Грег Рука
Самоотбрана (29)

6.

Трент настоя да останем в дома му, а доводите му ни се сториха и убедителни, и логични. Независимо от съобщенията по CNN двамата с Алена все още водехме списъка на „най-издирваните“ и макар досега никой да не беше попаднал на следите ни, не беше нужно да прекаляваме с риска. А и последното нещо, което Трент искаше, беше някой наблюдателен полицай или съзнателен гражданин да забележи как се движим от точка А към точка Б. Налагаше се, поне докато изготвим плана, да бъдем негови гости. Той самият настояваше, че това е едно от нещата, заради които ни плаща — правото да следи какво вършим.

Чувствах, че това е начинът да се справи с вината си, макар да не ми беше ясно за какво точно се чувства виновен. Знаех, че си беше откупил убийство, че спокойно би могъл да си седи вкъщи със и без това отслабналото си сърце, колкото и да жадуваше отплата за смъртта на Натали. А може би всичко се дължеше на мисълта, че Алена и аз вече сме негови заместници, наети да извършат онова, което сам не може да направи.

Както и да е, ние оставахме, независимо дали ни харесва или не. Пък и заплахата, макар и неизречена, за онова, което ще ни се случи, ако откажем, беше съвършено ясна.

Пано беше човекът, който направи паралелите между Хайнер и Алена, между Алена и „Горман-Норт“, между „Горман-Норт“ и Джейсън Ърл. Пак той беше изтичал снощи до хотела, за да прибере вещите ни и да ни отпише, а рано тази сутрин бе излязъл да напазарува по списък, приготвен от Алена.

В списъка нямаше нищо особено, само необходимите ни хранителни стоки и добавки. Пано малко се озадачи, когато прегледа поръчките ни.

Докато го нямаше, ние се опитахме да направим малкото упражнения, които можеха да се вършат в къщата. В солариума на първия етаж имаше някои почти неизползвани уреди. Изпълнихме първо програмата си по йога, после се заехме с уредите. Пано се завърна на деветдесетата минута от упражненията ни. Седем минути след това, според таймера на един от уредите, той дойде при нас в солариума с чаша кафе в ръка. Обиколи ни бавно и огледа Алена, която гребеше на един от уредите, и мен — аз тичах по тренажора. После се подпря на перваза, за да го виждаме и двамата.

— Ти си го убила — обърна се той към Алена. Беше обикновено съждение, без каквито и да е чувства.

— За кого говорим? — попита Алена. Тонът й беше като на човек, който пита само от любезност.

— Курт Хайнер от „Шпигел“. Превърнала си го в пуканка.

Тя продължи да гребе, като гледаше покрай рамото му. После кимна леко.

— Убила си го за „Горман-Норт“ — допълни Пано.

— Кога е било това? — намесих се аз.

— Преди шест години — обясни Пано. Той явно търсеше някаква реакция у Алена, но не я откриваше. — Опекла го е в Берлин и всичко е изглеждало като пожар от късо съединение. Отмъкнала е всичко от къщата, включително и записките му.

— Да.

Нито изражението, нито ритъмът на ударите й се бяха променили. В лицето на Пано нямаше никаква промяна. Днес беше облечен в сини дънки и черна тениска; на дневна светлина виждах по-добре дракона върху ръката му. Изработката беше отлична, с много вложено мастило и много време, и свидетелстваше за голямата му устойчивост към болка.

Убийството на Курт Хайнер явно бе основание Джейсън Ърл да иска смъртта на Алена, пък и моята. Обединението „Горман“ иска смъртта на Хайнер, а Ърл е негов шеф тогава. Алена знае факти, които със сигурност биха могли да унищожат Ърл, а в зависимост от това как са поднесени — да сринат и администрацията, за която работи. Известно му е, че от няколко месеца аз съм неотлъчно с нея, и подозира, че тя ми е разказала всичко, което знае. Затова моето име автоматично попада в списъка му с хора за премахване.

Това наистина беше мотив. Само че не бях сигурен доколко е добър, а и вече познавах достатъчно добре Алена, за да чувствам, че и тя не е сигурна. Да, възможно беше смъртта на Курт Хайнер да застраши Ърл, но колкото повече мислех за това, толкова по-добре разбирах, че на карта е поставено много повече. Администрацията би преживяла нещо такова, както обикновено се случва с властта. Освен ако няма замесен орален секс, срамни видео и фотоматериали, обществеността няма да се намеси, а останалата част от Белия дом ще извърти случая, както поиска — ще се откаже от Ърл, ще го обсипе с камъни или няма да му обърне внимание. Репутацията му наистина ще пострада, но трудно би се стигнало до съд. Къде са уликите? Никой не би могъл да очаква Алена да се появи на свидетелската скамейка дори при положение че той е пряко замесен в поръчката на убийството.

Опитвах се да не се замислям прекалено за Курт Хайнер, убит от Алена, защото си е гледал работата, а тя е взела пари за това.

— Не става — поклатих глава аз.

Пано се намръщи и ме изгледа накриво, сякаш се учудваше, че имам друго предложение.

— Не мислиш ли, че е така?

— Човекът може да е шеф на кабинета, но повече от три години рискува всичките си връзки, за да се добере до нас. Това са огромни разноски, не само в долари, а и в престиж. Господи, той първо прикрива убийствата в Колд Спринг, после насъсква медиите срещу нас в Монтана! Това не се прави по официалните пътища. Никой няма да жертва толкова сили само защото се бои, че ние ще започнем да говорим за нещо, което дори не бихме могли да докажем.

— Приказваш като че ли познаваш човека — възрази Пано. — А ти не го познаваш.

— Познавам работата — разперих ръце аз. — Знам, поне в основни линии, с какво се занимава шефът на кабинета в Белия дом. Ние говорим за човек, който заема поста от почти седем години. Повечето шефове на кабинети изкарват — колко? — две-три години. Този тип е умен и дискретен, той никога не би предприел такива мерки за нещо, което просто не би могло да се случи.

— И двамата сте усетили колко горещо става около вас. — Пръстът на Пано се насочи към Алена. — За нейните дела може да се напише цяла книга. Колко време според вас е нужно някой да вникне в ребуса?

— Много. Когато наемаш някого от Десетте, едно от нещата, за които плащаш, е мълчанието им. Това се приема за част от договора, иначе целият механизъм се разпада и нищо не се свършва. Дори да я арестуват и да я разпитват, Алена никога не би признала престъплението, нито хората, с които то е свързано. Никога!

— Никога не съм се срещала с Джейсън Ърл — добави Алена. — Дори да исках, не бих могла да го улича пряко. Работата, за която говорите, получих по канален ред. Достави ми я една жена — Одри Доден, банкер от Швейцария. Има много клиенти, така че не можах да установя на кого от тях служа.

Зад гърба ни се чу глас:

— Боже мой, и двамата сте толкова арогантни гадове, че ми се повръща.

Пано се захили. В отражението от прозореца до него видях, че Трент е застанал на вратата зад нас. Беше облечен, с чаша кафе в ръка.

— Бауълс ме нарече по същия начин — отвърнах, без да се обръщам.

— Защото на Бауълс нещата са му по-ясни, отколкото на двама ви заедно.

— Явно е така — обади се Алена, която продължаваше да гребе равномерно.

Трент се доближи до нас. Пано се изправи на крака.

— Това без кофеин ли е? — обърна се той към Трент.

— Това е каквото имаше в чайника. — С известно удоволствие забелязах, че тонът му към Пано беше толкова неприязнен, колкото и към нас с Алена.

— Да не би да си търсиш нов инфаркт? — Пано взе чашата от ръката на Трент и я постави на перваза. — Забрави за кофеина!

— Лакомия — намесих се аз. — Пари.

И Пано, и Трент се обърнаха към мен. Алена не го направи, но подхвърли:

— Това ще да е било огромно количество пари.

Изключих автоматичната успоредка и се смъкнах от нея. Бях се изпотил и нямаше с какво да се изтрия, така че използвах предната част от ризата си.

— Пари, секс и власт — заключих аз. — Това са причините да се убива.

— И да опазиш своето — допълни Пано.

— Наричаме го самоотбрана. Щом не е секс, трябва да е пари или власт. Колкото до Хайнер, случаят с него не е достатъчен, за да се отнеме цялата власт на Ърл. Така че става дума за пари. Алена има право. Явно сме станали заплаха за огромни суми, щом Ърл е предприел толкова драстични мерки.

Пано хвърли поглед към Трент, който ме гледаше сякаш се чудеше колко още думи може да произнесе една маймуна.

— „Горман-Норт“, това ли е? — продължавах аз. — Ние не заплашваме Ърл, заплаха сме за „Горман-Норт“.

— Следващата стъпка беше да ти го напиша буква по буква — процеди Трент.

— Тогава защо не обясните и останалата част?

Той изпъхтя почти презрително и даде знак с ръка на Пано.

— Вие тримата не сте единствените, които искат историята с Ърл да приключи — започна Пано. — Заинтересувани са и други хора. Те от няколко години се опитват да го отстранят от влиятелното му положение, но досега не са успели.

Звукът от веслата се забави, Алена явно спираше упражнението си.

— Консултантска фирма по ресурсите „Финикс“ — досетих се аз. — Кого точно консултираш, Джон?

— Точно сега не работя за никого. — Пано се усмихна. — Това е лична услуга за господин Трент. Но ако питаш за хората, с които съм работил преди, единственият интересен за теб в момента е служител в Пентагона.

Алена скочи на крака.

— Противоречивите доклади?

Погледнах Пано, после Трент и отново Пано.

— Има ли изобщо човек, който да не знае, че се каним да убием шефа на кабинета в Белия дом?

— Изобщо знаят осем души — отговори Трент. — Четирима от тях са в тази стая.

— А останалите четирима?

— Те са от Петия кръг.

— Господи боже мой — изстенах аз. — Вие сте решили да ни използвате за началото на преврат!

 

— Е, това вече са спекулации — намеси се Пано. — Независимо дали ви харесва и дали ви се вярва, в момента ние сме във война и ще останем в това положение за дълго. Има една фраза на Франклин Рузвелт от Втората световна, която подхожда тук. Той казва: „Не искам да има нито един военен милионер в Съединените щати, създаден от това световно нещастие“. А Хари Труман нарича военните спекулации предателство: „Хора умират в резултат от тях. Войници, цивилни граждани, техни, наши. Нашите хора не получават онова, което им трябва, или когато го получат, то не отива по предназначение или не е достатъчно, или се разпада, тъй като доставчиците спекулират или подправят крайния резултат“.

„Горман-Норт“ обслужва американските въоръжени сили по целия свят. Компанията изгражда базите, осигурява помощния персонал, материалната база и тиловото оборудване на войските. Тя е навсякъде в системата.

„Горман-Норт“ трупа милиарди от тази сделка. Милиарди и милиарди долари, а когато говорим за такива пари, и един процент, недоставен на бойното поле, вече е проблем. Става дума за отклоняване на стотици милиони долари. И както казах, това няма изгледи да свърши скоро. Ще има нови и нови контракти. И все повече и повече от тия пари няма да отидат там, където се очаква да пристигнат.

Пано спря да говори, но погледът му не слизаше от очите ми.

— Това не е преврат — намеси се Трент. — Не превръщай нещата в по-лоши, отколкото вече са.

— Положението и така е отвратително — замислено казах аз. — Ако Пентагонът го знае, ако някакви четирима души там го знаят, това означава, че военните са предприели действия срещу гражданското правителство. Как иначе бихте го нарекли?

— Никой не говори за сваляне на правителството — намеси се Пано.

— Но Ърл е осигурявал контрактите за „Горман-Норт“ в Белия дом. Убедени ли сте в това?

— Да.

— А трябва ли да вярвам само на вашата дума?

Трент помръдна ръка към бюрото и кашона от мляко.

— Докладът е там, ако искаш да го погледнеш.

Тогава се намеси Алена:

— Е, за кого именно работим, г-н Трент?

— Аз съм частно лице — отвърна Трент.

— Разбира се. Това ви оневинява напълно пред приятелите в Пентагона. Но откъде започва всичко? От някой страничен източник навярно? От бюрото на заместник-секретаря по отбраната, който отговаря за специалните операции и по-дребните конфликти може би? Или нещо сходно?

— Ърл е непоклатим — заяви Пано, като внимателно избягна всички предположения на Алена. — Обаче не пропуска нищо, което има отношение към „Горман-Норт“. Вие така или иначе ще свършите работата. Това не променя нищо, защото няма отношение към причините, заради които го правите, или желанието на господин Трент да го направите. Просто получавате допълнителна мотивация.

— Ще направим услуга на приятелите ви от Пети отдел — подхвърлих аз.

— И така може да се каже — съгласи се добродушно той.

— А какво получаваме в отплата? — попитах.

— Логистична поддръжка, разузнавателни данни. Пари, ако са необходими. По заобиколен начин, естествено.

— На нас вече ни е платено.

— Ще имате и допълнителни разноски.

— Искам и още нещо. Нещо различно.

Пано знаеше точно за какво става дума. Дори не мигна.

— За двама ни — добавих аз. — За Алена и за мен.

— Изпълнете задачата, както трябва — спокойно ме увери Пано, — и ще го получите.

— Тогава дай да се разберем как да убием мръсника — махнах с ръка аз.