Грег Рука
Самоотбрана (32)

9.

Според Пано нещата са се развили така: петнайсет часа след като го убивам, Елиът Трент е открит мъртъв в стаята си от персонала. От хотела викат полицията и малко след първоначалния оглед на местопрестъплението лейтенантът от отдел „Убийства“ към балтиморската полиция на свой ред се обръща към ФБР. Същият лейтенант осведомява специалния агент по случая, че убитият в хотел „Мариот“, Балтимор, готвел покушение срещу шефа на кабинета в Белия дом Джейсън Ърл.

ФБР поема разследването и — по процедурния ред — иззема всички материали по случая от балтиморската полиция, в това число и притежанията на жертвата, намерени около нея. Федералните агенти откриват мощна пушка, подходяща за снайперска употреба. Намират и две карти на Чеви Чейс, щата Мериленд, всяка от тях с бележки, нанесени от ръката на Трент, където домът на Ърл е означен с маркер. Отбелязани са и най-вероятните маршрути, по които той отива и се връща от работа. Агентите откриват и три листа с данни, на пръв поглед математически изчисления, но всъщност огневи позиции, каквито би използвал снайперист. Открити са и две фотографии — едната на покойната дъщеря на Трент, другата на покойната му съпруга.

Агентите не попадат на никакви улики, които биха могли да обяснят кой е убил Трент и защо.

Три дена след откриването на трупа на Трент специален агент от главната квартира на ФБР в столицата се среща с шефа на кабинета в Белия дом, за да го осведоми за хода на разследванията. Макар самоличността на убиеца на Трент да остава загадка, изчерпателните материали около открития труп водят до тревожно заключение. По времето на смъртта си Елиът Трент съвсем явно се е готвел за покушение срещу Джейсън Ърл.

Агентът не е в състояние да каже дали опитът е щял да бъде сполучлив. Без съмнение обаче намерението, способностите и желанието на Трент да извърши покушение са безспорни. Колкото до мотива, агентът може само да предположи, че след като там са двете фотографии, Трент по някакъв начин държи Ърл отговорен за смъртта на съпругата и дъщеря си. А защо именно е мислел така, си остава загадка.

Агентът уверява шефа на кабинета, че Бюрото ще положи всички усилия да залови убиеца на Трент. При положение че няма нито очевидци, нито каквито и да е улики на местопрестъплението, за разкриване на убийството не бива да се хранят особени надежди.

Още преди да открият трупа на Трент, аз се бях върнал при Алена и Пано — този път в Шарлот вместо в Уилмингтън.

Със смъртта на Трент трябваше да изоставим къщата в Педън Пойнт и след като заминах, двамата се заловили да работят върху нея. Премахнали всички белези, че някой друг освен Трент е живял там, и оставили малка част от разследванията по Ърл с надеждата — ако ФБР посети и тази къща — да подкрепят теорията за едноличната акция на Трент.

После Пано и Алена достигнали Шарлот за четири часа с кола. Когато се срещнах с тях към един часа на следващия ден, те вече се бяха устроили в наетата от Пано къща на Комънуелт Авеню срещу електрическата подстанция.

Беше малко жилище, само с две спални и една баня, и с трима ни в него. Заради странната енергия помежду ни сега то щеше да бъде едновременно тясно и интимно. Алена ме посрещна с уморена усмивка и чаша билков чай. А Пано прие пристигането ми като повод да започне да пие.

Той потегли за Вашингтон на другата сутрин и през следващите осем дена двамата с Алена се занимавахме с каквото намерим. Повече седяхме вкъщи. Историята с Даниъл и Кристофър Морс вече почти не се срещаше в новините, но ние все още внимавахме.

Елиът Трент бе дал живота си с надеждата да подмами Джейсън Ърл да се покаже пред хората. Ние с Алена внимавахме да не направим нещо, с което да омаловажим саможертвата му, или да пропилеем възможностите, които се надявахме тя да създаде.

Пано се завърна девет дена след смъртта на Трент, пристигна рано вечерта и пак с нова кола, този път голям син форд пикап. Донесе продукти за ядене и други необходими за дома неща. Бяхме започнали да ги подреждаме в кухнята, когато той ни съобщи добрата новина.

— Ърл вече е запланувал публични прояви.

Алена, която подреждаше пресните плодове и зеленчуци в хладилника, въздъхна с искрено облекчение.

— Какво точно разбра? — попитах го.

В отговор Пано ми подаде сгънати на четири листове и аз се разположих с тях на кухненската маса. Алена привърши с подреждането на продуктите, после отиде да си вземе лаптопа. Накрая дойде при нас, аз й подадох листовете и заредих браузъра, който можеше да се използва чрез безжичното устройство на един съсед.

— Разписанието му е доста богато — подхвърлих аз.

— Предполагам, че е казвал „не“ прекалено често и сега с радост посреща възможността пак да започне да казва „да“. — Пано потърка наболата по бузата си четина. — А вие всички поехте страхотен риск. Невероятен риск.

Алена вдигна глава от разписанието:

— Ърл трябва да повярва, че с опасността, която двамата с Атикъс сме представлявали за него, е свършено. Като превърнахме Трент в заплаха и накарахме Ърл да заключи, че ние сме се разправили с нея, той смята, че въпросът е приключил.

— Това не са ли нагласени предположения?… Защо пък Ърл да не е погледнал на нещата така: вместо да е имало само една заплаха, вие двамата, заплахите са били две?

— Нагласени или не, разписанието му показва, че се е хванал — посочих с глава към масата аз.

— А може би показва, че ви се устройва капан.

Алена беше на третата или четвъртата страница и измърмори, без да ни поглежда:

— Това, разбира се, не е изключено.

— Но не го смяташ за вероятно.

— Може би Ърл е прекарал четири години в опити да разреши проблема с Алена и мен, Джон — намесих се аз. — Вложил е капитал, връзки и най-добрите стрелци на „Горман-Норт“. Но сигурно и той иска да махне това от главата си толкова, колкото и ние. Ще му се да вярва, че сме си отишли.

— Ясно бе, Атикъс, разбирам те. — Пано се надигна от масата и тръгна към хладилника. — Но всичко това се гради върху хипотезата, че Ърл е прочел доклада за смъртта на Трент, че е видял заговор за убийството си, а после е заключил, че ти и Килър сте се погрижили за ликвидирането на Трент.

— Това изглежда разумна хипотеза — замислих се аз. — Ърл знае за връзката чрез Джейкъб Колинс. ФБР би трябвало да му е казало, че Трент има къща в Уилмингтън. Ако от Бюрото са провеждали някакви разследвания — а ние знаем, че са го правили — би трябвало да знаят, че там са живели поне трима души… не е нужно да знаят точно кои са били. За Ърл е достатъчно да направи връзката, да сложи Алена, мен и Трент на едно място по едно и също време. Естествено възниква въпросът защо сме били заедно. И какво ще бъде заключението, Джон?

— Че Трент ви е наел, за да му помогнете при планирането или изпълнението на удара.

— И изведнъж Трент се оказва убит — продължих аз. — Това е нашето предложение за мир към Ърл, начинът да му покажем, че сме квит.

— Очакваш Ърл да измине много криволичещ път, за да стигне там, където ти се иска.

— Трябва да бъде криволичещ. Всяка по-кратка отсечка би го накарала да се усъмни. Единственият начин планът ни да проработи, е да оставим Ърл сам да стигне до изводите.

Чу се звук от отваряне на капачка и Пано се върна до масата с дълга бутилка „Будвайзер“ в ръка.

— Може би.

Алена довърши четвъртия лист, остави го на масата и ми направи знак да плъзна лаптопа към нея.

— Имаме разписанието. Планът или е проработил, или не е. Или ние ще убием Ърл, или той ще убие нас. Смъртта на Трент обаче ни даде онова, на което разчитахме. Даде ни шанс.

— Или е дала шанс на Ърл — вдигна глава Пано.

После, след като се изказа последен, ни остави да си блъскаме главите кога и къде да убием Джейсън Ърл.