тогава чул, че предната врата се затваря и се обърнал навреме, за да види тичащия към дърветата Иля.

(Вадим, който бе махнал слушалките от касетофона, за да чуе какво ми разказва Алена, имаше голямо желание да изложи и своята версия за събитията, затова прекъсна Алена: „Попитах Дан дали да не застрелям малкия гаден лайнар“. Английският му беше с безупречното произношение на родените в Бруклин. „Дан каза, че Иля не е важен, а аз да остана под прикритие, докато гадовете не се заемат с къщата“.)

Много неща се случили по едно и също време, подхвана Алена. Чула движение на долния етаж, Дан изкрещял на охранителя в задната част, Яша, да има готовност, защото ще ги нападнат. Тя чула Натали да тича по стълбите. Миата също разбрал, че нещо не е наред, и тръгнал по петите на Алена, докато тя наполовина подскачала, наполовина куцукала, за да отиде в съседната стая при охранителя Тамрин.

Алена изкрещяла на Тамрин да става, грабнала пушката му и бързо се извъртяла, за да заеме позиция в горната част на стълбището. И тази пушка била Ремингтон 870, същият модел, с какъвто Дан бил въоръжил Яша и Иля („Има споразумение с тях“, обясни ни Вадим), но за разлика от Иля, Яша и Тамрин имали заряд от едри сачми, които вършели по-добра работа отблизо, в къщата.

Тамрин се измъкнал от леглото, извадил резервното си оръжие, „Смит & Уесън 910“ полуавтоматик („Откъде знаеш това“, попита я Вадим, а тя го изгледа, като че ли въпросът беше повече от идиотски, и отвърна „Нали го видях, Вадим“. Тя познаваше в подробности екипировката и принадлежностите не защото страдаше от някаква мания за инструментите на занаята, а защото чувстваше като професионално задължение да е наясно за какво служи всяко устройство и какви са възможностите му), и се втурна след нея. Докато двамата излязат от стаята, Натали вече ги била настигнала, а Дан я следвал по петите. По пътя им към стълбите Натали грабнала захвърлената пушка на Иля и я подхвърлила на Дан.

Никой от тях не успял да вземе разумно или поне практично решение за защита, което било лошо, тъй като в този момент хората, дошли да ги убият, нахлули в къщата. („Изсипаха се от джиповете си, като че ли им гореше под задника, разказваше Вадим. Действаха професионално и не вдигаха шум, поне докато не започна стрелбата. Не мисля, че очакваха някой да отговори на огъня им“.)

Влезли през вратата като добре организирана група, продължи Алена, защитени по фланговете. Светлините в къщата все още били изгасени и те ги оставили така. От мястото, където тя, Натали, Тамрин и Дан се опитвали да заемат позиция, виждали контурите на нападателите си на оскъдната светлина. Все още се движели по коридора, поради което се забелязвали лесно, а и тъкмо те първи открили огън.

Първият залп бил от пушките MP5 и прозвучал зловещо тихо, тъй като оръжията били със заглушител. В резултат от това гласовете им прозвучали много по-силно.

— Прицели се горе, над стълбите — провикнал се някой. — С пушката, удари я, удари я!

По количеството огън, изсипан към нея, Алена била сигурна, че говорят за нея, а не за Натали.

Тамрин бил поразен веднага, преди да стреля дори веднъж. Бил вляво от Алена и един от първите залпове, предназначени за нея, се отклонил и попаднал в него. Алена, Натали и Дан отговорили на огъня, но никой нямал попадение. Това не тревожело Алена, тъй като според нея не било най-важното.

Целта на занятието, така да се каже, била тя, Натали, Дан и Миата да се измъкнат живи от къщата. Ако успеели да изтласкат нападателите извън входната врата, биха могли да ги подложат на кръстосан огън и Вадим да ги избие без особени притеснения.

Отвън, на платформата си сред дърветата, Вадим изчислявал къде да насочи първия си изстрел, докато нападателите оформяли ударната си група. Трима от тях отишли надясно, за да огледат задната страна на къщата, но останалите — всичките били осем — заели позиция за нахлуване.

Вадим чул преградния огън от вътрешността на къщата и оценил това като разрешение той самият да открие огън. Стрелял и пробил главата на най-отдалечения човек от ударната група. Пушката му нямала заглушител, така че всички чули изстрела и това предизвикало суматоха сред нападателите. Един от тях се опитал веднага да тръгне в обратната посока към прикритието на джиповете. Останалите трима продължили с опитите си да нахълтат в къщата.

— Откачиха напълно, като повалих първия — продължи Вадим. — Всички се разкрещяха един на друг, въпреки че се опитваха да овладеят някак положението. Иска ми се само да бях малко по-бърз.

На стълбите горе Дан, Натали и Алена се опитвали да поддържат огъня. Първоначалната яростна размяна на куршуми утихнала, така че Дан оставил пушката си и отишъл към мястото, където паднал Тамрин. Един от нападателите се опитал да използва това и заобиколил рамката на вратата, но Алена и Натали едновременно открили огън по него.

Човекът се строполил, а Алена беше сигурна, че Натали го е убила.

(Това не ми се видя особено правдоподобно, но премълчах. Ако си мислеше, че ако припише заслугата за убийството на Натали, аз бих се почувствал по-добре, Алена се лъжеше.)

Тогава Дан хвърлил димната граната, която Тамрин носел, и тя се приземила в предния коридор точно когато Яша влизал откъм кухнята с бясна стрелба от ремингтона си. Вторият стрелец при вратата го прострелял право в гърдите и Яша паднал почти едновременно с избухването на гранатата, която изпълнила с бял дим първо коридора, а после цялата къща.

Натали и Алена отново отвърнали на огъня и човекът, който убил Яша, залитнал напред и повече не помръднал.

Тогава Натали хвърлила пушката и взела големия автомат, който й бях върнал, хванала лявата ръка на Алена и я подканила да се махат.

Дан пък поел дясната ръка на Алена и й подал малкия пистолет „Сийкамп“ .380, който носел в джоба си, и двамата с Натали я изправили на крака и започнали да се спускат по стълбите с намерение да излязат от задния вход. Все още не знаели с колко души си имат работа, а също и дали няма да им пристигнат подкрепления.

Знаели обаче, че стрелците са набелязали Алена за основна мишена. Ако тази мишена се отнемела от противника, той щял да излезе от къщата — явно трябвало да използват задния вход.

Върху платформата си сред дърветата Вадим не успявал да вземе добре на мушка двамата стрелци, които му оставали. Стрелял без резултат още два пъти и в пушката му останали само още четири куршума — след това трябвало да ползва револвера, който получил от баща си. На платформата нямал резервни муниции, защото никой не мислел, че ще се наложи да отблъскват нападение в такъв размер. Още по-лошо, Вадим доста се тревожел за тримата, които търсели начин да влязат отстрани на къщата. От наблюдателницата си, както утрото започвало да осветява края на гората, той виждал добре върховете на дърветата около задния двор, но не и самия двор. С останалите нападатели отвън, които от време на време стреляли по него, не можел да сменя посоката на огъня, нито да вземе мобилния телефон от коляното си.

После димът започнал да излиза от предната страна на къщата и двамата стрелци, в които Вадим не успявал да се прицели, го забелязали. Единият от тях дошъл до вратата и нагласил своята MP5 на рамо.

(Вадим не беше сигурен защо стрелецът го е направил, затова се наложи Алена да обясни положението. Докато димът си оставал в къщата, стрелецът навярно си е мислел, че гърбът му е защитен. Но след като вече нямал видимост зад себе си, той не знаел какво става вътре. А още по-важно, нямало как да види дали нещо не заплашва самия него. Затова, като не искал да остава без прикритие, той се обърнал с надеждата, че джиповете биха му осигурили някаква преграда срещу снайпера на Вадим.)

Все пак, когато се обърнал, той показал на Вадим тила си през страничния прозорец на един от джиповете. Вадим стрелял само веднъж, човекът залитнал напред, а горната част на главата му се превърнала в мъгла.

Последният стрелец отвън се опитал да спре Вадим, после побягнал към ъгъла на къщата. Вадим го прострял на земята, преди да стигне до ъгъла.

В къщата вече достигнали коридора на приземния етаж и Натали водела Алена към задния вход. Сега не я държала, а прикрепяла големия автомат с две ръце, като внимателно проверявала всяка стая, преди да минат през нея. Миата подскачал най-отзад, докато Алена с мъка се придвижвала.

Раненият крак затруднявал много ходенето й, но шината между глезена и коляното й успявала да я задържи изправена. Дан се движел най-отзад и прикривал гърба им с основното си оръжие, „Спрингфилд TRP“, което също като Натали държал в положение на повишена готовност.

Димът от гранатата се простирал навсякъде и без всъщност да затруднява дишането, свеждал видимостта до нула. Благодарение на това те предприели рискования преход към приземния етаж.

Достигнали вратата към двора, Натали я отворила, после се върнала към прикритието. Нищо не се случило и тя погледнала към Алена и Дан. И двамата кимнали, затова всички заедно с Миата потеглили под първите лъчи на утрото.

Когато изминали метър и половина-два, радиото на Дан изпукало в якето му, тъй като Вадим се опитвал да се свърже.

Почти веднага, навярно дочули пращенето, двама от тримата, които заобиколили къщата, се показали отдясно в двора с насочени MP5.

Натали се обърнала и наполовина прикрила Алена със своето тяло. Дан пристъпил напред и всички се приготвили да стрелят. Най-вероятно тогава и тримата са си мислели, че в този миг ще умрат.

Живота им спасил Миата, защото преди някой от тях дори да разбере, че двамата стрелци завиват покрай ъгъла, кучето, по мирис или по слух, вече знаело, че са там. Когато двамата с MP5 накрая завили покрай ъгъла, Миата вече тичал с всички сили към тях.

В резултат и двамата нападатели трябвало да променят целта си, защото нямали представа към кого се е насочил Миата, а да чакат и да видят какво ще стане, било опасно. Когато към теб лети четиридесеткилограмов доберман с оголени зъби и без да придружава нападението си със звук, паниката не е разумното решение, тя може би е единственото решение.

Единият от двамата изстрелял откос, но от паниката куршумите преминали ниско, под Миата, който в момента скачал върху него. Стрелецът почти едновременно изпищял, захвърлил оръжието си и паднал. В опитите си да излезе извън обсега на Миата вторият стрелец се изложил на друга опасност. Сега той се опитал да се измести, но преди да го направи, Алена и Дан открили огън по него и изстрелите им попаднали в лицето и врата му.

Сред пукотевицата на изстрелите им проехтял още един, за който забелязващата всичко Алена помислила, че идва от оръжието на Вадим, но после преценила, че посоката е неправилна. Обърнала се в опит да открие източника и тогава забелязала, че Натали е поразена, видяла и стрелеца зад първите дървета на гората и се досетила, че сега пушката е насочена към нея.

(Нещата според Алена стоели така: стрелецът с пушката се бил приготвил да стреля по нея и сигурно би го направил, когато тя, Натали и Дан спрели с огъня си двамината, завили покрай ъгъла. Опитът на Натали да прикрие Алена от нападателите с MP5 довели и нея под мушката на стрелеца. Алена убедено настояваше на това и бях склонен да се съглася с нея — ако Натали не се беше преместила, куршумът, който е попаднал в нея, със сигурност щеше да уцели Алена.)

С удар на рамото си Дан съборил Алена на земята, като фактически паднал върху нея и в същото време открил огън. Би било истинско чудо, ако под този ъгъл и докато се движи, бе успял да уцели нещо, и тъй като на хора като нас чудеса не се случват, той не улучил. Нападателят с пушката отново стрелял, не уцелил, после променил положението си и отново се прицелил в подготовка за третия изстрел. Този път със сигурност щял да уцели някого, Алена или Дан, затова те не се надигали от земята.

Тогава от платформата сред дърветата се дочули изстрели — Вадим изстрелял последните си два куршума срещу човека, който бил убил Натали. Вадим направил с него същото.