Метаданни
Данни
- Серия
- Атикъс Кодиак (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Patriot acts, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Боян Николаев, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Грег Рука. Самоотбрана
Американска, първо издание
Превод: Боян Николаев
Редактор: Евгения Мирева
Художествено оформление на корица: „Megachrom“
Компютърна обработка ИК „БАРД“ ООД: Веселина Симеонова
Формат 84/108/32
Печатни коли 21
Greg Rucka
Patriot acts
Copyright © 2007 by Greg Rucka
© Боян Николаев, превод, 2009
© „Megachrom“ — оформление на корица, 2009
© ИК „БАРД“ ООД, 2009
ISBN 978-954-655-009-5
История
- — Добавяне
14.
През фоайето с голяма скорост се носеше екип от лекари на Спешна помощ и трябваше да им отстъпя, за да избутат количката си. Бях си сложил отново старите дрехи и бях върнал радиото и комплекта инструменти по местата им, а гащеризона бях наврял в ръчната си чанта. Огледах се, когато вратите на асансьора се отвориха, и видях Пано, който ме чакаше. Излязохме заедно в топлата вечер.
— Тя ми се обади преди три минути — съобщи ми той. — Предложи да се срещнете при мемориала на Джеферсън.
— Някакви неприятности?
— Не. А при теб?
— Той изобщо не се досети кой съм. Предполагам, че дори да изглеждах по същия начин, както преди четири години, пак нямаше да ме познае.
— Сигурно е така — съгласи се Пано. — Ела да те закарам.
Тя беше точно на мястото, което бе посочила, и Пано ме придружи до нея. По дърветата още имаше вишневи цветове и въздухът бе изпълнен с уханието им. Тя се обърна към нас, докато я приближавахме.
— Направи ли го?
— Съобщиха и по радиото — махнах с ръка аз. — Готово е.
— И ние сме готови — добави Пано. — Паспортите, които имате, ще ви служат още два дена, достатъчно време, за да стигнете, където отивате. После можете да ги изхвърлите. Труповете на Даниъл и Кристофър Морс ще бъдат открити до края на седмицата и тогава Интерпол ще допълни досиетата на Драма и Патриот с новите данни.
— Благодаря — кимнах аз, без да отделям поглед от Алена.
— Нали това искахте? Това да бъде отплатата? — попита Пано.
— Искам още едно нещо — погледнах го аз.
— Какво е то?
— Да си отида вкъщи.
Взех ръката на Алена и двамата тръгнахме към колата, за да започнем дългия си път обратно към Кобулети.